Щом изгря пълната луна
Пръстта надигна се изпод гроба
И чух прескверните слова
''Излезте о гнили от адската утроба!''
В тоз' миг на тишина гробовна ...

Някога някой казвал ли ти е колко прекрасен си като спиш? Дори и да не те виждам, си те представям. Винаги, когато ми кажеш „лека нощ”, си представям как си лягаш, затваряш очи и се потапяш в някой хубав сън, където животът ти е точно такъв, какъвто го искаш и надявам се – аз съм някъде там сред кра ...

Ти си жена, родена за любов...
Да се събуждаш всеки ден щастлива.
И цялата си непрестанен зов -
от мъжки сън си даже по-красива.
Ти си жена от други светове, ...

Ще ти разкажа всичко
Не сега.
А някой ден, когато нямам нищо.
Когато ще остана по душа.
Когато тя спре стихове да пише. ...

Уви, не вярвам в розовия камък.
Но моето момиче вярва в него.
Затуй твърдя, че тя е по-голяма,
по-мъдра, по-възвишена от мене.
Това, което всеки път се случва ...

Къде го чукаш, къде се пука?!!!
А мислех днес да пиша за любов…
И музата любовна ме споходи,
но нещо в кръста ми изпука, ох!
Май Купидон погрешно ме прободе… ...

Стига вече съм тъжила
по хора, дето са мечти.
Те са празни, лоши хора,
нараняват моите мечти.
Следите си във мен оставят, ...

Срещнах непознато родопско момиче,
тъй ненадейно се случи това.
Прелестно, бяло кокиче,
къде си било до сега?
И защо са твоите очи натъжени? ...

Народе, за теб просто ме боли,
от вълците мутри кой ще ни спаси?
Те са много голямо бедствие,
на прехода злощастно следствие,
защото от тях страдаме всички, ...

Кой?
Данчо Койчев ли?
Ами тръгнете по главната улица от центъра на селото към Бойкини. Подминете ли училището, завийте вдясно. Ще видите грамадна старовремска дървена протка(1). Обикновено пред нея седи едно малко конче с ръждив цвят и размахва небрежно опашка пред каруца със сенце. Та видите ли го, ...

И ти ли ще ме съдиш? Хайде, давай.
На мене ми изнася да съм грешница.
Отхапах, а дори не се задавих
от ябълката на онази вещица.
И чаша със отрова съм изпила ...

Покварен свят от думи тежки,
от безчинства и ламтеж суров.
В него лутащи се безметежни
две сенки на отминала любов.
Те търсят се и искат да се слеят, ...

Толкова те обичам аз, разбери, че
без теб не мога да живея нито ден дори!
Ти за мен си слънцето, което грее всеки ден в моите очи.
Когато не те видя, слънцето залязва,
цветето увяхва! ...

АЗ ПАК ОТКРИВАМ...
Аз пак откривам светлина в очите ти -
потърсила до тебе топлинка
и зная, че съм бяла във мечтите ти -
понесла в шепи сенки и цветя... ...

В памет на майка ми.
Видях я за последен път на осми
декември. Ала тя не ме видя.
Пътуваше тя вече в своя космос
и дишаше все още, но едва... ...

След стогодишните афери
Столетницата пак се пери
и мъчи се да ни внуши,
че тя проблема ще реши,
но ще ви кажа според мен, ...

„Егоизъм“
(на семейството ми)
Вечер
си ям сандвичите
с неизмита домашна маруля, ...

Как си, ме попита една приятелка.
Самотен и щастлив.
Щастлив, че ми пише една душица скъпа,
една учителка любима и красива.
И това ме радва, защото е добра към мен. ...

Едно такова пусто, недовършено, като да започнеш история на последния ред на страницата или да я завършиш на първата на нов лист. И дъждът не помага. Не отмива, не носи чистота, не носи нищо ново освен прах във въздуха. Пусто. И на улицата няма никой. А е рано, няма 11. И на светофара му е самотно. ...

Там, в близките земи на запад,
където снегът блести до юли –
там, където мечтите не се цапат,
а идеалите тръгват с цървули.
В чужбина, дори и с нова риза, ...

Чудя се накъде аз крача
не виждам пътя бляскав и красив,
а виждам само улиците сиви.
Губя те, любов, изчезваш от мечтите ми дори,
бавно избледняваш ти... ...

Щастието чувствам аз тогава,
кога завърна се в Родопа стара.
Красоти чутовни пред мене екват
и в сърце ми като звук отекват.
Листенца сребърни, тревици златни. ...

Мрак навсякъде таи се...
И вън и вътре тишина!
И мъка тегне във очите...!
А в мозъка ми само тя.
Защо побърквам се, не зная? ...

А казват: "Времето лекува!"
и болката щяла да спре...
Как моята болка ще се излекува?
В сърцето ми тя расте ли, расте.
Без глас останах аз да те викам, ...

Всичко има таен смисъл -
синева, усмивка, цвете.
Бог света ни е орисал
за добро. Не се бавете,
разгадайте тоя чуден, ...

Спряло е времето в малкия град,
бавно надигат се спомени сетни.
Живи са още и Слав, и Спартак,
зреят лозята под делници летни.
Горди са хората в славния град, ...

Беше прекрасна майска утрин. Разни хора крачеха наоколо и бързаха по разните си задачи. Малцина бяха тези, които забелязваха красотата на утрото, а още по-малко бяха тези, които се наслаждаваха на току що събудилата се природа. Вечерта бе валял дъжд и сега улиците и тротоарите бяха чисти. Слънцето б ...

Посрещам си в съня животи
в светлото насред душата,
стоя си и пред Бога кротко,
просто смятам си ги, смятам...
Навярно съм пленен от лудост ...

Огледалната Любов се счупи тихо...
и сълзите ù се скриха във студената трева...
Бяло вино сред простора на звездите
аз отпивам с теб в нощта!...
Устните са тъжни, пълни с дъждове болят. ...

Стани по първите петли.
Тръгни по изгрев и върви.
Във теб душата да светли
дори земя да се вдърви,
но ти поемай своя път. ...