Всички наши тайни са затворени вътре в нас самите. Ако не са, значи вече не са тайни. Има и красиви, има и мрачни. Ние сме цялата Вселена. В нас е доброто, в нас е и злото. Илюзия е да мислим, че има само една реалност, че ние сме само добри или само лоши. Ние сме всичко. Ние сме всеки. Ние сме шума ...

Поредните петдесет грама утеха току-що отидоха по предназначение. Мразя хладните октомврийски нощи, в които си блъскам главата в стените, а мислите ми, оскотели и премръзнали, се блъскат в моята глава. Сякаш ще открият отговор. Сякаш ще намерят причина да съществувам.
Той пак спи до мен и сладко се ...

Излизам и пак се давя в сивото небе.
Как тежи ми този вкус на самота, да мога времето назад да върна,
да изтрия стъпките, света, пространството да преобърна.
И духа този безразличен вятър пак, мъчи ме с догадки и въпроси.
Цял живот ли ще се скитам аз в пътека без посоки.

Това е един кавър на Джо Бонамаса в изпълнение на "Ню Пейдж"

“Кашмир”
Нека слънцето лицето ми огрява и сънят ми да е пълен със звезди.
През време и пространство аз пътувам и съм тук, където бил съм и преди.
Със старейшините аз присядам – народ, за който историята мълчи.
Разказват за времето, което чакат – когато всичко ще се изясни. ...

It started off with a one night stand, lingered to a fling / Всичко започна за една нощ, провлачено до флирт,
The sirens and the sergeants didn't seem to mean a thing / сирените и сержантите не изглеждаше да означават нещо.
Hide your fangs all you want, you still need the blood / Крий зъбите си колк ...

Попита ме един човек
какво работя.
Стихоплетец - отговорих,
- на повече от месец.
- Ще рече, че си поет?! ...

Затворен плътно в своята килия
оставах сам със своята съдба,
настръхнал в битки за една филия
и окован за свойта Свобода!
Пътеката е строго очертана: ...

Здравей, съкровище любимо.
Здравей, приятелко добра.
В началото на този ден бъди жената
с най-красивата усмивка на света.
Бъди с весело сърце и почни ...

И някога, когато…
И някога, когато бъдеш мой,
ще мога думи от небето да мълвя.
Ще нося аз надеждата в сърцето
и друг, несътворяван стих ще изрека. ...

Аз, Михримах... Препускам през времето, защото трябва да разбера защо ме наказва Господ. Аз, Михримах. Родена съм кралица, душата ми е обречена да бъде скитница, сърцето ми отказало се от любов, превърнах в блудница.
Родих се, за да поправя грешките си, а ги повтарях, защото отказвах да повярвам, че ...

На дивите зайци останаха само хранилките.
Всички побягнаха в някаква друга гора.
Незнайно защо, все ловците за бягството питахме,
а тайната бе се стопила навеки в снега.
Без зайци хранилките бяха ненужни. ...

"Да си вземеш кибрит и да драснеш ядосано клечката" Бистра Малинова ("Намек за зима")
Моите спомени не на хартия са писани.
Тях не гори ги кибрит.
Те са ми рани, от мене самата орисани -
нищо да не ги цери. ...

Дали да се откажа от мечтите си
със тебе да споделям дните си?
Дали безмилостно към нас ще бъде времето,
че най-безценния ни дар да вземе то?
Дали ще мога да почувствам силните ти длани ...

Твоята мечта
Веч не си сама,
имаш си мечта,
тя е любовта,
тя е нежността. ...

Докато утрото те раздвоява -
в мислите и в сетния ми ден
една сълза на обич ме спасява,
разбила ежедневния ми лед.
Преди да пусне нежната Луна - ...

Попитай ме дали те търся,
изгубен сред мъглата в мен,
замръзнал в собствената слабост
и пак от нея наранен...
Попитай ме! Ще си призная... ...

Ограбен живот - продължението
вулгарен ромен - седма част
Шестнадесет дни! Шестнадесет дни след смъртта на Мимето… и чак тогава ни разрешиха да я погребем. По-точно на близките ù. Гробището в Хасково беше почерняло от опечалени в топлия августовски ден. В църквата, която се намираше на територията м ...

Тази любов накъде ме води? -
към безсмислена бездна.
Плътта ми е пропита с отрова
и смъртна безнадеждност.
Тази любов на кръст ме разпъна - ...

Намерих те
Вървях, падах, плаках,
копнях, ставах
и пак тръгвах.
Тръгвах към теб. ...

От детските очи какво остана
след хаоса в Сирийската страна?
Болят като дълбока, тежка рана
от още незапочнала война.
Те сякаш са пресъхнали герани. ...

След толкоз истини нечути,
на истина прилича Тя
Застинал куп - желязо и бетон,
превръща се в поредния Голгота...
Високо – горе, ...

Малко освежаване и почивка от тъгата с най-здравото парче на Oasis ! ;) :)

Изморих се, знаеш ли, и то отдавна,
все не се намирам между другите...
Все скитам, моля се и жадна
след всеки дъжд оставам и на дъното...
Изплаках се, пребродих всички улици ...

Имам аз една приятелка – непоправим шопинг маниак. Това не винаги е лошо качество, когато имаш нужда от моден съвет, но определено не е никак добро, когато името й се изпише на екрана на телефона ти в осем часа сутринта през единствения ти почивен ден от седмицата.
Съумях да скрия раздразнението си, ...

Необяздена младост
във душата ми страда
и се моли нахалост
за едничка награда -
да ù дам да отпие ...

Лилàва есенна тъга
в очите кротки на полето.
Танцьорки сякаш от Дега.
Усмивка тиха на лицето
на Есента. Без стон и звук. ...

Час: 17:23 В парка...
Дата: 06. X. 2013г. Плаче ми се...
Боли ме... сърцето
Любов! Ех, тая любов! Кой не е чувал за нея!? Кой не я е зървал около себе си!? Тя е навсякъде около нас. Дори без да се направя, човек може да я види в образа на някоя двойка, която се прегръща в близката пейка. Не знам за ...

„... и в гърлото ръжда се наслоява.“
„... и думите с дъха споява...“
Развали се грамофонът на гласа ми
и плочата спря да се върти.
Музиката бавничко замлъкна ...

Остави само траен спомен в мен...
О, град Несебър, как да те забравя?
Навярно ще се върна някой ден...
с носталгията своя да се справя!
Морето още помни любовта... ...

Вървя си по слънчева топла алея
толкова жива, красива,
чак ми иде да викна, запея.
Птички шарени щукат навред,
пеят, пищят, чуруликат, ...

Преливат чувства в мен,
от любов до гняв,
че не мога да съм с теб,
сигурно е грях?
Желание огромно, ...

Пътят на живота е страшен особено налага ли се сам да го вървиш.
Изпълнен е той с трудност и тъга.
Добре, че, майко моя, беше ти, добре, че Бога шанс ми даде
ангел да наричам с майчините имена.
По пътя страшен ти никога не пусна моята ръка. ...

Отивам си. Пред залеза немея.
И няма утре мене да ме има.
А птиците остават - за да пеят.
И пак ще дойде лято, а и зима.
Отивам си. Остават моите песни. ...