... И когато загубиме тези, които обичаме,
чак тогава разбираме колко е преходно всичко.
Самотата тежи... Осъзнаваме, че си приличаме
ние хората, щом тишината ни къса на срички...
Колко пъти ще трябва шамар да ни удря Съдбата? ...

НА МАМА
С МНОГО ЛЮБОВ
Една жена ни е дарила
с живот, с любов, с мечти,
една жена е посветила ...

Просто посветено
Отново вятърът те носи, ухажва парфюма ти.
Божествено ухаеш на най-красивата жена.
А усмивката, с която ме усмихваш не излиза от ума ми
и ме кара да създавам прекрасните неща. ...

Искам да знам
дали някога пътищата ни ще се пресекат,
ти си някъде там.
Аз съм тук. Колко километри ни делят?
Искам да видя ...

Един малък стих
Аз съм един малък стих
от рапсодията живот.
Ти ме написа с любов.
От сълза ме създаде. ...

Обичам те - накратко ще го кажа -
ти си моя сбъдната мечта!
Липсваш ми щом вдишвам въздух,
а не си до мен -
ти си много повече от слънцето в моя ден! ...

Зимата беше близо. Дните ставаха все по-къси, а нощите понякога изглеждаха безкрайни. Слънцето все по-рядко си проправяше път между тъмните облаци в небето. А радостните птичи песни отдавна си бяха отишли. Студът бе сковал земята. И сякаш това променяше хората. По улиците можеше да се видят все начу ...

На междупланетната станция „Южна Галактика“ спокойно изчаквах полета си до Земята. Разполагах с предостатъчно време да разгледам най- подробно магазините с маркови междупланетни облекла и аксесоари: скафандри на Кавали, ранички за кислород на Луи Вюитон, лъскави спускащи се шлемове от Армани, стелки ...

ужаси
Нико облече набързо черна туника и сини стегнати дънки и двамата излязохме от къщата. Тя се беше напръскала със същия съблазнителен парфюм, а косата й сега бе вързана на кок. Имаше елегантен строг вид. Аз носех сива домашна тениска и долнище на анцуг, и се почувствах като просяк в нейната комп ...

Всяка нощ
догонвам вятъра
и го разпитвам за теб -
роден от мечтите ми.
Пазя светулки ...

Когато притихва заспал листопадът
и мъртвопиян се завръщам,
посреща ме зъзнещо с тъмни фасади
безлюдната бащина къща.
Среднощен акорд от среднощна соната ...

Пресъхнах...
Преди сърцето ми разцепено на части
Изтласкваше емоции
Сега учудено е спряло
Бездейства, няма чувства за предъвкване ...

Седях си в трамвая, в безгрижна омая,
а ти си бил някъде там.
И тук, след завоя, на спирката моя
си слязох, без нищо да знам.
Защо не ми каза, преди да съм слязла, ...

Жена, която мами дъждовете
Днес есенният дъжд така вали –
сто капки по косите ти се стичат.
А после – като мънички стрели –
нахалници – се впиват и надничат ...

Къщата ми ме посрещна с дъх на вчерашен тютюн. Ноздрите ми потрепериха от неудобство. Разхвърляната стая, разстроена от неизпълнени обещания за повече нежност, сведе назидателния си поглед и ме пусна отново на сигурно място при себе си. И аз пак ù обещах, че скоро, много скоро ще стана нов човек - д ...

В тишината на нощния мрак,
сред притихнали звездни простори,
в самотата си - пак съм сама...
Гасне бавно в сърцето ми огън...
Няма вече за мене лъчи! ...

Ние, жените, обичаме да казваме, че всички мъже са еднакви. Реално погледнато това е невъзможно, но не съвсем. Всяка жена има прототип, който винаги преследва - мъж, който е променил живота й коренно, който е преобърнал светогледа й, сменил честотата на радиото. Това е мъжът, който е оставил най–дъл ...

