Годината е 1882, денят – 28 декември, градът – Вайле, а държавата – Дания. На тази дата в това неголямо населено място се ражда Eйнар Могенс Вегенер – талантлив датски художник. Той рисува забележително красиви пейзажи, които му помагат да се прочуе сред ценителите на художественото изкуство в своят ...

Да бъдеш влюбен само в мен
На лятото усмивката вълшебна
докосна ме със любовта
и аз рисувах вдъхновена
такава лятна красота: ...

В кривото огледало на душата ти
образът на другия.

Кой приема този свят
с виждащи очи вълшебства,
не съди кой е беден, кой, богат,
не страда от морално късогледство?
Приема всичко за една игра, ...

.
Проломът бе със стръмни, почти отвесни брегове и реката се виеше като гъвкава змия в основата им. По склоновете бяха накацали самотни ябълкови дръвчета и люлякови храсти. Тази година зимата се проточи, снегът се разтопи едва в началото на април, затова и сега, в средата на май най-после бе дошло и ...

В един безпаметен кадрил,
прегръщам юдите край мене.
Броил е който е броил,
до трийсет. Сребърник безценен.
Коя съм вече и не знам, ...

Мира нямам!Мира не виждат очите ми!Пожари не гаснат в душата ми!
Това не бяха дела и екзекутирани съвести!?Не случайно Сократ изпи отварата с бучиниш,за да докаже със смъртта си вината на завистта в крепостта на овластените архонти!
Колко ли от нас се поучиха от човеколюбието Христово,че Синедриона ...

в памет на Радой Ралин
Поетът не вървя с властта.
Нима овластените са глухи
за реквиема на любовта...
И колко ли от нас го чуха? ...

Една целувка - щастие от рая.
Ръцете ти - най-нежната завивка на света.
Очите ти - ме карат да мечтая,
за любов, за страст и за кафе.
По тялото ти да се разпилея ...

Мечтаеше любов да нарисува -
картина пурпурна за вечността.
Сама, когато в нощите будува,
скицираше сто алени слънца.
Как искаше в картина да запази ...

Такава съм си нямам мира,
презирам пътищата лесните,
в сърцето ми живеят песните
и по-голямо от Всемира,
е то. И трудно за обичане, ...

Когато мисля за смъртта и за Нищото изпитвам едно и също - особено чувство за страх - суеверно и свръхмистично.Знам, че веднага ще ме попитате - а как мислиш за Нищото? Смъртта е все пак нещо, макар и много особено. И изобщо човек може да мисли само за съществуващото. Как тогава ще мисли за Несъщест ...

Забравих да дишам от погледа ти,
когато за първи път в него бях…
Забравих да дишам от дъха ти,
когато за първи път го вдишах.
Забравих да дишам от нощта ...

В нощ на пеещи рапани сгъвам корабно ветрило,
може би го дипля грешно и прилича на хвърчило,
с квас от облаците правя дъжд за чудо и за приказ –
тайната е в капки пресни от узрялото мастило.
Яко се напи морето, дреме в роговата къща ...

САМОТА
... денят върху бучащото море,
надянал черен облак за сетре,
из туфите тръстики се повлече.
По нервите мелтемът ми пили, ...

БЕЗБРОЙ ФЕНЕРИ В ПУСТОШТА
Разбрала съм, че няма път назад,
когато си пресякъл хоризонта.
Блестящ и чист си – сякаш на парад.
Но тъмнината е така огромна. ...

ДЕВОЙКИТЕ СЕ ВРЪЩАХА ОТ ПЛАЖА
... в прозореца на светлата ми къща бая натрупах воайорски стаж –
красивите девойчици се връщат през парка – от напечения плаж,
в съня ми шляпат с леки еспадрили – и цяла нощ в мечтания летя,
люлеят се – прекрасни бели лилии, с навървените бански на цветя, ...

В този сайт няма нищо различно,
от проблемите в тази страна;
някой лъска бастун неприлично,
друг пък търси под бика, коза.
Много плачат за “вечни” любови, ...

