Кафето ми кипна!
Но какво за кафето?
То изкипя ми душата
от извряли нежни слова -
разсеяни пáри в небето ... ...

Майка
На залеза студената жарава
вечерникът раздухва във искри
и някак неусетно свечерява
над тъжно-замълчаните гори... ...

Всичко се повтаря отново и отново. Лъжливата сигурност, че светлината от лампата ни пази от сянката в ъгъла, че затворената врата на килера държи заключен скелета вътре, че залостената врата и включената аларма държат неканените гости вън от нашето малко убежище. Домът е мястото, където всички се чу ...

Никога не исках да науча
името на другата жена...
Но един ден просто тъй се случи,
че прочетох как се казва тя.
Име - не. Но като нож прониза ...

Писмо по вятъра сега
изпращам ти, момиче мое,
днес дъжд в душата ми валя
от твоя глас и поглед зноен.
По-напоителен от сън ...

РАДОСТНО ПРЕДЧУВСТВИЕ
Кажете ми, не е ли нелепо,
аз, беднякът, да се радвам, че живея
в най-прокълнàтите степи
и по средата на многовеите? ...

Вълчиците
Предем кълбото с бялата луна
и всеки път ви даваме забвение –
на смъртния ви жребий, на греха,
на малките ви бягства и измени. ...

КУКУВИЦА
Колко жени като клон ме превиха,
гнездо всяка свиваше в мен.
За тях написвах по няколко стиха
и бързо бягах от женския плен. ...

Късно е. Рано за изгрев. А аз искам у дома,
където очите на мама и татко са винаги топли.
Дворът зад къщата още ме лъже, че мога
крепости от сняг по гърба му да издигам.
Искам там. Но е тъжно, защото е познато, ...

Чувствата ми, ако можеш, унищожи ги,
ако можеш и спомените ми изтрий.
Аз не искам да те помня и желая
такава, каквато отдавна била си.
По-силно е от мен и сам не мога ...

МИРАЖ
Да усещаш мириса на морето и да знаеш,
че никога няма да достигнеш дълбините му.
Неговите вълни да се разбиват
в големите скални върхове, ...

Изпращам внука си до самолета.
Той пак до Франция лети.
За нас е пак раздялата проклета...
Тя гледа строго под очи!
Във Ница се засели дъщеря ми, ...

Като някоя голяма, тъмна Хала,
гониш ти от мене радостта
и намирам се в голяма зала,
със владетелката подлостта.
И когато дойдеш ти при мене изведнъж, ...

Превръщам се в импресия,
атлазен кон съм яхнала,
река буйна съм нагазила,
водни пръски ме изгарят.
Превръщам се в илюзия, ...

Семейство Мирчеви вечеряха заедно за пръв път от месеци насам. По предложение на главата на семейството – Стоян Мирчев. Неговият син Станимир се чувстваше странно в компанията на родителите си, освен това изобщо не бе гладен, да не говорим, че бързаше за среща с гаджето си, с което се бе запознал пр ...

В поляните, по стръмен път,
с тояжка тръгвам към Давидица
в оброка там, за кой ли път,
до боровата тъмна ивица.
От чучура в зелен сокак ...

Другият свали ми
всички звезди от небето,
другият иска
да съм щастлива с него,
аз мисля как да се ...

Нощни пеперуди в танц зловещ
с жестоката завихрена фуния,
която ги засмуква в луд водовъртеж...
В небитие от мисли – и униние.
Неми сенки в мълчаливите поля – ...

Защо е толкова масово нашествието на чужденците в родната “А” група? Повдигат нивото на шампионата? Помагат на отборите ни да жънат успехи в Европа? Стига “лъжливи овчарчета” и басни без поука!
Истинската причина е точно формулирана като “пране на пари”. А схемата за това е колкото проста, толкова г ...

Имало едно време... започва като в приказките, дали ще е приказка и ще има щастлив край, кой знае...
Живеят заедно, навсякъде два гласа - неразделни. Хем се разбират, хем се карат, никога не се напускат.
Поели на път, започнали своето пътешествие, вървели без ясна посока, но с ясна цел. Движили се б ...

