Tu pourras me dire tout ce que tu veux
Sous tes fous et tes grands airs
C'est pas la peine
Tu peux mentir à qui tu veux
Tu souris trop pour être heureux ...

Тази история никога не се е случвала. Имената на хората са измислени и ако има съвпадение, то то, е напълно случайно!
15
Събудих се от прокрадващия се мирис на пържени яйца в спалнята ми.
В главата ми блъскаше рефрена на „Малахит” от снощи – „Вземи от живота, каквото можеш! Сега е момента...” Не зна ...

ПРОЛЕТНО СТИХОТВОРЕНИЕ
Разбудена след пролетния дъжд,
гората е готова да зачене.
Отекват в здрача стъпките на мъж
и раменете му за прошка стенат. ...

„Този факт е световно известен,
че на Руски започва денят
и цъфтят в суматохата кестени,
прецъфтяват и пак цъфтят...“ (М. Белчев)
*** ...

Фрагментарно
RemaTe
Парчетата живот събрал
от матовото тройно огледало
и трите образа в един - ...

Очите ти жадно ме пият,
единаци кошута млада видели.
Искат стръвно, алчно и вият.
Мамя ги с китки тънки и бели.
Нощем кипва буйна кръвта ми - ...

Искам все тук да те намирам,
когато съм уморена и сама...
В сърцето си аз те скривам,
за да не узнае за нас света...
Искам в твоята прегръдка силна ...

Косата ми разроши, тъй както най-мразя,
дрехите ми съблечи, така както най не ми харесва,
разпръсни всичките ми вещи по пода и целувай цялото ми тяло,
хапи там, където най-боли...
Блъсни ме към стената и косата ми дръпни, ...

Почакай, лято,
не бързай, слънце!
Останаха толкова
непосрещнати изгреви,
неизпратени залези.

Душата ми - криле на пеперуда,
безмилостно я тъпчеха, брутално,
и ти поиска да се приютиш при нея,
а после ме остави безпощадно.
Преодоляла всички страхове, ...

Когато те погледна, от очите ти ми се усмихва живота. Когато си тръгнеш, ме обгръща самотата. Сякаш земята се отваря и ме поглъща цяла…
Преди да те срещна нямах нищо, което да обичам! А, сега? Ти си мечтите ми, другата ми половина. Светлината в нощта, топлината на тялото ми. Ти си живота, едно ново ...

Тази вечер е бедна на думи. Стоя
и зад някаква сипкава болка се крия...
Със забравена тубичка златна боя,
есента нарисувах – вземи я!
Вечерта е бездумна... Дълго вали. ...

Стар съм, колкото стар е света,
но сравняват ме с младост и пролет.
По рождение имам крила
и не зная покой, все съм в полет.
Няма как да се спра, аз съм луд ...

Нощта постели меки кичури
над уморените ми рамена,
навлезе хаотична и притури
сладостни тръпки в съня…
В сянката на старата къща ...

С очи достигам до звездите.
С ръце подпирам и небето.
Държа им здраво и юздите
на дните бързи в битието.
И слънцето във джоба слагам ...

Можеш ли, да ме погледнеш с онзи жар в очите,
преобърнал на двама ни дните...
можеш ли, да целуваш устните ми загрубели,
за любов зажаднели...
Можеш ли, да докосваш ми лицето ...

Ръба на скалата...
поглеждам,
мълча,
птиците шепнат молитви в гората.
Крайна съм, ...

Препуска през мрака стремглаво
самотната лунна тъга -
в сърцето тупти незабрава -
бързеи в буйна река.
Нощта със коси разпилени ...

Есен
Есенна прохлада
доведе тишината.
Пътувам с наслада
в кръга на самотата.

Педофили, агенти, престъпници.
Подредени в новите листи.
Как да гласувам за родоотстъници?
За плужеци, паразити и глисти?

Когато дойде време за умиране,
без значение дали пиян в канавка,
на кръст разпънат от свойте врагове,
или като зеленчук на болнично легло -
През последните стотина удара ...

Бавно, неусетно пристига есента,
ето от небето отново заваля,
отива си лятото с мирис на море,
птиците събират се и отлитат на далеч.
Плодните дървета натежали са от плод, ...

Кое е по-достойно за душата -
да си доволстващо животно
или недоволният
човек...?
Живо куче ...

Президентът не произнесе реч днес*.
Прочетоха само поздравителния му адрес.
Явно толкова е независим!
Пред Турция е хрисим!
*Стихотворението е писано вчера, на празника на Независимостта.

Българче
По Ив. Вазов
Аз съм българче, обичам
наште планини зелени,
българин съм, не отричам, ...

О, славен храм на детската поквара,
обител на гнета и глупостта,
обръщам се към теб със жива вяра,
че моят стих (небрежен на места)
ще каже истината, що мнозина ...

Излъгах те. И аз съм зрител.
Нима повярва: Че съм Бог?
Видяла си снега? В косите!
Че също вярвам във добро!
Но знаеш ли, че аз не мога ...

Майска вечер ме прегръща
с топли влюбени ръце,
с нежен трепет ù отвръща
мойто влюбено сърце.
Аз отлитам до звездите, ...

Огромна есенна луна и тишина.
Енигми във обятията на септември.
Стаена сред тъмата е душата ми,
изтръпнала от меланхолия.
Несъвместимо съм обвита от нега, ...

...
и значи всичко се приключва
със няколко разведени обятия?
С поизтънелите ни две усмивки,
несмеещи да се погледнат във очите? ...

Зло в доброто се крие,
мракът пълзи по гърба ми.
Факла, подайте насам,
моля, бъдете разумни.
Извинете, не мислих, а мразих. ...

Привърши септември. Есента се сбогува.
Прибра си магията чаровникът листопад.
Примряла, Природата тихо добрува,
приготвя кожуха за първия сняг.
Последният ден е толкова светъл. ...