С теб навсякъде бих отишла.
Къде и колко вървим е без значение.
Знаеш ли, влюбена съм, мисля...
Защото често съм в добро настроение.
И нощем не мога да заспя. ...

Част 2
- Добре.- бе единственото, което излезе от устата на Адам. Той запали двигателя на колата и тръгна към южната част на Сан Франциско.
Пейзажът от двете страни на колата бе един и същ и независимо колко напредвахме си оставаше все така еднообразен. Къщи. Отляво къщи. Отдясно къщи. Имах чувствот ...

Високо над нея изпърхаха гълъби. Беше се унесла и сега спеше в същата свита поза няколко часа поред приличаше на малък вързоп, захвърлен в ъгъла.
Мъжът, който стигна до нея, не проговори. Беше едър и силен, просто се наведе и я вдигна на ръце. Тя изхлипа в съня си и се сгуши, опряла глава на рамото ...

Посвещавам написаното на д-р Иван Гр.
На масата сме. Мълчим. Пред мен чаша. Пълна.Пред него – бутилка, пълна.
Моята чаша се изпразва бавно, неговата бутилка седи недокосвана.
Не се бяхме виждали от години. Ей така ни разпиля живота.
Той е син на леля ми, но от дете го наричам моето малко братче. Так ...

За спомена
на Веселина
Отмина втори, днес сме трети,
А беше първи онзи ден
И към четвърти, после – пети ...

Момчето, което говори с морето (акустичен боса нова кавър). Записът и смесването са направени от Камен Николов. 'Албена 2013

- Хайде, пущини такива! Пръй! Къде се намерихте такива и вие! Чумката да ви изяде! – Райко замахна да заварди с тоягата към вироглавите агнета, който нервно пощипваха шумки от раззеленилата се земя и тръскайки глава, току-напираха да се пръснат къде им видят очите. Беше следобед и слънцето висеше ви ...

Масив Атак - Разтворено момиче
Специално за sisito_uf (Сиси Петрова)
Shame, such a shame
I think I kinda lost myself again
Day, yesterday ...

Планетата в една звезда се блъсна
и правдата за прехода ни лъсна.
Каква бе всъщност неговата същност?
Смениха думата “Другарю!” с “Господарю!”
Смениха думата “Другарко!” с “Господарко!” ...

Черни птици...
(триптих)
1.
Ти помниш ли скалата, над която
кръжаха черни птици ...

Съм
* на Ана(бел)хид
корен съм – сух крив чепат-
взеха ми клоните и стъблото
вярвах че с тях ще умрат ...

***
Воин.
Воин философ.
Воин на светлината.
Воин на Пътя. ...

По древни пътища прашни
вървят кервани сенки ланшни.
Екот от стъпки юнашки...
Девици невинни, на дълги опашки...
Събития минали. Древни дела, ...

Аз няма да ти преча на живота,
та той е твой – прави каквото искаш,
не ще се меся, нито ще те моля –
това е твоят съдбоносен личен избор.
Но ...

Трудно ми е аз да кажа
как ми липсваш ти,
как мечтая и копнея
да видя твоите очи.
Да мога аз да сетя ...

Небе бездънно призори,
купове безлюдни светове,
потоци метеори, падащи звезди -
в пламъци изгарящи души на хора ...
Така ще се стопи и мойта - ...

Не са сълзи, а дъжд от диаманти,
късчета лед от нечути молби.
Забравих думите ти, пак проклинам дните.
Вървя след тях, a мисля че си ти.
Във локвите потъват глухo стъпки ...

Беше 1954 година. Вилнееше арктически студ. Януарският вятър бръснеше тънко и вледеняваше по пътя си всичко. Даже снегът беше покрит с леден кожух.Там където вятърът го беше измел, се цъклеха стъклени пързалки. Наближаваше полунощ. В тоя малък и скучен град хората отдавна спяха. Даже няколкото младе ...

Хвани вълна и облаци разперени,
букет от залез набери ми -
тогава твоя аз ще бъда!
***
Пейзажите са фон, ...

Рожден Ден
Вършитба в село. Лятно време.
Година-тридесет и втора.
Там баба, бременна със тебе,
работи до последно в двора. ...

Нощна картина
Луна, тъмнина и само това...
Какво става в нощта по света?
Дали вълци вият шумно, високо
или хулигани се бият жестоко? ...

Такава е тя, трудно ми е да дам генерално обяснение.
Тя е като привидение,
не предусещаш нито нейното присъствие,
нито нейното отсъствие.
Тя е едно необуздано човешко явление. ...

Нали съм по душа поет
Нали съм по душа поет
и в детски приказки не вярвам,
с жената бях с такъв късмет,
че просто не е за разказване! ...

Да се радваме на този свят с отворени очи.
Да се радваме на бялата пролет.
И когато останем сред куп от звезди,
наш'те чувства за още да молят.
Да се радваме на този свят с отворени очи. ...

Казва, че е щастлив,
и му вярвам -
толкова много секс
и не само -
толкова много дни ...

Опъната стрела на лък
е новата ни магистрала,
а надлезът към село пък –
тетива е в ръката здрава.
Изстрелват се от тук така ...

Философи
В едно почти митично време
Мъдрец един твърдял така:
„Не можеш никога да влезеш
повторно във една река!...” ...

Игра
Делници. Празници.
Хора и думи -
на път.
Искат. ...

Ако с този огън
не си горял,
ако в любовна клада
не си изгарял,
ако си живуркал като ...

Методи седеше в таксито си и гледаше подпрения на кормилото вестник, но не можеше да се концентрира. От време на време хвърляше поглед към хората на близката спирка, които се трупаха в сутрешната виделина и се надяваше скоро някой да се качи. Макар да се беше облякъл дебело, му беше студено, но глед ...

искаш ли
>>>>> да преживеем
>>>>> заедно
>>>>> дъжда
>>>>> на брега ...

МОНАДА – ЛЮБОВ
Ефирната рокличка в бяло,
така ти отива, Любов!
Вятърът-скитник, кретал отчаян,
днес е усмихнато-нов! ...

Миришеше силно на пушек. Уж ранна есен, а вече беше студено и улиците опустели и безлюдни. Оголелите клони на дърветата изглеждаха призрачно самотни призори. Като ръце протегнати за молитва незнайно в каква посока. Нагоре ли? Че то там бъкаше от протегнати за милост длани. Сигурно и ония, горните, в ...

Залезът златен
Обожавам залезите,
мистично време,
когато приказките оживяват...
Притихва златото ...

ИЗВОД
И пак прекрасна морска вечер, нестихващи щурци, и пак небе,
което е щастливо със звездите си.
Луната с' златната пътека. Дебне тъмнината жертвите си и чете
кошмарни и жестоки приказки. ...