На 10 си и искаш,
безброй мечти във дланите си да притискаш!
И мига във който ги разтвориш,
да полетиш след тях без дори да се тревожиш!
На 10 и трябва, ...

Буйни водопади -
безсмъртен глас на живота,
непонятен като съдба.
***
Черни облаци ...

Ръцете ти прегръщат силно и властно.
Устните ти целуват жадно и страстно.
Ушите ти помнят всичко красиво.
Очите ти гледат закачливо, щастливо.
В ръцете ти съм се извивала замаяна. ...

(на американката, ощастливена тия дни от сина ми)
Уж избягаха много години, а точно представям си пак
жените, опазили спомена за моя матрак.
Беше толкова истинско! - и сега са само ерзаци
до втръсване рекламираните модерни матраци. ...

Случва се понякога;
навън - навъсено и мрачно. Не вали,
но облаците пазят своята дъждовност.
Загубили посоката – едва вървят,
слели всички настроения в едно, ...

Той я обичаше...
Малиновите ù устни изгаряха нощите му…
дълбоките ù очи проникваха в душата и мислите,
ръцете ù рисуваха нежни сияния в мрака.
Коя беше тя?!... Стоеше на прага и чакаше… ...

Това бяха най-щастливите дни в живота ми.
Само преди броени дни се бяхме оженили, и решихме да прекараме медения си месец не по скъпи курорти и екзотични места, както всички очакваха, а в една усамотена планинска хижа. Бяхме толкова влюбени и отдадени един на друг, че не се нуждаехме от друго, освен ...

Мънички трохи от светлина...
Това бе тя - творение на зрака.
Със дози топла добрина
изгони от душата мрака.
Когато я видях за първи път, ...

Аз и Ти
Уви, нестихваща нерада
тъмнее в твоите очи,
пилее твойта хубост млада,
мори душата и МЪЛЧИ! ...

Когато те няма, сърцето тъжи -
липсата в него е твърде голяма
и устните бавно изтръпват сами -
очаквайки само пак да сме двама.
Когато те няма, очите сълзят - ...

"O AESCULALAPI ET TE NON UT ALESTRIYA VENANA NATUS SANZIO DOMENKULUS IN ABSINTHIUM DECOCTUM ET EGO NESCIEBAM EUM DEDIT.
JUSTUS ES DOMINE
LVC CEVTONII FLORIST"
Бронзовата плочка е с цвят на стогодишен махагон. Грапавата ѝ повърхност едва позволява на опитния антиквар да разчете написаното. Патината н ...

Очичките на мойта дъщеря
отново ме поглеждат навлажнени.
За майка и е и сега скръбта.
Ний мама чакаме със мойта Ени!
Прегръщам я! И малките ръце, ...

Чаша вино ще обърна
малко тъжно, но пък наведнъж.
В миналото да се върна
и да се почувствам като мъж.
Да си спомня любовта ти ...

Ще ти задам въпрос човешки
(присъщи са ми много грешки) :
Кой народен депутат
не бе оноден из-отзад?
Пред изборите - на късмет... ...

Следващите думи са писани в студен зимен ден. Записки са от едно от поредните лутания с метра из негостоприемна европейска столица. Резултат са от най-съкрушителната раздяла. С нея сега ни делят един Атлантически океан, а един друг ни събира.
***
Ярост.
Ядосан съм ти. Лиза беше русо лъчезарно момиче ...

Странно…
Самотата ни събира,
любовта разделя...
Нещо исках да ти кажа...
Нещо искаше да кажеш... ...

Прилив – Отлив
Животът е само миг между две вечности.
Платон
Морето най-после се отдръпна
след дългата прегръдка. ...

Гости
Гостите поканих,
те пък взеха, че дойдоха двама.
Много ги нахраних,
чак накрая не щяха да си ходят! ...

Гаси угарката си здрача
във мръсносиньото стъкло на залива.
Денят събира своите играчки
и по домовете ги затваря…
Разведени, семейни и самотни – ...

Едва ли подът в тази съвсем обикновена стая е бил докосван от по-нежни крака от тези на Катрина. Малките ù, бели крака стъпваха по пода в стаята , обзаведена само с едно огледало и един диван, те описваха грациозни кръгове. Красивото тяло обикаляше стаята и се мяташе във въздуха, правейки пируети. К ...