ПОСЛЕДНИЯТ ДЕН НА ВАПЦАРОВ
Днес няма да напиша нито ред.
С жестоката държавна карабина
в тунела не застреляха Поет.
В тунела цял един народ се срина. ...

Моля ви,мила госпожо!Престанете да ми четете
листата!Животът е възможен да съчетава и двете:
уиски с лед,бира,топла храна!Пейзаж от морето...
И в зноя със синият взор на жена!Живее момчето,
макар че годините с взлом душата му не щадиха! ...

Една очаквана новина прелетя през океана. На станалото за посмешище чучело Байдън беше заповядано да се оттегли. Марионетката тутакси изпълни заповедта на своите началници от военнопромишления комплекс на САЩ. По-чер от Сатаната, Обама разхвали за последно разпадащият се от старческа деменция презид ...

Крещи, Боже, крещи...
в мен тишината крещи!?
А в лунната нощ... сърцето тъжи.
Лековерници!?Кой ,кого,наранява?
Тишина, сблъсък, мъгла... ...

Днес е пак на мода да си фанатик,
мисленето трудничко ни се отдава.
Страстно се делим и всеки е критик,
човекът в антагонизъм е удавен.
Другарството е крайно неудобно, ...

ЗАМИНАВАНЕ
Автор: Васил Тоциновски, Република Северна Македония
Нечии стъпки
глухо отекват в мен,
нечий приглушен глас ...

Силното думкане по вратата накара доктор Рочдейл да вдигне глава от вестника, който четеше. Той присви гневно вежди, мразеше да го безпокоят в ранния следобед.
– Докторе, спешен случай! – екна отвън женски глас.
Той стана с неохота и отиде да отвори. Пред прага стоеше негова позната, възрастна прода ...

СПОМЕН ЗА ОТЛЕТЕЛИЯ ЧОВЕК
Тъй както клечката кибрит
изгаря с жалостно пращене,
ще изгоря – и ще сме квит
със ледения свят край мене. ...

Писна ми.
От хора неразбрани.
От такива, дето искат,
а не знаят как се ближат
рани. ...

На безсрамната наша държава и безсрамните родни апаши
не разбирам защо да прощавам! От лъжата огромна се плаша!
Предпочитам да бъда обесен, но да бъда морално опазен
от лъжите на тяхната песен, от лъжите, с които ни газят!
В кабинета на гнилите чувства са узрели нечестни милиони! ...

Като обезумяло е слънцето
в петите събужда трепети
и стеле зной и пожълтяло време.
В листите на бит, народност и култура
хората - единствени, каквито са ...

Недей, не казвай, че така е редно!
Дългът не бъркай с обич – въжен клуп.
Сред прашните химери в крайна бедност
умират и мечтите ни. Накуп.
Недей, не казвай, че така се прави! ...

Хиляди българи те напускат,
Всеки ден, всеки час,
Но какво има там за тях,
Което тук да не може да поискат.
Нима има по-красиви планини, ...

Пак след десет години се срещнахме,
всеки сграбчил живота в ръце.
И към спомени мили погледнахме
с разтуптяно от трепет сърце.
Всеки своята приказка има - ...

Омаян от невинността ти, дете,
аз унесох се в приказни мечти!
Благодаря на Господ за късмета
теб да срещна, душа да полети!
Аз сред страдание, тъма живях, ...

Какво да й кажа, то народът го е казал '' Каквото почукало, такова се обадило '', но
- Е, така е, животът така е устроен, да си помагаме един друг, даже и да не чакаме отплата - вяло казах - А вие защо,... какво да питам, защо избяга ли, изгони ли те, обиди ли те.
- Защо ли - подхвана тя - Животът п ...

Така е хубаво да нямаш грижи,
в черупка да затвориш своя ден
и с хубави неща да го нанижеш,
от простотата му да си пленен.
Дали ще споделиш море и пясък ...