Послеслов
И мина време, някак си - разбрах,
че пътят, който съм поела
не е напразен ход и не е грях:
Живот, в ръце съм те поела! ...

Защото теб те има
В мен горят шепа тишини.
Сбъдвам откровение и вяра,
случвам надежда, съдба и любов.
Стих съм, пиша се с обичане ...

Сънува Слънцето заоблена Луна
и с облаците меки се завива.
Земята е космична тишина,
която от мечтите му попива.
Хиляди разхвърляни звезди ...

Къде са цветята, защо саксията е празна?
Защо е само гола пръст?
Или някаква материя заразна,
оформила е в нея нечий кръст?...
Какво е кръстът, спасение или е знак за смърт? ...

Сипва залезът своето вино
на нощта във бездънната бъчва.
Радостта пак тъгата напива
на вината във шумната кръчма...
Спомените задяват мечтите. ...

Не вярваш, че си шепа студ,
отказваш да приемеш злото,
пък някога си бил и друг,
когато си отричал Господ.
Ти виждал ли си струя прах, ...

Живея на върха на кулата.
Трудно за качване.
На най-високото, зад парапета.
Въздухът ми е остър, но пък прозрачен.
Живея сама. ...

Някъде някой се моли за теб!
Някъде някой мисли за теб!
Някъде някой е близо до теб!
Не си сам в своята пустиня!
Не си сам в своя Гетсимански мрак! ...

Ти превърна в мастилница с панделка дните ми.
И перото ми трескаво пише те в стихове - пише те.
Запомни, запомни, аз съм твой до последно поискване.
Като лодка до кея ти. Като тъжния гребен заседнал в косите.
И не искам в замяна на моята обич вълшебства и замъци. ...

Една депресия ме хвана,
когато дойде есента,
защото слънцето го няма
и видях хаоса в света!
Щом скъсах връзката с живота, ...

За теб:
Прегръщам те, а сякаш прегърнала съм камък,
безмълвен и студен си ти.
Погледът ти до вчера ме изгаря,
а днес отхвърли любовта ми настрани. ...

Да бях на остров Лемнос се родила,
не бих добила тази луда сила,
с която надарена Хипсипила
бащата свой от женски гняв прикрила.
Да бях аз дъщерята на Мирина, ...

Рано
В дантелите прозоречният откос
краде деня и улицата теменужена;
кръвта гърми с априлски косинус -
като аларма в седем за пробуждане... ...

Аз съм човек. Човек като всички останали. Имам нос, уши, уста, кожа, съзнание, психика, чувства. Ям, спя, живея, чувствам, плача, смея се, ревнувам.
А какво са чувствата?
Дали е възможно те просто да изчезнат?
Защо плача? А защо се смея? А защо ревнувам?
Чудите се защо задавам толкова много въпроси? ...

Las Fallas - Хляб от зрелища
Плановете ми за месец март 2014 бяха да работя здраво и да събирам пари за лятото, за отпуската в България. Вместо това останах без работа и целият месец пътувах-със самолет, влак, автобус, метро, лодка, лека кола... Само на магаре не се качих и с парашут не скочих, но - ...

Преди да отлетиш
още ведъж ме целуни.
Душата ми спокойна
да заспи, да заспи.
Преди да отлетиш ...

Дали е истинно, когато
си мислим, че е можещо без "нас"?
Защо ли вечно пазим като свято
така нареченото его и така
наречената всемогъща наша власт? ...

Колко е хубаво да си жив...
и да дишаш, да дишаш, да дишаш,
и да слушаш щурец гласовит
как в дъбравата стихове пише...
Колко е хубаво да си жив... ...

На крачка от тебе
и все така близо,
но не мога да те
стигна, караш
бясно, на скорост ...

Липсва ми приятелят, на който
Можех аз във три да позвъня.
Този, който бе съгласен
И с най-щурата мечта.
Липсва ми приятелят, на който ...

Комшийката Сийка
Имам се скришно хоби, ама на вас ще го кажа: през ваканцията изчуквам частно надгробни надписи. Не го правя за пари, а ей тъй, щото има нещо вечно в туй: човекът си заминал, а надписът останал, тъй я? Правил съм ги всякакви, и вдлъбнати и изпъкнали, но такъв като днешният не съм изч ...

Закачаш мисълта ми като трън
и пускаш бримки, както по небето
следи оставят чужди самолети,
дори не забелязвам как навън
през дупките започва да прозира ...

Вдън сърцето си, надълбоко
те закътах, за да не болиш,
и дори и да си нависоко,
пак те искам, мой копнеж и стих.
И дори от дявола по-лоша, ...

Понякога отказвам да съм мила,
понякога отказвам да боля,
понякога дори отвръщам
на груба дума и лъжа.
Понякога отказвам да говоря с думи, ...

Когато си загубил вяра
и всичко в теб докрай боли,
и падат бързо без пощада,
събарят се навред стени.
И вихър на земята те поваля, ...

Обикнах те от първата минута
и сам изтръгнах си сърцето -
до твойто плътно го сложùх.
И затуптяха те в еднакъв ритъм,
с еднаква стъпка завървяха ...

Няма ги вече безсмъртните залези.
Вчера издъхна и Царят на лудите.
Спомена свиден в сърцето си пазиш ли,
или забрави - и ти като другите?
Виж си очите - звезди незагледани. ...

Сълза
Сред хаоса на този свят голям,
след хиляди илюзии, миражи
ти пак ще ме потърсиш, знам.
Ще искаш много да ми кажеш. ...

Знам колко бързо се движи метрото.
А е самата дефиниция за безвремие.
И хората са тъй застинали
в лепнещото, слузесто ежедневие
избрали маските, които мислят, че човекът отсреща ...

Болката ще скрия
(По нови пътища)
Тази вечер мъката си ще прикрия,
болката в дъжда ще скрия.
С уиски кехлебарено и ароматно ...

Самодива
ЗАПОВЕД
№ 369/12.11.2010г.
Във връзка с ниските финансови резултати, крайно недостатъчната подготовка и недостойното представяне на “СТРОЙКО 2010”, като управител на фирма “К и П Билдинг ООД ” заповядвам:
-да се прекрати трудовото правоотношение със Самодива Теодосиева Пеева, заемаща длъжно ...

Лудост. И кръв. И насилие. Болка. Искам още. Ноктите ми да се забиват в плътта ти. Черно. И огнено. Задъхано. Мощно. Свалям ти ризата, бъркам в ума ти. Не искам. Не мога. Не трябва. И все пак правя го. Хапя, дера, изпивам и все търся. Гърло. Бледа кожа. Тъмни очи. Нека се слеем. Нека е кожа под кожа ...