Сесил
Една девойка бледа
престъпва във нощта,
тя в нозете гледа
пазейки с ръка свещта. ...

Колелото на 4-ти километър.Час пик. Гуми свистят, фарове блестят, клаксони увеличават и без друго страхотния хаос. И за да е пълна картината над главите им с далеч над стоте се лее потока на Цариградско. Колелото на 4-ти километър. Най-абсурдното пътно съоръжение в София. Всеки път, когато седна на ...

ЗА БЕЛИЯ ЛИСТ
Листът бял пред мен стои –
тих, самотен, тъй достъпен.
Гледам го – не се бои,
сам, всред вятър непопътен. ...

Самотни стъпки нижат се по плажа
и примамват вълните.
Стъпки, навървени по паважа,
зъзнат след дъжда сред колите.
Стъпки, зарити под снега, ...

Красиво ми е, и нощно. От прозореца виждам пълното лице на луната, а вятърът леко целува лицето ми. Мирише ми на лудост и трева. Мирише ми на копнежи и тайни, прошепнати на лунна светлина. Мирише ми на него, а дори не знам как мирише. Дали на мрак? Дали на опасности и гняв? Или на любов и свенливи у ...

Където се срещат вълните и пясъкът,
морето отронва пенлива въздишка,
там се заражда на перлите блясъкът,
сплел лунни коси във сребърни нишки.
Бризът извайва с крилете си дюните, ...

Ако правиш добро носи си последствията!!!
Приятели, ако искате да направите добро, давайте, направете го, но бъдете готови
да си ПОНЕСЕТЕ ПОСЛЕДСТВИЯТА!
Не че винаги е така, но има и такива случаи.
Принципът е нещо средно между: ...

Кажи, море,
защо когато в теб се взирам,
часовете завинаги за спрели,
но когато погледа към теб надигам,
бързо отминават облаците бели? ...

Аз цял живот със себе си се боря,
баланса търся в своята душа...
Съзнанието сякаш е прозорец,
а разумът - олтар на мъдростта...
Пак търся мъдростта на небесата ...

Пътят
(импресия)
Пътят е не само разстоянието от точка А до точка В.
Пътят е и състояние на духа.
Усещане, вричане, надежда. ...

Волята ми да сломиш само ти единствено можеш,
същността ми и това, което съм, да промениш,
мъжествеността, честта ми и всичкото достойнство в мене
без никакво усилие да унищожиш.
Надеждите, мечтите ми, копнежите ...

Какво се е слънце жарнало,
жарнало още затлеяло.
Ще си го туря в торбата,
дано малко да хладне,
да хладне да се не види.

Забрави за думите - лъжат понякога.
И са казали, каквото трябва.
Отзвучават със времето -
по-бързо от всякога.
И са без смисъл отдавна. ...

Ето ме
Тук, сама
Вледенена
Изгубена в тишината
Тази, останала след теб ...

Събери мечтите ми и ги остави във шепа прах,
заедно със този прах, останал от блясъка в очите ми.
Нека да изсвири тази тъжна песен… за любов,
нека и да свърши тази дълга есен!
Искам душата ми да спре ...

Помниш ли изгрева над морето?
Помниш ли залеза над равните полета?
Помниш ли онези хубави моменти, когато аз бях усмихната и щастлива?
Сега е вече вечер. Тъмна. Без луна и звезди.
Желая отново да съм така усмихната и щастлива. ...

Знаеш ли?
Не знам какво искам да ти кажа. Просто искам да чувстваш. Да чувстваш приглушената музика, която няма кой знае какво значение. Значението на настоящия момент си ти. Ти се роди, за да раждаш безброй мелодии, а мелодиите да раждат мечти, мечтите вселени, вселените... какво? Може би е дошъл м ...

Бледите слънчеви лъчи се отразяваха плахо на повърхността на езерото. Във водата се виждаха малки кафеникави патици, които плуваха спокойно. Замъкът в Тракай, както винаги бе пълен с посетители. По дългия дървен мост, който водеше до средновековната постройка имаше хора от най-различни страни. Дори ...

Самолета от Индианаполис за Града на Соленото Езеро заслиза в долината на светците внимателно, заобикаляйки зъберите на Скалистите планини. Така се наричат обитателите тук - Latter-Day Saints или светците на последния ден.
През хиляда осемстотин двадесет и девета година Джозеф Смит от западен Ню Йор ...

Преди да те помисля, че си огън
или да те докосна като храм...
Преди да свърши моята тревога,
че в този свят без теб оставам сам.
Фитил ще свия с трепети и думи, ...

ШЕСТА ЧАСТ
I
Ивана
Ивана пусна душа с пълна сила и притвори очи под него. Не помнеше да е правила това преди. Бойлерът не беше малък, 80 литра , но като минеше Марето през банята, за тях с Илия оставаше вода колкото да си хвърлят набързо по един хладък душ. Марето замина, след това-Илия, но навикът ...

Влюбен звън
През звездните плеяди на нощта,
божествен Образ в мен Ликува!
Той Трепет е във Моята душа,
дори небето с мене тържествува! ...

GUTTA CAVAT LAPIDEM(1)
Капка камъка дълбае,
дълбае капката следа,
следата спомени чертае,
капката, когато е сълза. ...

Протестираме... Ясно ми е това.
Но и друго на мен ми е ясно -
непремерените действия и слова
всъщност са заигравки опасни!
И си мисля и това да го кажа: ...

Свещта потрепва като мигли на разплакани очи
и восъкът ù капе като сълзи,
а те горчат, горчат нали?!
Пречиствайки горчат и не замръзват,
а парят... както пари восъкът, когато стичайки се по свещта ...

На НЕЯ
Цяла събрал те бих
в един само стих.
В един - и то цяла?
Печати ли се радост ...

Аз отказвам да съм ти заложник,
да решаваш ти моята съдба.
Аз не искам като побелял каторжник,
да живея, без да дишам и накрая да умра.
Какво ми даде тези няколко години? ...

Трите П са днес на власт.
Пари, проституция и политика.
А хората... са прост баласт...
излишни... дето му се вика.
И сопата е във ръцете на Парите ...

A single tear in your eyes
Is dried before the dropping down the ground.
Oh, tell me why your soul is paralyzed
When knifes are cutting it without a sound?
Don’t tell me why it hurts, just cry. ...

Лятото беше в своя заник, а господин Цигулков не можеше да се отърве от едно свое силно притеснение. Вече два месеца всяка вечер пред Орлов мост и по протежение на канала Перловец, че чак до Военна академия, млади, красиви и интелигентни момчета и момичета изразяваха своя протест. Демокрацията е хуб ...

Представи си есен.
Шум на бягащи листа.
Прегръдка нежна
на топли цветове.
Есен. ...

Ти казваш - човешките ръце не крият нищо,
художникът е длъжен като издайници да ги рисува.
Поглеждам скришом твоите пръсти -
от биотокове кръвта пулсира.
Човешките ръце не крият нищо.

Другарки и другари,
дами, господа,
говеда, говедари,
партократи властострастни,
леви, десни, бесни, ...