Ти нямаш близки, скъпо мое,
изгуби майка, нямаш и баща...
Без слънце раснеш в тъмното усое,
безрадостни са пустите места!
О,твоя жребий е в съдба жестока, ...

Цигарите си ги изпуших,
кафетата си ги изпих...
Очите влажни си изсуших
и ненаписах нито стих.
Избягаха от мене думи, ...

Е, нека да започна леко...
Две курвенски очи и още две...
А после, страст, копнеж, пътека
по устните ми... Докъде?
До точно там, където искам ...

И плаках аз, изплаках си очите...
И молех се, но вече няма за кого...
Простих на всички, но на мене кой?
Нима виновна ме изкарват всички?
Нима погубих времето си, за да дам на всички, ...

Липсва ми старият град на тепетата,
нежно потънал във зимен захлас,
липсва ми звънкият глас на хлапетата,
звън на камбаните час подир час...
Липсват ми калните, кишави улици, ...

Хайде и от мен едно по-джази парче с една 13 годишна мома - Монислава Недева - Мона

Годината някъде около 80-те. Яна е шестнайсетгодишна, дива и красива. Мястото е парк Родопи. Повода е зимен спортен лагер. Всичко ú е за първи път. Цигари, алкохол, мръсни думи, секс. Е... не, секса е само в главата ú. Още не можеше да скочи в дълбокото като другите от отбора. Леко им завиждаше, че ...

Ето го Дървото!
Пред мен лежи
отсечена напречно
неговата истина
и неусетно кръговете му ...

Стаята - спомен
е същата почти.
Прашасали мебели -
в средата
куп мечти. ...

ЗА ПАРЛАМА
- Даскале бе, чакай, чакай – чух от подире си глас и се обърнах.
Гледам, навирил бастунката нагоре, без дори да накуцва, опитва се да ме догони Начо Папазов. Момент, той не е оня, от едно време, а наш, квартален общественик, който по съвпадение носи същото име. Не ми е по сърце, но спрях ...

Прозрение
След като животът е абсурден - логичен е въпросът да се живее, или не. Албер Камю
Денят отива си горчив.
За кой ли път стрелките се завъртат!?
Не знам сега дали съм жив, ...

Навярно ти си труден за обичане...
И може би съм пътник без билет
по пътя на живота ти. Поличба е,
че губейки следите си, намерих теб!
Или откри ме ти? Подхвърлено листо ...

Едно селце насред балкана...*
Едно селце, самотно всред балкана,
забравено от хората и бога...
В комините му дим отдавна няма,
че те не пушат никога без огън!... ...

Монолог на кутийката кибрит
Аз имам такава съдба:
по твоя път земен, човешки,
да бъда не ярка звезда,
а шепа кибритени клечки. ...

Eдно парче на Ета Джеймс. Пускам и линк с видео от зала 1 на НДК

Едно изпълнение с две прекрасни певици - Елисавета Тодорова и Монислава Недева

Цял Живот съм търсил Теб!...
(лирични миниатюри)
1.
... И разбрах до болка ясно-
цял Живот съм търсил теб, ...

Ето, виждам вече края,
скоро всичко ще приключи.
Макар и да не го желая,
нещо в мен просто се пречупи.
Изпълнен бях с надежда, ...

Израснал като нежелан - гаден бурен.
Погълнат от мрака толкова бързо,
че е трудно да се види светлината.
Видях светлината,
но явно си била мираж. ...

"Пералнята живее по-дълго със калгон."
из рекламен текст
Върти пералната машина:
ббе-ббе-се-пе... дде-дде-пе-се...
Година даже не измина ...

"Здравей. Няма да се бавя,
за малко при тебе съм дошла.
Знаеш, няма как да те забравя
и пазя те във себе си така.
Исках малко да си спомня ...

Щастието рядко ме съпътства,
по-често тъжен си стоя
и тялото си всеки ден моря,
а в живота няма кой да ме напътства.
Опитвам се света да убедя, ...

Клошарка на улицата стои.
До нея просят други две жени.
Минава до тях бизнесмен
и... ги отминава, ами ако се случи с теб и мен?!

The graves keep thousands of hidden secrets
And words that haven’t ever been pronounced…
The words that living people kept as sacred
And didn’t want those secrets to be found…
Oh, sacred words and unpronounced words ...

Регулировчик
Разпънат между "Раковски" и "Цар Освободител"
Палката му прехвърча като ято млади насекоми
дебел свирукащ млековар еретик на пантомимата
Паветата са жълти от всекидневния му срам ...

In this wоrld full of hatred and desires,
we come and we go, we take what we please.
Lets steal from the poor
and give to the rich.
Mother nature is our little bitch ...

Масата е кръгла, но без рицари,
и Страната е останала без чудеса,
принцове по потници без ризници,
а Красавицата още спи сама.
Даже и на на Лудия шапкар ...

Ръцете ми миришат на ванилия,
на бял и черен шоколад.
Набухва двойно в купата ми сивият,
по януарски свит в дома си свят.
Бароковото бюстие на зимата ...

Още сънувам, когато
Тихо се спуска сумракът,
Как ме докосваш и някак
Аз се превръщам във пясък.
Как песъчинки от мене ...

Зелена нефритена жаба
Без блясъка на този ден
кой би узнал, че в господина
с балтон от грижи изтънен,
се крие принц и половина? ...

Завръщам се, завръщам се назад.
Навярно и на тебе се е случвало
да искаш да напуснеш този свят,
където си сред хора, а е скучно.
Завръщам се, завръщам се натам, ...

В компания досаден самохвалко
се хвали с прадедите си. Накрая
Марк Твен не издържал и казал; „Жалко
за славните деди... Да Ви призная,
напомняте ми вие на картоф!” ...

Сътворение
Водата тук се хвърля от скалата
и пръска капки пенеста отрова -
във равни дози ужас, страх, отплата
за спряна радост и горчилка нова. ...

Не съм светица...боже опази,
и суетата не е моята порода.
Понякога разпадам се във дни,
когато грешка ме улучва... нова!
Тогава се смалявам... до микрон. ...

Някой свири на пиано. Студено е. Вали сняг. Уличната лампа премигва. Стоя до прозореца и пуша. Издухвам навън дима. Отсреща свети само един прозорец. Снежинки танцуват. Улично псе пресича улицата. Григ концерт за пиано, заслушвам се. Вземам цигулката, плъзвам леко лъка. Пианото замлъква. Само миг мо ...

Рано остана Златина без родители. Израсна при леля си, която имаше още четири деца, но никога не направи разлика между всичките пет.
Детството й мина спокойно и дори щастливо. Едва когато наближи възрастта за женитба, забеляза, че младежите я заглеждат, но не смеят да се приближат много до нея. Явно ...

Без да искам към теб се отправям
и билет пак за двама купувам.
Но във сладкото бъдеще, знаем ли,
кой, кога, от кого е поканен?
Точно колко са сладки сладкишите, ...