Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 19-та част
Понеделник 8.00 часа сутринта. Бяхме паркирали колата в една пресечка близо до центъра на града и не откъсвахме поглед от входа на една нова кооперация, която се намираше срещу нас. В нея се помещаваше офиса на модната агенция за която ни раз ...

Какво е да се върнеш у дома,
когато си живял далече,
където бил си чужд,
дори на себе си...
Там, дето нощите са винаги по-черни ...

***
Със сняг на върха
на лъжичката
пие кафето си Бог...
И светът ми сега е ...

Рицарю, стани -
свири тръбата!
Сложи си бойните доспехи!
Не търси смисъл животен
в миражи далечни-неясни! ...

Събуждам се сутрин, отварям очи,
огряват ме топли слънчеви лъчи.
Поглеждам навън - небето се смее,
достатъчна причина за ума да се разсее.
Усещам ръцете ти - те ме прегръщат, ...

Ти нямаше си даже очертание,
препълнена илюзия бе, с мисли.
Прозрачно и безплътно оправдание,
запълващо крещящите ми липси.
Не шушнеше напевно и лирично, ...

Усещам, че си тук. Не искам даже да те гушна.
Животът ми е друг. Пък поезията - вял отдушник.
И виждам те насън. Тъй споменът е хладен прицел.
А в полета не съм... не съм умрял с рояк от птици.
Оставам си такъв. Пък чувствам се почти различен. ...

Посвещавам тази малка прозаико-поетична история на моя дядо - сирак мъченик. Неговият баща загива във войната, точно преди 100 години, през далечната 1914 г. Така изведнъж той става най-важният мъж в къща с многобройна челяд... а е само на седем години! Грижата за прехраната в тези трудни години се ...

Въпрос към дядо Боже
Търсих в Талмуда и Корана, дори в Зороастризма.
Доста време пропилях да ровя и в Будизма.
От християнските глупизми направо се "одзверих",
но отговора, който търсих, така и не намерих. ...

Уж сте силни, но сте жалки,
вий, червени химикалки!
Не разстрелвайте душите!
Не убивайте мечтите!
Вчера сини, днес червени, ...

Клетва
Ще бъда клетва върху грешните ти устни,
която ден и нощ ще ги гори.
Ще бъда трепет в нощите ти пусти,
сълза издайна в твоите очи. ...

Много, нaистинa много те обичaм,
ама си минaхa в сaмотнa обич годините.
Побеляхa от тaя сиротнa несподеленa любов,
вперилa поглед в дaлечния пуст хоризонт.
A тебе дълго те нямaше. ...

Скитница
В живота ми дойде да ме ограбиш,
да вземеш малкото останало във мен,
душата си със него да захраниш,
със чувството, наречено любов. ...

*
Смисълът инвестира в падението.
Безумието е достатъчна милостиня за гладния.
Нощи и дни на безмълвни стенания
и четири дози мастило в кръвта - ...

Всеки се пита във свят като този:
"Колко ли обич, в резерв, ни остана?"
Ако самотна душата ни проси
капчица нежност за своята рана?
Ако през мрачните, тъжни минути, ...

Шепотът на стрелките
Има ли място в ежедневието за мечти?
Неспирно времето лети и лети.
Изгубени сме, читателю, двамата с тебе,
глуха забрава и нас ще отвее. ...

да кажеш
Обичам те
Когато го чуеш в главата си – кажи Обичам те;
Когато пеперуди се разхождат в корема ти – кажи Обичам те;
Когато настръхнеш при глас или аромат – кажи Обичам те ...

/За любовта през погледа на 16 годишната ми дъщеря Василена. Есето е написано от нея./
Питали ли сте се какво всъщност е любовта!? А чувствали сте я истински!? Някои казват, че любовта е болка, която води до смъртта. Други, че означава да имаш небето, а да искаш само една звезда. Да имаш морето, а д ...

Стара съм, но силна в тоя свят,
мразя очила в розов цвят.
Мами ме сладък, дъхав мед.
Гледам с добро - преди и след
всяка битка за насъщен хляб. ...

Не ми говори за любов.
Не обещавай мечти,
не лъжи сърцето ми.
Не! Замълчи.
Не ми говори за любов. ...

Един ден ще я видиш отдалече
и ще изохкаш: "Колко е красива!"
Но няма тя да бъде твоя вече,
че мъжка гордост любовта убива!
Ще е жена! Не твоето момиче, ...

Тъга
Тъгата ме завладява,
но упованието ми остава,
само Бог ме спасява,
житейска радост ми дарява, ...

Остарявам вече, но още съм млад
под това небе посивяло в олово.
Всичко в мен живее си още със глад
да си кусне обич със виното ново.
А в сърцето има все още барут ...

СТРАСТ
Искра прехвръкна, огън пламна,
Само с поглед ти ме грабна!
Допир нежен, целувка сладка
все още оставаш си загадка. ...

Да се обичаме със думи,
със нежен платоничен зов,
да пламне огън помежду ни –
ненаранимата любов...
Да се обичаме без клетви, ...

Грях е продажбата на родната земя,
че родината е свят и красив идеал.
Но някои "лидери" никак не се срамят
да не изпитват към нея обич и жал!
Дали съвестта и разумът ще надделеят, ...

Спектакълът свършва
със много цветя.
Фалшиви усмивки,
гримьорна.
В душата е празно, ...

Твоята неповторима
Тя е цялата дете…
Радост непорочна…
Тя е цялата жена!
Чувствена, порочна! ...

ПОЕМА ЗА БЩА МИ
/поема/
От Христо Кръстев Славов
/ HEKREDEL/
Въведение ...

Живееш веднъж
Винаги се поставяме пред дилемата: Как да живея?
Сякаш няма да има утре или да мисля за бъдещето. Ще ви представя нещата от моята гледна точка:
Предпочитам да живея така, сякаш няма да има утре, но заедно с това да не се поддавам изцяло на инстинктите си. Не знаеш какво ще се случи утр ...

Ти си еволюирал паразит!
Огромна грешка на природата!
Отровата си пръскаш по света.
Гадта проклета от съня си!
Груб си, луд си и боклук си! ...

Не ме помни, защото ще боли.
Познавам се във спомените хорски.
Там все късам нечии души.
И раздавам удари под пояса.
Не ме помни, защото ще се разрушиш. ...

Какво е животът? Отговорът на този въпрос на пръв поглед изглежда елементарен, но само за обикновения човек, желаещ да се занимава единствено с въпроси, които засягат личностното му битие, а не културното познание за заобикалящия го свят. За любознателната личност е точно обратното. Тя дълбае в дебр ...

Обич под наем
Разрових из боклука на мечтите си.
Цветя за разсад. Пътуване в Австралия.
Море под наем. Шепа късни спомени
се блъскаха в прозореца, заспалия. ...

Понякога миналото леко почуква на вратата ти и само ако се заслушаш, може да го чуеш. Друг път блъска и напира да влезе, дори да си сложил безброй ключалки. А трети път, но само понякога, то тихо приближава като странник и долепва ухо до вратата, а след това поглежда през прозореца. И когато види, ч ...

Наздраве!

За мен си всичко,
дори и мойта самота
и ако нявга догоря
като огнище,
ще ти остане ...

Огромно, слънцето залязва
в безлистения Боабаб,
а тук, в аурата желязна,
Замбези бави своя бяг.
Задъхан, джипът ни "Тойота" ...