Осата влезе в стаята, за да умре.
Всъщност, тя не знаеше, че ще умре, но подмамена от неочакваното октомврийско слънце излезе от летаргията си и полетя. Залута се над земята, всичко беше посивяло и изсъхнало, сухи треви се поклащаха от вятъра. Литна над къщите,провря се между клоните на ореха пред б ...

ТИШИНАТА НЕПОНЯТНА
„И въздухът е пълен с думи,
които никой не разбира”
Иван Николов
Въздухът е пълен с думи ...

Зона на пълното щастие
Хората тук умират понякога.
Летище София, Терминал 2, Пристигане.
Едно от малкото места, на което сълзите не са тъжни.
Човеците тук са различни! ...

Дъждът вали и всичко си е същото,
душата ми притихнала мълчи,
умът брои ми капките във нищото,
сърцето приказка шепти.
Прекрасното ни слънце си почива, ...

докато ме гледа
в очите му се топи шоколад
който после мечтае
да попие с език
от разтворените ми устни ...

Тук звездите също са красиви.
*
Обичам нощното небе. Изпълнено е с Тишина, чакала цял един Ден, за да дойде нейния ред да господства там горе. Тя е толкова красива, непокътната, почти незабележима дори. Тишината е винаги в сянката на Хаоса. А той е долу.
Долу е и всекидневната Проза със своите банал ...

Часовник! И цигара в пепелник…
Кафе горчиво, като понеделник…
Затворник! Но не заключен между четири стени,
а заробен във оковите на своя делник!
Такъв си ти, признай! ...

НЕПОПРАВИМА ГРЕШКА
Мечтата си затръгва отегчена, неразплакана, разочарована - мързи я да ме буди и да ме приспива. Вълнението изпитва неудобство да ме тревожи и вече не звъни. Нетърпеливото очакване, незавито, доброволно потъна в сън, отпуснато в бездънното легло на спомена. Фантазията, която духови ...

Днес ще ти разкажа приказка една,
за седем дявола пълзящи по земята...
Как опорочават душа след душа
и правят всичко, за да угасне в тебе добрината.
Първо идва Похотта, ...

Кажете ù какво да прави
Тя била принцеса и се казвала Гъбз. Нарекли я така, понеже била малка и наивна. Името всъщност много й отивало дори и вече на 23 години. Гъбз живеела в малко и китно кралство със своя принц на име Фенрир - той бил много мил, любящ и винаги угаждал на прищевките й. Гъбз от сво ...

Червената кокошка подрани. Все още беше студено за пиленца. Но и стопанката й нямаше доверие, защото беше едра, неспокойна и скандалджийка. Непрекъснато влизаше в конфликти с другите кокошки. Не! Не! Със своята безцеремонност и грубост щеше да счупи част от яйцата, а после и да стъпче някое пиленце. ...

Момичето изглеждаше не на място в трамвая. А и като че ли изпитваше погнуса от блъсканицата около себе си. Ивайло я наблюдаваше с интерес, просто нямаше какво друго да гледа, пък и тя наистина беше интересна – не толкова красива в класическия смисъл на думата, по–скоро чаровна. Чудеше се дали да не ...

Представям ви поредната - девета част на новелата "Старата къща"
Надявам се да ви хареса!
Рисунката с молив е дело на Маестро Хенрик Мозсес
Б.
Забавям още крачка. До кръчмата е съвсем близко. Дори се усеща вече смесицата от мирис на кръчмарска ракия, евтино вино, тютюн и мухъл от влагата по прозорци ...

Направи ми услуга, остави мишката и клавиатурата, нека си починат малко. Отиди до огледалото и се погледни в очите. Видя ли страх? Ако те е страх, всичко е наред и мен ме е страх. Но се страхуваме по различни причини.
От какво те е страх? Може би не харесваш това, в което си се превърнал ? Преди 10 ...

Три месеца, а болката расте.
Дълбае ли, дълбае безконечно.
И мъката в разбитото сърце
ме кара все да плача безутешно.
Но не за мен са сълзите от кръв, ...

Егоистът не заслужава любов,
а огледало, в което да види лицето си,
колко грубо и сурово е то
и как без капка жалост
би се присмяло дори и на себе си. ...

"Внезапно обаче се оказахме влюбени един в друг - безумно, недодялано, безсрамно, мъчително; бих добавил безнадеждно, защото лудешкият ни стремеж към взаимно притежаване би се оказал утолен само ако всеки от нас би погълнал и усвоил всяка частица от тялото и душата на другия..."
из "Лолита" - Владим ...

Там на пясъка горещ,
до кристалната вода,
с теб сме двама
на брега на любовта.
Където златистият бряг целува морето, ...

