За теб хиляди думи мога да изрека,
но всички ще са меко казано на това,
което е в моята душа!
Може би най-точно ще те опиша,
ако божествено чувство те нарека ...

То през пръстите изтича
и при изгрев, и във здрач,
през пролуките наднича -
неизбежен кръговрат!
Не почива, галопира! ...

Навярно скоро ще премина
на хоризонта зад чертата.
Навярно още тази зима.
Или пък следващото лято.
Навярно после тишината ...

Сълзи в очите ми напират,
мъка неизмерима души ме
по един гаснещ живот...
Мамо, не затваряй
очи завинаги, ...

Дует
Нежно целунат, любя те в стих -
вятърно свиря обречен.
Пръснат в косите ти месеца скри
тема от лятната вечер. ...

Когато си изпия първото кафе
просто се събуждам. Просто.
И уви, вкусът не е далеч
от горчивото и черно снощи.
Когато си помисля „време е за второ” ...

ОГНЕН КОННИК
Огнен конник запрепуска
над полета и гори.
Палещи искри заспуска –
всяка живинка се скри. ...

Тъгувам за морски безбрежия,
за крясък на чайки разнежващ,
за плясък на морски вълнения,
тъгувам... и няма спасение.
Превръщам се в мъка безмерна, ...

Дъжд
Дъжд, добре си дошъл, ти мой тъжен приятел
Ти си плач, ти си стон - на печал аз ваятел.
С тебе нещо замря - камък хвърлен в морето
А мастило нощта пръска бавно и меко. ...

Добре де, нека поговорим само,
какво към мене толкоз те влече?
Изгубваше си погледа по мене,
но никога до теб не ме прие?
Ревнуваше ме лудо и до ярост, ...

Аз можех да ти бъда и света
Аз можех да ти бъда и света.
Преправила се бих и на вълшебница.
Но ти, любими... Ти не пожела.
И чувствата ни, питам се, къде ли са... ...

На гости в Ямбол съм, при един стар приятел от студентските години. Заседнали сме у тях и таман дигаме поредния тост в чест на доброто старо време, когато Марето докопва дистанционното и с небрежен жест превключва на Планета фолк, любимия телевизионен канал на почти цял един народ…
Всъщност в Ямбол ...

Бавно по асфалта крача,
не бос, по джапанки,
тихо ме обгръща здрача,
настъпва час за гатанки...
Само че, те са за децата ни, ...

Тя е цялата толкова тънка.
Тънко уиски в кафяво шише.
Тънкостенна отвътре и вънка,
не понася небрежни мъже.
Как успява със толкова крехкост ...

1/ По-гадна злоба, да ви кажа,
не съм видял, за да покажа!
Това са плюнки, кръв и пот,
и то пред целия народ...
Натискат се да управляват, ...

Да отворя старата ракла не смея,
надиплени спомени в нея мълчат,
наднича небето и нежно синее
по прашния ръб на детския кът.
И хиляди пъти тръгвам към нея, ...

Хей така, изведнъж,
заваля силен дъжд.
Дали някой разсърди небето?
Или може би то
зажадня за любов, ...

По слънчеви лъчи вървя –
издигам се нагоре,
все по-нагоре…
Над многоцветната дъга,
сред птичи песни ...

Снегът постила белите си длани
и тихичко нашепва ми едва,
че някъде ръцете ти сковани
жадуват за любовна топлина.
И още ми говори, че от нежност ...

Мъглата е маскиран дъжд
и в нея думите ми чезнат,
а колко капки наведнъж
се втурнаха ресници нежни
да ухажват. ...

Гледах морето през окото на цвете. То трепереше, държеше под ръка вятъра и се опитваше да го прегърне. Измори се и полегна в саксията, стояща между един продупчен маркуч и бяла ограда. На оградата стояха чайка и момиче, пречеха ми да видя целия облик на безумното синьо. Птицата излетя, момичето кацн ...

По Маркес
„На полковника никой не му пише...”
Телефонът, като свидетел, мълчи забравен от всички
или бъгнат небрежно от диспечера по Вселена,
а по пощата – само фактури. Кой писмо да ти пусне? - ...

Златокос, златорог и себичен,
и надут като гумена топка
той готов е за битки епични,
без да знае, че вкаран е в клопка.
И от ноздрите пламък излита, ...

Вятърът невинаги е порив
и понякога бездушно спи
тлее по дърветата следобед
и навървя лято в стих...
... и в очакване навярно да завихри ...

Размисли
Понякога стараем се до болка
да бъдем честни в своето откровение.
Понякога стараем се до лудост
да бъдем смели в нечии очи. ...

Като люспа от сафрид
върху вигвама на следобеда
блести надеждата,
че утре ще те имам…
Приседнал на скалите - животът ...

Дълъг юли изниза си дните
по паважи, лехи и треви.
Беше ново начало в сезоните
на сърцето ми в моите дни.
Този юли донесе ми всичко. ...

Няма пари в тази страна
за бездомни, безработни, училища.
За да оцелеем като нация -
трябва на бюджета актуализация.
ГЕРБ категорично е срещу туй, ...

Щом утрото те свари неподготвен -
не се плаши - изпий едно кафе,
дари си време, направи си кеф,
а след това повярвай, че си готин ...
и ще успееш, и ще разбереш ...

И тя стои в колата със снага стопена,
от болестта на змията
и духом, и телом сломена.
Лежи настрана, в небето гледа момата,
сякаш горе ще съзре бялата лястовица свята. ...

Лозница
Лозницата, снага извила,
поглежда пътната врата,
но няма никой, там на двора
пресъхнала е старата чешма!

Ангелина и Велизар бяха най-странното семейство, което колкото и да се стараеш, не можеш да изфантазираш. Ангелина беше хубавица, разтропана, амбициозна, напориста като ураган, слаба като фуражна царевица и работеше като брокер на недвижими имоти. Велизар, законният и спътник в живота се подвизаваше ...

Иди си - не спирай! -
за теб място не остана.
Моята страна не избирай,
цялата съм рана до рана.
Върви, продължавай... ...

Когато най не ме очаквате,
ще дойда тихичко при вас -
забързан може би за някъде
във късния среднощен час.
Ще дойда във дъжда, поройния - ...

В песните на славея те припознах,
в шепота на морската вода.
И любовта очи в очи признах
и не отроних ни една сълза.
Защото ти си моя сбъднат сън, ...

Долната ти устна натежава
леко, като септемврийско грозде.
Устата ти към мен се приближава,
усещам как брадата ти боде…
Целувката ти толкова прилича ...