Къде си, обич моя? Измина толкова време.
През което те обичах и винаги ще те обичам.
Не спирам да те търся сред звездите и луната.
А болката... невъзможно е да премине.
Със тебе изпариха се всички мечти. ...

Нищо, че в очите ми вали.
Нищо, че съм тъжна и ранена.
Нищо, че се губя във мъгли...
Аз съм силна. Не мисли за мене.
Мен ме мъчи само мисълта, ...

Небе. Стъпало надолу. Стъпало надолу. Стъпало надолу.
Близост. Едно стъпало след нея. Внимава. Не изпуска
парапета. Токчета. Не изпуска парапета. Последното
стъпало. Сякаш знае. Свърши. Без да се обръща, продължи
напред и излезе. Без да се обръща, продължи надолу и се ...

Септември дойде, а с него лятото си тръгна. Моят първи септември, в който аз бездействам. Моят, любимият септември, които идва и води рождения ми ден. Моят септември с тихия дъжд, с вкуса на узряло грозде, с разбъркания ми летен гардероб, с разбърканите ми мисли и чувства. Здравей, септември, с теб ...

ти не си за мен,
че си сляп, и си глух,
и си нелеп,
и не можеш да обичаш,
и не искаш да се вричаш, ...

Приплъзва се поредната ми есен
по ръбовете грапави на сградите,
по свитите юмручета на кестените,
по хладните перца на гларусите,
по стъпките ми - глупаво протяжна. ...

Пролетно настроение...
Обичам тоя дъх на пролет,
когато птиците са в полет-
обсебени от страст, която
дели по двойки всяко ято!... ...

ДА СИ В ИГРАТА МУ Е МАЙКАТА И ТОЛКОЗ
Мрънкалници са туй днешните, мрънкалници и толкоз! Джакпотът падал, когат’ Бат Серго кажел. Черепът уреждал резултатите на мачовете. Съдиите с футболистите черно тото си редили. Едноръките бандити в джобовете им бъркали и тем подобни мрънканици. Щото стръв няма в ...

И все така е слънцето във мен.
Кръвта ми е искряща
а в гърдите синьо.
И всяка нощ съм в Кана Галилейска.
И всяка нощ водата ...

А за Сина казва: „Твоят престол, Боже, е до вечни векове и скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота. Възлюбил си правда и си намразил беззаконие; затова, Боже, Твоят Бог Те е помазал с миро на радост повече от Твоите събратя.“
Послание към Евреите 1:8-9
Наречете ме старомоден или още по-зле ...

Семенце или пък коренище,
събуждат се от пролетта.
Влажно е и топло свише -
чудо е - променя се света.
Отново ражда се тревата, ...

1.
Човешкият разум е като необятния величествен космос...
2.
Рядко може да се възприеме какъв е човекът в действителност, по-скоро е относително, поради ред субективни причини.
3. ...

ЕЛА ЛЮБОВ!
Ела, любов, не гледай, че съм стара!
Сърцето виж - то младо е, нали?
И ти не си ли малко закъсняла?
Но с теб ще са спокойни идни дни. ...

Нетърпеливост
Твърде високо небе
- опира в комина,
по него на морз
влюбени гълъби ...

Искам те!!! Така и за миг не спрях да те желая все толкова силно и неистово. Нито ден, нито минута не спря да си пред очите ми, изгряваща в моето съзнание. Като хипнотизиран от твоята красота, седя и те гледам. Как усмивката ти стопля душата ми, как погледа ти докосва най-съкровените кътчета вътре в ...

Натежават думите.
От камък сякаш са.
С отрова пълнят моята душа.
Натежават думите.
Кинжали остри са. ...

Оставете ме, моля ви, нека изплача очите си!
Да проклинам съдбата, която не е справедлива!
Как се учи човек да задържа до края сълзите си,
щом уж "в дом по-добър" някой, който обича отива?
Как приема на всички до болка познатите думи: ...

/На С. с благодарност и уважение/
Не мога с теб да се сбогувам!
Живееш в мен без наем…
За същността ти ще тъгувам!
Трябват ми сълзи назаем… ...

Имаше едно момиче. Със светнали сини очи. С дълга коса, която често се развяваше усмихнато около нея. Особено когато тичаше. Смехът и огласяше поляната, гората и стигаше до селото, в което живееше.
Имаше едно момиче. Като всички останали. Което танцуваше по изгрев. С танца си тя поздравяваше всички ...