ДА ТЕ ЗАБРАВЯ...
Заглъхват чувствата ми закъсняли
за толкова жадувана любов.
Движенията стават тежки, вяли,
без за надежда малка чакан зов. ...

УЛИЦИ
Обичам всички тихи улици,
по които се чува
как падат снежинките,
как се гонят котките, ...

Този ден е безличен и сив.
Монотонен, дори без тревога.
Обещай ми, че утре съм жив,
ти любов, без която не мога.
Вече нямам стремеж да вървя. ...

Любов ли? Да, все някъде се среща.
В очите на безумно влюбен мъж.
В сълзите на жена разбрала грешно,
че обич ли е – среща се веднъж.
Любов ли? Може би е като птица, ...

Коси-кафе,
благ ореол.
Душа-кадифе,
любовно ядро.
Очи-пожар! ...

Самоубийствен полет
Убийствено красиво чувство
да обичаш – първото изкуство!
Заедно със словото и свободата
любовта е полет в небесата! ...

ВЕЧНОСТ
Когато любовта умира,
не може нищо да я спре.
Самата тя е пожелала
това и значи ще умре. ...

1/ Да водим бащината си дружина,
това е на живота ни целта!
Затуй България се срина
и Мафията разцъфтя...
Такива сме от памтивека, ...

Товар ли ти е звездната вода
от стомната на твоя брат, Аквариус?
Щом в нея ще откриваш любовта си
и капки от звездите ще разтваряш
във всичките си делнични зори. ...

Ти винаги подсилваш огъня
в моята душа.
Ти винаги ме караш да се чуствам
като човек, приятел и принц.
Сърцето ми те харесва и се чуствам ...

Легенда
Една легенда знам... Красива...
...Разказа ми я стар монах-
в монашеската си килия,
погребал там Любов и Грях... ...

Прибра ми всичките вселени чекмеджето
и дървената челюст строго щракна.
Извън от орбита край твоята планета,
съм жива още!
(Моргата ще ме почака.) ...

Свикнах да те нямам,
в душата ми е като в църква.
Покой и тишина
те чакат да се върнеш.
Че и времето е спряло, ...

резонно
кръгодвижение
по острото
на живеца
от кръвосмешение ...

Някога вятърът довя едно семе на едно пропукано, огряно от вечен мрак поле. Това беше мястото, където в края на деня, преди настъпването на нощта, Слънцето се скриваше и не се показваше до началото на новия ден. Там единствено Слънцето бе уязвимо.
Семето бе упорито и упоритостта му се превърна в нуж ...

Лунна светлина-сияние,
красив проблясък в тъмната нощ.
Любов несподелена-отчаяние,
в мрак обвива нечия душа.

Преди
Беше невидим
с просто око
прониза сърцата ни.
Сега ...

Просяк
Облаци застилат свода небесен...
Дъжд из ведро вали,
предвещава обреченост
и разбива мечти. ...

Пак заключих дневните тревоги
за кратко, във работния си ден.
След свръшека му се разгаря огън
и пламъкът бушува лудо в мен.
В Родината си искам да се върна. ...

Мъката и болката
не стихват в душата,
очите ни се изпълват със сълзи,
разбираме за жалост ний тогава,
човек любим сме изгубили уви, ...

изпивам на екс
бъдещето си
в кафената утайка
не оставих нито капка
която да ми се случи ...

Вход. Антре. Празна стая. Ъгъл, в него свита една жена, обгърната от самота. Прозорец, лъч светлина пронизващ го. Сянка на жена. Легло в средата, пустош. Липса. Нямо сърце. Празна душа. Картина над леглото, сива, мрачна, носеща тъга. Стол, спрял да се люлее в ъгъла, „уморен” от чакането да се завърн ...

Очите на тъгата са зелени;
а може би намираш в нея начин
душата си със тялото да слееш
и пак да бъдеш цял, и пак да значиш,
и пак да преоткриеш красотата, ...

Отново се събудих от съня си. Тия дни, неизвестно защо, някак не успявам да прекарам цяла нощ в омайността на затворените очи. Все се будя от едно и също – виждам езерото, после луната, нейния отблясък във водите и…
… И не зная какво става после – никога не успявам да видя. Стряскам се, отварям очи ...

Защо виниш ме, аз те питам?
Защото бях със нея... Знам!...
Аз с нея бях... но теб обичам.
Желая те във моя ден.
Ти днес си толкова сърдита, ...

Дотук съдбата ми игра на шах
и в мене ходове сега е вплела,
а аз безумно във съня грешах,
защото действах прекалено смело.
Днес жадувам за един бараж, ...

В моя свят
Моят свят си има всички
обикновени и необикновени неща.
Има тишини, които се мъча да разбера,
има думи и ноти, измерения и много вина ...

Кажи ми, мой принце на светлината,
какво е да се влюбиш във онази,
на пълнолунието дъщерята,
непокръстена, недоопазена?
Кажи ми, наследнико на слънцето, ...

(из цикъла "Вицове в рими")
„Да ти призная, няма да забравя
до края на живота си кафето –
разправя Пешко на Иван – в което
жена си срещнах... шашнах се направо!” ...

Изминалата нощ... Тя протече различно за всеки един от нас в града на липите...
Работещи положиха морни глави на възглавниците си и затвориха очи щом се стъмни... Малки дечица заспаха сладко още преди да се скрие слънцето... Двама творци, вглъбени в нещото, в което са най-добри, работиха цяла нощ в ...

Не е мал* наш Джамал,
семейството си щом напусна.
На мен дори ми стана жал,
за шансовете, що пропусна.
Той беше виден бизнесмен ...

Не ме гледай, че съм стара и ходя с два бастуна. За разлика от тиквата на моя старец в мойта всичко си е наред.
Откача си човека редовно, даже и по няколко пъти на ден и те така!... И не само, че превърта ами и тарикат го раздава. Оня ден излизам да пусна кокошките, като си мисля, че е у тоалетната. ...

На прашната улица в дъното
малка къща дочака нощта,
отекна под стряхата в тъмното
гласът на самотна жена.
Бедност попива в основите ...

Убих всеки който застана между мене и тебе
Приятелите добри Верните до гроб мой слуги
Слънцето Вятъра... Всичките звезди
Остана само болката А тя боли
Сега сам стоя в мрака и те проклинам ...

История новобългарска
Орис тъй тъжна - Вечно да страдаш,
след векове на древно величие.
Толкова път, а накрая пропадаш
в плен на продажни днешни безличия. ...

Ти сигурно не си така красива,
каквато в този миг те виждам сам.
Но аз не знам това. С душа щастлива
горя! Не искам друго и да знам.
Ти сигурно не си така прекрасна, ...