Пламъците пишат по ръцете ни
думите, родени в нощен час.
В пръсти, от докосване преплетени,
стих разпалва чудната си власт.
Може би е чувство неизказано. ...

Не отминавай
така мълчаливо,
моля те, горчиво е,
нещо кажи ми -
поздрав, обида, ...

Балада.

Опитах се да напиша български текст на известен рок. Не си харесвам пеенето, но може някой друг да опита по-сполучливо. Приятно слушане!

Морето ме галеше с нова прегръдка -
красива, топла, нежна, изпепеляваща.
Говореше ми за някаква тръпка,
която е силна, властна и прощаваща.
Пясъкът нежно докосваше моите длани, ...

На мъжа до мен
Виж, в очите ми греят искри,
нощем слънцето в тях се скри,
сякаш топъл огън посред зима,
така съм, нали до мен те има. ...

Аз съм малко ленива,
позадрямва надеждата в мен -
като коте на слънце,
като цвете на сянка,
като речна планинска вода, ...

Спирам с очите да обичам,
докосването тленно наранява.
Близката любов отричам -
от нея загуба остава.
Ще обичам отдалече... ...

Погледнах я. Седяща на мекия стол, гушнала чашата близо
до гърдите си, загледана в хоризонта, винаги все така далеч от момента.
Замечтана в нещо, което едва ли ще включва мен. Имах чувството,
че е просто образ на моето съзнание и ако се обърна настрана,
тя ще изчезне. Не че не е ставало. ...

- Ледена кралица... - казват - ... трябва да я видиш! Няма капка милост!
Със камшика си в ръка,
във всекиго всява страх и мъничко тъга!
Истината е, че си обгърната в техния лед.
Но отвътре още си жива, още живота със сърцето си чувстваш! ...

На Ива.
---
Липсваш ми.
Безцветно утро.
Ден безсмислен с капчица ...

Десница слънцето протяга
да пипне милата по пъпа.
Любовна примка то затяга
на своята другарка скъпа.
А после в пазвата ù бърка, ...

Л Я Т О
Шарени градини, Слънчице в небето.
Мирис на цветята - радост в душата.
Житен клас в полето - песен в сърцето!
Облачета бели в кичурчета сбрани. ...

Вместо доходите на хората да се вдигат,
политици от ГЕРБ пари за лимузини намират.
Може ли такава нередност?
Като спим, все ще си живеем в бедност!
http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1115444

Първо да си помислим всички заедно сляп ли е светът или всевиждащ. Същият този свят, който дълги години ни държи на гърба си и трае цялата човешка глупост, който ни осигурява пример за подражание и ни дава още с раждането ни правия път, който трябва да следваме. Нека си помислим един сляп свят може ...

Алексис... името ми е Алексис
Старият детектив се беше затворил в кабинета си и вече с часове разглеждаше уликите по делото на Нина. Бяха в сериозна задънена улица, тъй като нямаха нищо, с което да обвинят главния заподозрян, който всъщност беше и единственият такъв. Вече дори не беше сигурен, че то ...

В СТРАНАТА НА МАМА
Сезонът в страната на мама един е:
край къщата блеснала, цялата в охра,
страхът, както сляпо дете, ще отмине...
припомнило нейното име и образ. ...

Имунизиран от любов
Пробуждам се като след много дълъг сън или хибернация.
Завръщам се от света на мъртвите.
Далечният космос.
Мрачен, студен, бездушен... ...

Някакъв полъх премина
и набразди спокойното ми езеро
на душата.
Усмихнах се. Загладих го.
И продължих нататък. ...

Питър Фишър беше обикновен мъж. Всъщност, той беше счетоводител, а в живота по-обикновен от това не можеш да бъдеш. Той беше на 35 години, среден ръст, средно скроен и все още притежаваше всичката си коса. Той винаги я сресваше назад, защото не искаше да покрива искрящите му сини очи. Питър живееше ...

ВОДАТА
Един огромен океан е дал живот на всички.
Сега го цапаме с мазут, умират рибки, птички.
Кристално чистите води бушуват в планините
и езерата там блестят, говорят със звездите. ...

Хората непрекъснато ме питат каква искам да стана, когато порасна голяма. Мислите за бъдещето твърде често ме плашат и да взимам решения не е най-любимото ми нещо на света. Искам да стана рекламен агент, мениджър, архитект, съдия, лекар, космонавт, художник, зидаромазач, дегустатор. Искам да мога да ...

~~Любов в резюме~~
Чудя се сега накъде, сега какво...
След като грешка направих със едно...
Казах ти каква е тя,
но защо не спрях, заслепен от глупостта? ...

Плаче ми се.
И нощта е сива,
не иска да почернява.
И тягостни секунди
часовникът отмерва. ...

Отива си светът, на който се подпирах...
Познатите лица изгубват свойта същност.
И обич, и омраза в очите им застиват...
Душата заприличва на стара, празна къща...
И времето е някак скъсено до принуда. ...

Когато първи път те срещнах,
един навъсен и сърдит човек,
не подозирах, че си бил чаровен,
талантлив художник и поет.
Стиховете истински и чисти, ...

Щъкам си в нова квартира под наем;
чудя се кой ли преди я е имал?
Още е хаос (като мен) – разпиляна,
но пък на някои така им отива!
Ще отворя широко прозореца в хола, ...

Времето
Ти минаваш покрай мен незабелязано,
по твоето лице се стичат
капки падащи от небето
като малки кристали. ...

Писна ми
Писна ми от лица с маски,
писна ми от злобните души,
писна ми да бъда аз човечна,
а другите да ми отговарят с лъжи. ...

Опитах да преброя звездите, но те са безкрайни.
Опитах да оставя стъпки в пясъка, но водата ги изми.
Опитах да тръгна по верния път, но нещо ме дърпаше в грешния.
Опитах да се опиша в книга, но думите останаха недовършени.
Опитах се да бъда смела, но страхът във мен нерядко надделява. ...

Обичай ме заради мен самата,
обичай ме позната-непозната.
Обичай ме във бурен или слънчев ден,
обичай ме, когато си далеч от мен.
Обичай ме в тъга и в радост, ...

Раят е отвътре,
адът е отвън,
двете в моя общ сън.
А зад тях
онова, дето не видях.

Крием се от себе си -
мигове, дни, години...
Целуват ни истини
най-неочаквано
по косите на вярата, ...