(кратки препоръки към бъдещия човек)
Oсновно: Не бъди гъз! Колкото и трудно да е, особено ако ти се отдава.
Бъди лице. Лицето на времето, в което живееш.
Бъди добър човек. Бъди добър с недобрия, дай и другата буза...
И ако до тук не си се отказал да четеш продължаваме... ...

Подарете ми ден, в който всички са равни.
Няма болести, суша, войни.
Любовта над света възцарява се бавно
и зелена надежда гори.
Завистта е дълбоко, навеки заспала. ...

Какви ли щяха да са статусите, ако имаше Фейсбук през Средновековието?! Може би такива...
Статус на стената на хан Аспарух: "Днес си направих малка екскурзия до земите на Седемте славянски племена и там си останах!" (статусът е харесан седем пъти... от седемте славянски племена)
Статус на стената на ...

Обикновена роза съм
Изгарящ си, блестят лъчите ти,
а аз съм пъпка, розов цвят...
Обикновена съм, от най-ранимите...
Умирам в безлюбовен свят, ...

пиша
стих за Есента
слагам тук-там
по някоя дъждовна капка
вместо точка ...

Бавно се разгръща есента,
в нея те изгубих преди време,
сянката на падащи листа
казва толкова повече от думи.
Нещо във сърцата ни горчи, ...

Аз те моля, не преставай в мен да ромолиш,
нека сгушена във твойта пазва
се изливам с теб, дори когато спиш.
И те викам, и те чакам във постеля златна,
щом съм те видяла и познала, ...

Притихналото истински боли.
В сърцето вечно като с нож дълбае.
Погубва, бавно, смелите мечти
и като призрак бял около теб витае.
Да беше ярост, бяс да бе дори - ...

Разходка в рила
Седя аз на една пейка, в Рила планина,
а слънцето с лъчите си блестящи
дарява и моята душа със светлина.
Природата е хубава, прекрасна, удивителна, ...

Тук не ме и очакват.
Но за моята страна
аз воювах със мрака -
в безпощадна война.
И си идвам нечакан. ...

Поглеждаш я и знаеш,че е тя,
без отговор и без въпрос зададен,
сред всички други, с друга красота,
ти нейната избираш за награда.
Ще те превърне в нещо друго тя ...

Студена вечност
Протягам двете си ръце във тъмнината,
прозрачна, бяла, хладна е мъглата...
и сливам се със нея във нощта,
потъвам в глутницата... вълчицата... зова... ...

- Не си играй с огъня, Деспино! - старата ръчкаше чушките с ръжена и не спираше да мърмори. - Не се ли налюбихте, не се ли наситихте, стига си ни срамила пред цялото село!
Деспина си търка петите на чешмата и хич не ù е до мърморенето на майка ù. Тоя монолог се повтаряше всеки път, когато получеше н ...

Вдишвам въздуха с твоите устни!
Пия влага от твойте очи!
И изпълва ме топлото чувство,
с радостта, че до мене си ти!
А телата ни бавно се сливат... ...

АФРОДИЗИАК
Хващам значи последната маршрутка за село и се пльосвам на седалката с намерението да дремна през около двайсетината минути път. Тъкмо ме унасях, кога я чух думичката:
- Афродизиак, ма сестро, тъй им думат на тия пъстрите – упорито убеждаваше спътничката си, позната ми по физиономия съсед ...

До безкрай
(на Иван)
Времето отново спря. Сезоните вече не се въртят. За мен те са напълно еднакви... Нали във всичките те няма.
Музиката вече не ме интересува. Всичката ми напомня за теб и във всяка песен виждам ТЕБ – силует от болка и любов...
Еднообразно, сиво, студено... Точно така те няма нався ...

Нашето недоволство и съвременната демокрация изправиха улицата срещу партокрацията и изборната система. Обществено-битовият предел, монополизиран, обруган и меркантилно обусловен, възбуди някаква тръпка, общност, противопоставяне, мирно скандиране, но и отваряне на творческа и обединяваща сила. Сяка ...

Очите ти – два извора дълбоки,
изгубени вселенски необятия,
реки, струящи в четири посоки -
разкъсващо душата ми разпятие.
Очите ти - съдбовни водопади, ...

До псевдо-принца с тиквена глава
(Бъди добър)
От скоро си градиш пиедестал
в очите ми от гняв позеленели.
За трона ще ти трябва материал, ...

СЛИВИ ЗА СМЕТ
"На заем аз не съм те мечтал,
на заем не съм те обичал,
че под бройка всяка ласка да ми връщаш..."
на мен ми стига, че съм дал, ...