Отпивам чашата си ментов чай,
а слънцето на хълма ляга,
потапям се във моя собствен рай,
умората ми някъде избяга...
... където времето в един сезон е спряло – ...

Не изпълних
всичките си задачи -
загасих лампата.
***
Подгоних вятъра. ...

Живея живота напълно.
Дошъл съм във него по план.
Не крия се вечер по тъмно
и светъл е моят екран.
На чуждия хляб не посягам, ...

Не тъгувам. Не плача за спомените.
И не мисля за трудния миг.
Сещам се за думите ти - проронени.
Но докрая оставам войник.
Не изстивам. Горещ съм.... И зная - ...

Няма жив човек видял Невидимите.
И нямам думи да представя Ситите,
Но една история ще ви разкажа,
Която всеки трябва да познава.
Преди хиляди години златни ...

Мащеха
Мъжът и жената започнаха живота си щастливо. Обичаха се, имаха собствен дом и близки, с които да споделят радост и мъка. Той ходеше на работа, тя работеше вкъщи - беше добра шивачка и много жени идваха при нея.
Минаха няколко години и нещо започна да не им достига. Не бяха пари, не беше работ ...

Дори морето
умори се да ме чака.
Върна се от пътя си
и слънцето,
за да ме търси - ...

Седим на една пейка и пием дълги кафета. Толкова дълги, че минават два часа, докато се наприказваме.
- Ееех, хубаво се живееше в БТК-то, наборчееее, де го тоз живот вече!
- Да бе, мамка му, добре, че поне тогава сме си правили веселото. - (това съм аз, правя се на бараба и хулиганка, макар да съм на ...

Една есенна пътека
Цветно-обагрени, нападали листа
Сгушени на топло диви кестени
В далечината дърво
Дърво, нашарено в червено ...

Навярно пак не си разбрал,
че искам аз гласа да чуя,
тоз, бащиния дет ме е създал,
тъй сложно ли е, някак си се чудя?
Какво те спира толкова, кажи, ...

Пит беше гей.
Ето така започват интересните истории!
Пит беше гей от еврейски произход. (А какво ще кажете за това!)
Пит беше гей от еврейски произход, който отказваше да консумира каквато и да било храна, чийто произход бе свързан по някакъв начин с живи същества (А това? Просто чудесно!)
Може би т ...

НЕКА ДА Е ЗИМА
Вятър вие, клони клати,
ега ти!
С прът луканки под носа ти,
с кана пълна с медовина, ...

Глава 1
Самотата в нея се забелязваше по всеки неин жест, походка… дори по начина, по който говореше, усмихваше, седеше. Но тя не обичаше да показва слабост. Винаги бе с високо вдигната глава, гледаше хората с широко отворени очи, в усмивката и се четеше и страх, и самота и болка и любов и приятелст ...

Герберинът здраво да се налапа -
затова за пустата власт драпа.
Колко сладко е да си на власт,
как опива те лошата страст
тези под тебе да принизиш, ...

Все се мъча нещо умно да измисля.
Даже лъжа се и книги да чета.
Дали някой труд научен да прелистя
или с музика главата си да проветря?
Какво пък, ще си пусна нещо за душата. ...

СТРОЕЖИ
Трупат хората грамади
И обграждат се с имот.
Туй за стари и за млади
Стана смисъл на живот. ...

Понякога, когато ми е тъжно, празно и студено,
извиквам те при мене смело (но само в мисълта, уви).
Държиш ме в прегръдка мълчалива
и дълго галиш моите коси!
А после - устните ти на врата ми, ...

Рано, рано стоя пред една врата
и държа едно букетче от кокичета.
Чакам тя да се събуди и да ме покани,
за да й подаря кокичетата,
които са толкова красиви, ...

Винаги до мен
Отлитат дните сиви,
отново си до мен,
с вечери красиви,
когато си при мен, ...