Кой си ти,
че да казваш "да"
кой си ти
че да казваш "не"
изяж желанието ...

Без глас
без утеха
В теб съм аз...
И крия моя глас...
Без глас ...

Виждал ли си истински сълзи,
можеш ли да видиш и през тях -
можеш ли да гледаш без да те срази
погледът на ужас, погледът на страх?
Виждал ли си искрената радост - ...

Приказка без край
Всичко в тази приказка се е случило отдавна. Толкова отдавна, че само един дядо в едно далечно село го е чувал. А той го е научил от неговия дядо. А неговият дядо го е научил от дядо си.
И този дядо в това далечно село живеел самичък. В една малка къщурка на края на селото точно в ...

Гледаш ме тихо
с очите си сини.
Изгубен бях аз
осем години.
Жадувах те, исках те ...

За теб, любов - какво не бях!
За теб какво не сторих!
Над пропаст по въже вървях.
Поканих те. И портите отворих.
Смирено коленичих там на прага ...

Мога без ръце да те прегръщам,
мога без бои да те рисувам,
мога и без път да се завръщам,
само ако знам, че съществуваш.
Мога без сълзи за тебе да плача, ...

Дори на врага си ще протегна ръка.
Не защото ме е страх.
Не защото ще ме заобича.
Ще протегна ръка,
за да не удавя душата си в омраза.

Поживях и видях: не иде с думички да се глезя.
Вкусих от сладкия и от горчивия плод.
Че зад тая игра (и тая лъжа), на която ù викат поезия,
има друга игра, която се казва живот.
Не за други, приятелю, аз за себе си смесвам лъжите. ...

Да се загубя остави ме...
По стъпките ми да натрупа сняг
и в тази моя невъзможна зима
да се кача на някой заминаващ влак.
Че ми омръзна да съм делва, ...

Харем от мумии...
Животът ни излъга... Знам!...
Но моята вина къде е?...
Любов поисках да ти дам,
оказа се: не го умея... ...

ПРОДЪЛЖЕНИЕ №3
ПОЕМА ЗА БАЩА МИ
3/Стопанството си ръководел…
И все пред другите вървял.
С ратаите на къра ходел. ...

Не съм безстрашен Ланселот
и мечът ми е даже книжен,
ти имаш своя Камелот -
семейната уютна хижа.
За тебе бих загинал в бой, ...

ТРОШЛИВИ МИСЛИ
Отдавна не бях се замислял
Над някои прости неща –
От сложност тъй често хартисвах,
Че беше ми втръснал света. ...

И няма нощ, и няма ден в затвора на моята изстрадала душа,
но опрощение за греховете си не моля... Аз толкова обичам да греша...
Последната ми грешка беше вчера, заби се като острие във мен,
като огромен леден блок ме разтрепера и оттогава няма нощ и няма ден...
Не бих помолила за милост и утеха... ...

Беше просто. Ясно и болезнено.
Знаеше се във началото, че ще кървя.
Но не обичам дребни сметки и купони.
Запаля ли се – значи ще горя!
Наясно бях какъв си. ...

разтапям се
по звуци от пиано
по черното и бялото
на топлите клавиши
като последна свещ ...

Моли пострада
Моли падна от леглото
и удари се жестоко,
мама бързичко я взе,
че изглежда много зле. ...

Прозорецът още във тъмното свети,
уютно е, вътре си ти.
Вратата, заключила стари тапети
отваряш със мокри очи.
Протягаш ръце и прегръщаш ме. Имам ...

Мамо, казваше ми ти,
че сърцето не боли.
Лъгала си ме, нали?
Миналият ден усетих нещо;
сърцето мое се скова ...

Ти май спиш сега... Как ли спиш? По къси панталони по корем или по пижама по гръб? Не знам... И сигурно никога няма да узная. По-добре е така. Да не те познавам още, да не мисля за теб. Ако не спеше, можеше и да говориш с мен, но това само от теб зависи. Знаеш ли, че има нещо специално в теб? Нещо т ...

Обожавах те ...
Обожавах твоята усмивка
Обожавах твоята прегръдка
Нямаше никакво значение дали е сутрин или вечер, щом ти бе до мен
Но ти тръгна си така внезапно от мен, че сякаш изтръгна себе си от мен ...

е била някога столица на велика държава.
Сега е само автобусна спирка в столицата
на несбъднатите блянове.

Някой ден
казват че бързо се става голям
хич не е бързо - отдавна го знам
думи вълшебни използвам дори
и ги повтарям с молба до зори ...

Ако се умориш да търсиш и да скиташ
и спреш пред прага плах и непознат,
ако за нищо не ме молиш и не питаш,
тогава ще те пусна в моя свят.
Ако пред прага думите забравиш ...

Осъзнавам нежната ти красота,
форми меки силно ме привличат.
Облечена в чудесна голота,
движенията бавно те събличат...
В очите виждам твоята душа - ...

Една вълна
игриво се премята
и плисва се
с усмихнато лице!
Попиват пръски ...

Алхимикът
Писъци на безпомощност кротко се разливаха по стените. Локва кръв отразяваше измъчено лице. Той имаше само една цел, да създаде отвара, която прави хората безсмъртни, а тя можеше да бъде направена, ако събере 127 човешки сълзи. Не бе спал нито ял с дни. Бе нужно да причини болка за да полу ...

Две ръце протегнати във мрака,
други две очакват да допрат.
Кажи ми, твоите ли са, за да чакам -
към светлината да ме поведат?
Кажи ми, за да зная, че си ти. ...

Нощ се спуска бавно, бавно
над утихналия град…
Аз потъвам някак плавно
в свят далечен, но познат.
Там пристъпва тихо, тихо ...

І.
Ако можех някога случайно
живота си да почна отначало
с опита натрупан през годините
и мъдростта складирана във бръчките, ...

Публикувам този разказ, с риск да разкрия самоличността на младата жена, за което предварително и се извинявам. Публикувам го, защото се чувствам задължена пред всички, които са се развълнували от съдбата на малкото момиченце от „Студено ми е, мамо”
Зловещият вой на сирената разцепи въздуха. Призори ...

Твоето наказание
Раняваш ме - отново.
Та чак се чудя как съм още жива.
Начало - ново.
Къде започва, е, не съм открила. ...

Дарявам ти този момент!
В него съм искрена, истинска
и в поглед разголен, смутен
опознай моята приказка…
Ще откриеш детински копнежи ...

МОДЕРНИ ВРЕМЕНА
На стари години аз станах хакер.
От компютри малко си имам хабер.
Творби изпращам - не е на хакерне
с млади и стари в сайта станах авер. ...

Щастие
Умре свинята ми щастливъ,
усмихнъта дури...
В муцункътъ с лемон и слива
и препечената кожичка блести! ...

Здравей! До днес, незабравима!
Че бяхме обич несравнима.
А спомняш ли си още, мила,
и нашата любовна сила?
Останала си - знам - самичка, ...

Какво е любовта? Любовта е най-сладката болка на света. Любовта е единственото нещо, от което имаме нужда през целия си живот. Тя е чувството на привързаност и грижа. Тя е нещо изключително, нещо красиво и различно. Разбира се, всеки човек има различно мнение за любовта. За едни тя е привързаността, ...

Разбрах - няма да дойдеш,
не ще те посрещна,
не е писано,
ти не пожела!
Строфа като сълза. ...

Като път се простира пред мене Нощта -
виждам сенки и мисли вградени случайно
... и Живота - самотно ухо на игла,
за която конецът се свършва
внезапно.