/на моите приятели/
Надникни в моите очи
и оттам вземи си храброст -
да не те е страх да полетиш
в тъга или пък в радост. ...

* * *
Направих и за теб кафе,
запалих и една цигара,
потънах в поглед - кадифе,
пуснах кръв от рана стара. ...

Обичам те, когато сняг вали
в най-тъмното на бялата ми кожа.
Изплюти, белоснежните следи
от устните ти парят много, даже
ме карат ей така... да замълча, ...

КАКВО ДА ПРАВЯ С МЕСЕЦА В РЪЦЕТЕ СИ
/Превод от сръбски език/
Тихо птицата ми прошепна,
летейки ниско, където хората ходят.
Тук до нас своя полет тя само ...

Не стигат думите по листите да пиша.
Писецът е изсъхнал от умората.
А времето, заклещено във спомена,
изтрива неизпратени писмата.
И само мислите със нокти си проправят ...

ЗАСТРЕЛЯЙ МЕ
Застреляй ме със погледа си влюбен,
в краката ти да падна онемял.
Не искам да се скитам сам, прокуден,
в очите ти надежда невидял! ...

поглеждал ли си огън в очите...
а ледена буря не си ли поглъщал
и двете изгарят... достигат сърцето
и после... после, може би, във кристали
от чиста любов се превръщат ...

Останахме на кръстопътя,
затуй сме с много врагове...
И винаги водата мътим
през тия дълги векове.
Завиждаха ни за земята, ...

Не сега... рано е... нощта още е млада.
Ще си тръгнеш със утрото, с първия лъч,
очите изпити ослепил без пощада,
душата разбита осъдил на смърт.
Не сега... рано е... ръцете ми искат те. ...

Клошар
Надсмивай ми се колкото си щеш.
Подритвай ми трохите по земята.
Сравни ме с безпризорно скитащ пес,
застанал кротко нейде до вратата ти. ...

Преди нощта звездите уморени
ме галят с меката си синева,
очите ти - издайнически смели
прикриват леко своята тъга.
Преди нощта, когато се съблича ...

Когато
след мен се затвори
последната земна врата,
небето
око ще отвори ...

Разкъсан цвят
Душата ми на стъклен прах
разбита е, скрипти.
Изпълват горест и печал
днес моите очи. ...

Тя стоеше до прозореца и пушеше. На фона на смрачаващото се небе изглеждаше красива, с разпуснати коси и нежни извивки на фигурата, почти като момиче. Но защо ли така жадно смучеше цигарата? Та току що беше изживяла няколко експлозии, които разтърсиха не само тялото ѝ, а и душата ѝ. Но Тя се беше вп ...

човекът с раните се почеса по брадата оставил я бе от около месец и въпреки че за момента по-скоро му пречеше той я ползваше за погалване и приглаждане сякаш в нея се криеха неизвестни сили които му даваха известно спокойствие
замисли се за малко дали все пак да напише това което бе решил дали е длъ ...

I seen some cold nights and bloody days
They grab me and bullets spray
They use me wrong so I sing this song til this day
My body is cold steel for real
I was made to kill, that's why they keep me concealed ...

Учител в село Гранит, община Братя Даскалови. На 14-ти септември 1990 г. подписах трудовия си договор с община Братя Даскалови и на 15-ти септември присъствах на тържеството в Гранит по повод началото на учебната година. Запознах се набързо с колегите и заминах за Кърджали. Е, този път не беше на ст ...

"Добре дошъл в храма на душата ми!
Огледай се, ослушай се
И ако пожелаеш – влез!"
Оля Александрова
Здравей... ...

Кораб е стихът ми - одисеев...
Музата – изменчив океан,
мами го, отнема го от кея,
с приливи на страсти аленеещи
или с глъбинносиня, мека длан. ...

разкрепостена редакторка
рикошира рими
разюздано респектра
резбованата ракета
ритуално разсъблечен ...

Не плача често и не викам силно
Не страдам шумно, никого не обвинявам
Но щом заплача е неспирно и обилно
А в мислите ми болка причинявам...
Не искам суматоха и тълпи от хора ...

*
Отидох в селото на тате.
Живеят хора там богати
с труда си, с орната земя!
Преди към вкъщи път да хвана, ...

> - Рязал ли си крилата на ангел? Аз съм рязала. С флекс.
>
>
Безумният въпрос напираше в гърлото ми с невиждана сила. Събух обувката си и настъпих пиперливия си език...
Обичам да задавам безумни въпроси на нищо неподозиращи хора. Въпроси, които ги оставят без думи. Въпроси, които предизвикват у тях ...

Над мен притихнало мълчи небето.
Зад залеза стаява се нощта.
А слънцето тъгува по морето
и бърза да го види сутринта.
И вятърът унило си тъгува ...

Потърсих логиката в любовта
(навярно лудост ме обзема) -
защо изправя разум и душа
в неравна битка, предрешена,
в която бие разумът отбой, ...

Героите трябва да се помнят
Ти, Паисий,
си казал сам:
,,Миналото да не помним -
това е срам!" ...

Майко свята, от сърце ти благодаря,
че научи ме малките неща да ценя...
Да се радвам на новия ден
и да обичаш хората около мен.
Научи ме още да бъда добра, ...

Ти идваш -
самотно цвете
от ледника на вечността.
В извивката на мисълта
поникваш. ...

След като отмина първоначалното вцепенение, гладът взе превес и турчинът се включи в обезкостяването.
Тридесет минути по-късно лакомо поглъщаха късове месо от полуопеченото куче.
- Ако се разчуе, че съм изял кучето си, ще знам, че е излязло от вас и ще излудея. А знаете в лудостта си на какво съм сп ...

Кактусче от топла стая
гледа весело навън:
- Ох, пустиня не желая,
живея като в хубав сън.
Тук няма лакоми камили ...

Слабостта, с която ги обичах
Пишех за тези, които нямах, със слабостта, с която ги обичах. Създадох им образи, които те нямаха. Рисувах ореоли от думи. Светлина обливаше имената им. Красота капеше от всяка частичка, с която ги бях градила.
„В друго време и в друг свят” може би щяха да бъдат мои – съ ...