На баба
НОСТАЛГИЯ ПО ЗИМАТА
Ще нахлузя някоя вечер овчата козинка,
ще нахлупя шапката от баба,
оная пъстрата ...

Тоз, който учителите размотава,
тръгнал сега образованието да защитава.
Образоваността на учениците приоритет била!
Който я остави със счупени крила.
С делегираните бюджети дисциплината руши. ...

Колко бързо пътуваше -
пък и навреме дойде
влакът бърз за битието.
Всичко беше като на книга:
ред по ред, ред по ред, ред по ред ...

ЧОРБА
Чорбата е тя за чорбаджиите,
от там е името чорба,
ако е чорба за сеирджиите,
на чорбаджиите е тя творба.

Така ли ще замръкнем
Така ли замръкнем и нощес -
с разплетени в безсъниците длани?
Потърсил си на нейния адрес
довчерашата вяра, обичта ни... ...

Магарето избра да свири на тромпет,
защото... чува се навред.
Но как да свири само с три машинки
с диези, със бемоли шеснайстинки?!
И-а-и-а, поема дълго мощен дъх, ...

Кристална роза, тъй самотна... сред грозен и сив камънак,
блести и плахо потрепва, на вятър - жесток северняк.
"Зли ветре, полека! Ще счупиш изваян от ангели ствол.
Ще падне страшно в остротата, оставяйки кристална сол"
И ето, там съм суетя се, от роза райска заслепен. ...

Тя сънува
На Д.
В тишината затвòри очи
и потъна във ятото спомени.
Тя не плаче преди да заспи. ...

АТМОСФЕРНО
Навън е облачно, вали,
а в стаичката е студено.
Не си ли тук ти, в мен боли
и ми е странно и смутено. ...

Уморих се от хората и техните лъжи,
от света, в който живея и горя.
Нищо не е същото като преди -
не мога и не искам да търпя!
Сякаш не останаха достойни хора, ...

Мъжът трябва да бъде воин. Воин на честта, на светлината, на доброто.
Да воюва за щастието, да го сподели.
Да побеждава гнева с нежност, злото с добро, лъжата с истина.
Първо воюва със себе си. За да бъде достоен. Победил себе си, става могъщ.
Защото знае колко обич побира сърцето. Колко болка, обид ...

Сипах си ягоди в чаша,
изядох горчиво кафето до дъно.
Пожелах си захарта - нашата,
а досега не бях проглеждала на тъмно.
Спънах се два пъти в прага. ...

Докосваш снега със ръката си
и усещаш ледените мънички кристалчета.
А споменът разкъсва душата ти
на изграждащите я безброй парчета.
Парчета, запечатали болката ...

Бродиш по безкрайната земя,
чужди улици пресичаш
и нанякъде с гълъб случаен отлиташ.
Търсиш нощ и ден,
но няма да намериш така жадуваната цел. ...

Да подрани възможно е,
но никога да закъснее няма -
тя, есента за двама!
Ще дойде, ще се срещнем под листа,
където слънце ще огрява - ...

Неспокойство, тъга, тревожност, Самота, къде сте? Къде сте се скрили? Защо ви няма.. страх ме е. Свикнала съм с вас толкова много, че се ужасявам от непознатото. Какво е това щастие? И защо облаците са толкова бели и пухкави.. изглеждат странно, някак усмихнати. Какво стана с мрачните и тъмни дни, к ...

Забравил е някой на гарата на моето сърце своя багаж -
огромен сак пълен с амбиции,
безумна смелост и кураж.
Забравил е чанти пълни с мечти,
преливащи от живот - ...

МЪНИЧКА МЕЧТА
Нямам розови и стъклени пантофки.
Ходя боса – дори да ме боли.
Нямам шарена и куклена рокля.
Имам само дрипа, но ми стига и това. ...

Бездействието прави силата бледа,
докато минават минутите безспир,
а казано е, че без борба няма победа
и без положени усилия няма келепир.
Изразходвани са годините отминали ...