"Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал..."
Евтим Евтимов
Аз насън не съм те жадувал
и в просъница не съм те избрал, ...

Нощта е блудница сега, когато
прилепва миглите ти с тежък мед.
Ела, Морфей, с хамак от бяло злато,
в пиян от лято цвят на слънчоглед.
Завий го бавно и с ребро от глина. ...

Изгубвам се
в морето ти
от огън
и не мога,
и не мога, ...

Срещаме много хора. Някои от тях ни правят по-слаби, чупливи и ни карат да се чувстваме като нищо... Сякаш сме нищо. Нараняват ни с думи и действия и когато заставаме пред огледалото, мразим онова, което виждаме. Дори и след като тези хора си заминат, болката остава и все още не харесваме отражениет ...

С гръмотевици ще те сразя,
с дъжд ще те облея!
Земята мокра ще ти бъде,
свод не ще намериш от порoя.
Чадър ще стана във мига, ...

Гневът беше неизменна част от неговото ежедневие, сякаш той беше пристрастен към моментите, в които кръвта му кипваше от яд. Понякога даже си мислеше, че е зависим към това чувство на нахлуваща кръв в главата, ускорения пулс му даваше тонус на живота, разширените зеници го караха да се чувства като ...

Разкопчей си душата до голо,
съблечи страховете си дрешни,
като грим ти измий всяка болка:
искам те - и красива, и грешна.
Ако знаеше колко ми стяга ...

Облаци се спускат над града.
Тъмни облаци готови за дъжда.
Трупат се над нас бързо.
Черни облаци в небето посивяло.
Тъжно ни гледат от високо. ...

Не мога да махна с ръка
и да отпратя през рамо
моето минало,
тъй както гущера
се разделя при съдбоносен ход ...

КОЛЕКЦИЯ
На първата ми поетична книжка
Зелена... А пък името ти –„Обич“.
Приличаш на изгубена надежда.
Разгърнах те. Намерих се. И в повече... ...

Изхвърлете прахта ми на вятъра,
да я вее по тези места,
дето аз разпилях и душата си,
без да знам как да я събера.

ШЕСТА ГЛАВА
– Цял обяд не обели и дума за впечатленията ти от снощната ти среща! – Джорджия се обърна към приятелката си, след като си бяха взели кафе и се готвеха за разходка в Сентръл Парк.
Искаше да узнае всичко за изминалата вечер на Тайра още в момента, когато се настаниха в ресторанта, за да о ...

Планинска хижа -
спасение, топъл чай.
Честно изминавам
своите планински
и житейски маршрути. ...

Сърцето ранено е, като птица, на която са отрязали крилете. Болката, която чувства от унижението е нищо в сравнение с досегашните болки, породени от „бодлите на розите”, подарявани от безчувствените, търсещи само забавление мъже! Оковано в собствения си страх и болка, свито на топка, то очакваше при ...

Липсваш ми. Боли
Липсваш ми. В спрялото време,
когато нежността докосва
моя свят, онемял от обичане.
Изплаках те в сълза и мигът се пита ...

И робинята се влюби в господаря,
такава чиста, неподправена любов.
Знае тя че той пак ще я удари.
Знае тя, че той не се е променил, не е и нов.
Но стои покорно наведена. ...

По пътека вървя, тук за мен непозната,
между къщи отдавна забравени.
Идва есен и всичко се къпе в позлата.
Само спомени има оставени.
Стъпвам тихо и слушам. Всеки двор ми нашепва ...

Очите ти, отворени широко,
проникващи във мен дълбоко...
Веждите - изписани, широки,
разперили криле над бездни две дълбоки...
Устата - малка, чувствена и сладка... ...

Образованието уж на духовност е крепост,
но се сблъскваме с поредната нелепост -
чалга певица на първия учебен ден
първокласниците ни бедни изпрати,
толкова ли министърът е принизен, ...

Вилица!
Купи ми просто вилица.
Не позна – НЕ ИСКАМ златен пръстен!
Искам прибор, за да се навия, че
трябва да преглътна тези чувства: ...

Сънувах мъртвото си тяло
сред изгорелите треви.
А дрехите ми бяха в бяло...
Душата в болка се преви.
Врата в небето се отвори. ...

А ТИ СТОИШ И ЧАКАШ…
Небето над ограбена България
виси като ръждив дамоклев меч.
Заложници сме на съдба – лотария
и пътят ни не води надалеч. ...

Влизам в съня ти с целувка
ми пише тя по телефона.
Аз вече бях там. Бях с теб. Бях в теб,
така й отговорих със смс.
Бях заспал когато отдалече чух ...

Тъжа сега за моята градина,
за нейните узрели плодове...
Аз бях ù верен и тази година,
тя има място в мойте стихове.
Сега, когато лятото отмина ...

До последния сигурен час
На К.
До бездъх ме боли. Не престава.
Няма лек срещу тази тъга.
Ще ме стоплиш ли с полъх-жарава? ...

ужаси
Тази нощ щях да остана отвън. Не знаех как да се прибера в къщата или дали изобщо да го правя. Взирах се унило към входната врата с надеждата отвътре да излезе някой нормален човек, от плът и кръв, без значение дали ще бъде с добри или лоши намерения. Предпочитах злосторника, крадеца, дори уби ...

КОФТЕЙЛ
Грешката в заглавието е умишлена. Даже много е миш(с)лена, щото този разказ е писан на другия ден.
Били сте на коктейл, нали? Няма начин да не сте били, защото сега банкети вече няма. Ама питали ли сте се, защо едното е коктейл, пък другото банкет? Ей сега ще се опитам да го разясня, не зара ...

Тогава
И докато очи затворя,
животът ще обичам
и ще го живея вечно,
дори праха да дишам… ...

Романтика
В романтично настроение се усещам,
обятията му с отворени крила посрещам,
дъгата се появява,
тръпката ни завладява, ...

Господинът с усмивката се усмихна.
- Странна птица е той -
Погледна в очите ми и гласът ми утихна.
За миг не ми дава покой.
Господинът с усмивката се усмихна. ...

Болят коленете, Земя;
толкоз дълго ли ходих?
Толкоз много ли път пропътувах, Земя?
Коловози изрових ли
по гърдите ти набраздени, Земя, ...

Вяра, Надежда, Любов
Какво е Вярата могъща?
Опора? Или брод в света?
Дали е все една и съща
и в живота и в смъртта?! ...

Под звуците на гайда
играех казачок.
Баян ли чуя – Хайде! –
щом кажат и... троп-троп –
хоро със стъпки бързи ...

Във дрезгавата кротост на нощта
загръщам твоя лик като молитва.
И всичките несбъднати неща
сърцето ми в очите ти изпитва.
Как искам в твоя сън да вляза аз! ...

Райку пише хайку.
Японец свири на гайда.

Погледна ли назад?!
Не! Не го прави!
Това далеч остана,
а ти напред върви.
Поглеждайки назад ...