Емилия и Анна
(“Реквием за една греховна любов" - втора част)
Наближаваше Новата 2006 година. Последните пет месеца бяха най-тежките за Емилия. След смъртта на Борис, за нея животът беше спрял. Ходеше на работа, изпълняваше задълженията си като безупречно работещ робот. По традиция всяка неделя се г ...

мигът усеща тишината в ставите
сълзѝ прожекторът в средата ѝ
раздвижи ли я – тук ще лумне
огън… и само пепел от покорство
ще остане, но той владее въздуха ...

Аз вече не споделям мисълта,
че главното в света е любовта.
Съвсем не мисля, че това е вярно.
Това е било истина навярно,
преди “ин витро”-то да се открие. ...

В душата има топлина,
дух е кротък и успокоен -
от най-хубавата жена
е пречистен и пленен!
Дете на светлите мечти, ...

Старото ми “Аз” ми е порядъчно широко.
Пълна бях с мечти. А виж ме колко съм вталена!
Хвърлям любовта – отдавна ѝ изтече срокът
в чакане да стана точно твой размер вселена.
Нищо, че и здравият разсъдък ми е хлабав, ...

Не вярвам, че те няма денем,
и че чертаеш самота.
Студено е, студено е, студено.
Студено на очите и света.
Ръцете ти избягали са. Вечер, ...

Изтръпнало от нежност сърце
Изтръпнало от нежност сърце,
изплакано в настръхнала сълза.
Сърцето, жадно за обичане
шепне обичам, обичам. ...

Дойдоха тежки времена, Родино.
Чедата ти безпаметни са днес.
Забравиха си корена. "Невинно".
(Кой паметта безбожно им отне?)
Преписаха историята грешно ...

Женя - една Божия милувка
Беше слънчев летен ден. Всички възрастни бяха излезли по строежа на вилата в малкото подбалканско градче, където по времето на моето детство летуваше семейството ми. В къщата, в която живеехме под наем бяхме останали аз и моята по-малка братовчедка Женя. Около мен имаше раз ...

Добро утро, с чаша ароматно кафе. Как си? Наспа ли се добре?
Добро утро, с чаша силен ром, сгряващ душевния ми дом.
От много сутрини насам съм тъй самотна. Не ми стига кафето, за да ме събуди с аромат. Или пък рома, да ме сгрее след сутрешното скиталчество, из мечтаната сутрин. Имам нужда от аромата ...

Посвещавам на с. Добрич, Елховско
Какво е селото ни днес, какво е? –
Напуснато гнездо на пойни птици.
Дворовете, превърнати в усое
в лианите на сплетени шевици. ...

Вече тя е друга! Не е онази,
която той издигаше над Бога.
Отегчена, новата сега го мрази,
този сякаш брат на Квазимодо,
осмелил се с четирилистна детелина ...

Чаша секс
Дай ми чаша секс, момиче!
Еднократна, от пластмаса.
Тя на път побира всичко:
бирата, водата, фаса. ...

Цигарена, димна, плътна завеса
обгръща отрано света.
Къде съм, представа си нямам къде съм,
защо съм до болка сама?
И скупчват се облаци гарвани горе, ...

It's only pain
It only hurts
I am only down on the floor
Where I've been before
And I'll be here again ...

30 Seconds to Mars - Alibi
No warning sign, no alibi,
We faded faster than the speed of light,
Took our chance, crashed and burned,
No, we'll never ever learn. ...

Гора, дъжд, мирис на влага, есенна тежка зеленина, мека, пружинираща пръст под краката, около 2000 метра надморска височина, които се усещат заради по-острия студен въздух, който влиза в дробовете ти и те кара да издишаш пара. Завалява по-силно и се чудиш къде да се скриеш заедно с другаря до тебе. ...

Септемврийска нощ
И в тази нощ, на тебе посветена…
Д. Дебелянов
В небето Господ ръснал е подкваса
и облаците – с къдрав алаброс, ...

Нощен живот
Всичко това се разказва за едно момиче. Момиче, което обича забавленията, алкохола, високите скорости, леките наркотици, скъпите дрехи, марковите обувки, богатите мъже и най-вече флиртовете и секса.
Всичко започна в училище. Класовете се променяха, а заедно с тях, и приятелите. Новите ù ...

На двайсет и една... те нощ обгърна.
Порасна бързо. Бързо помъдря.
Съдбата ти за миг се преобърна.
Превърна се във пареща сълза.
Да, днес си много, много натъжена, ...

ЦИГАНСКО ЛЯТО
Циганското лято е оная неопределена възраст на есента, която настъпва в различни периоди от живота ù. Понякога ще разпусне коси в нейната младост, друг път в зрелостта ù, но никога накрая на дните ù. За тогава то няма подходящи топли дрехи. Нещо повече – в края си циганското лято остав ...

На ударните инструменти най-добрият е кълвача
и майстор е голям на ритъм... "Ча-ча"!
Комплект от всякакви дървета има,
той упражнява се дори в люта зима!
Без точен ритъм музиката не е интересна, ...

Когато старите си тръгнат,
наситени от дълги дни.
Ще знам, че пътя не е дълъг
и сродни нашите съдби.
Когато ми е нужно рамо, ...

Нощта притваря мургави зеници
и миглите ù облачно се слепват,
притихват нецелунатите птици
и в тремор звездното небе потрепва.
А в боса стая мислите ми слепи ...

С цялата горчилка на живота… дали ще може тя да се пребори,
да запази в себе си онуй весело дете,
което можеше от нищо чудеса да стори.
Къде изчезна то, къде?
Къде са светлите искрици в очите, ...

Целунах любовта
Мога да напиша най-тъжното стихотворение
как те обичам и мога в мислите ти да живея,
но не мога да те спра, забързан да си идеш,
не мога времето с прегръдка аз да спра. ...

Чувам още словата ти мили,
обещания за най-щастливи дни.
Но това били са думи,
казани на много други жени.
Но аз няма да тъгувам за това, ...

Наоколо всичко е тихо и чисто
и няма и помен от студ.
Белеят красиво проблясващи чувства
и пее разнежен капчук.
Наситено синьо, небето отгоре ...

Все казвам, че мойта муза е тъжна,
Но понякога се случва да се усмихне
И за да ме подсети, че съществува
Игриво ме целува по пръстите.
И тя като мене е много изменчива, ...

Тя нямаше и двадесет години...
Обичаше да гледа към звездите.
Намираше си хиляди причини
в мечтите си високо да политва...
Бе влюбена във залеза, във птиците, ...

ЕДИН ДОБЪР ЧОВЕК
Сами останаха дядо Тошко и баба Ташка. Запиляха се по чужбините децата им, повлякоха и внуците, спомина се котката им, и така. Ама погаждаха се двамката и доколкото пенсиите даваха, се опитваха да си угаждат.
Него ден, като си изядоха попарките, баба Ташка уми купичките и току примъ ...

ЧЕШМА
Липсва ми бирата, кацнала върху „дървеното” -
наблюдателен пункт за траекторията на Домашните Кучета (НДК);
врата към седмоъгълния безобразник
на Валентин Старчев; ...

Понякога,
когато аз говоря,
говори с мене
цялото небе.
Какво те плаши? ...