И колкото повече знам, че обичам,
колкото повече знам, че си ти,
толкова повече аз се отричам
и толкова повече мен ме боли!
Не искам да свършва, харесва ми, знаеш, ...

Пристъпваме към дансинга от сенките мастилени петна.
Завърта вятъра в кръг света.
Прозрачни думите ни се докосват.
И в тишината танцуваме със смисъла и със листата.
Изпепелени дни от кръговрата...

Още пазя светулките в шепите
на мечтите ми с буйни коси.
И едно недолюбено лято
ми намигва. И пеят щурци
за желания недоцелувани. ...

Благодаря на всички ви за отзивите и съветите! Ето го и продължението.
-------------------------------------------------------
- Че каква мистерия, бе момче, самo мистерии са ви на вас в главите на младите южняци.
На стария Будай Андрус изглежа му трябваше поне литър уиски, за да почне да се напива. ...

1
Егер
"... а аз до последно отказвах да повярвам, че този човек съществува. Ако всички следи бяха точни, ако всички архиви бяха верни, нещото, което преследвахме въобще не беше човек. Историята му започваше някъде преди 80 години. Успяхме дори и името му да издирим - Тализ. Преживял е чумна епидеми ...

Тъй пуст е вече плажът
и само гларусите играят
с белите вълни.
С меланхолия есента
завладява пейзажа. ...

Обичах те,
но ти не пожела...
Пръстен взе от мен,
а от теб получих
красив елен от сребърен кавказки филигран. ...

Запей, китаро, в този късен час
и нека се разплаче тишината,
от години ти си между нас
и с теб възпявах любовта си.
Запей сега, когато вън е есен ...

Слушам си мелодична песничка,
която докосва моето сърце и
тя постоянно ми напомня за теб,
за това колко много те обичам,
колко много искам да те гушна, ...

Този текст написах с цел, да се претвори в кавър версия на български език, песента „Чаки, чаки борон” на малкия четиригодишен певец от Таджикистан - Журабек Жураев.
Ето линка на песента във vbox:
Ако някой музикант си намери изпълнители за тази песен и желае да я реализира на български, може да му д ...

Имало едно време, човек на име Гъзолиз. От малък той лижел г*зове. Лижел г*за на учителката си, на по-големите си съученици, бил любимеца на прародителите си, защото лижел и техните г*зове. Аз не знам дали самото лизане или последвалите облаги са му харесвали, но факт е, че той лижел наляво и надясн ...

Знаеш ли, нека кажем си честно,
аз съм си грозна, ти пък си тъп,
ето защо могат съвместно,
да се курдисат доволно пъп върху пъп.
Ти си плешив, разпасан и потен, ...

Най-тъжната песен на Ерик Клептън и естествено любимата ми ;)

С крачка от земята до небето
навлязох аз във Космоса велик.
И ще остана - горе - там додето
луната ми се влюби в моя лик.
Минавам аз през звездните поляни ...

Вървяла съм по пътя и... безпътно.
Вървяла съм сама и с много хора.
Във библиотеката отляво бутнат
е пътят ми на лятото - история.
Пътепис, написан без пътека. ...

Мили мои страхове, свидни и скъпи мои терзания,
толкова много сте ми отнели, толкова болка сте ми дали.
Изправям се пред вас, за битката, в която губещ няма да съм аз -
дотук наполовина победила, оттук напред ще триумфирам.
Няма да се върна, за без ресто съм дошла - ...

Умопомрачение или просто вдъхновение?
За да си писател,
трябва да си болен.
Да страдаш от шизофрения,
да имаш „размножение“ на личността. ...

Стоя тук и си мисля за теб… Да, точно така, за теб си мисля… и знаеш ли какво, осъзнах, че съм забравил да ти кажа „благодаря”. Да ти благодаря за това, че ми позволи да стана за малко част от живота ти, че ми позволи да милвам всеки ден косите ти. Позволи ми да прекарам утрото и вечерите си с теб с ...

Безпътието ражда тишина,
а ехото и с миналото спори.
Закотвен съм в безпочвена мъгла.
Единствено със себе си говоря.
Без зрители е сцената ми тук, ...

Защо ли те, Родино, все така обичам?
Защо ли свидна майка те наричам?
Затуй ли, че отгледа и откърми
Аспаруха, Симеона и Асеня.
Ти бе млада, но достойна. ...

Две бели паячета тичат неуморно,
препъват се, изправят се и пак побягват.
Със свойте черно-бели пръсти като безкрайност е огромна
клавиатурата,
но миг след миг подрежда звуци и запява. ...

Аз имам много имена
и всичките страшно различни,
в един ден съм просто тъга,
в друг до лудост обичам.
И съм строга, мълчалива скала, ...

Пиша смело, пиша мощно,
пиша денонощно!
Във изкуство влагам чувство,
слагам рима, за да... има!
И идея, доминанта, ...

А те - мокрите и студени пръсти търсят топлина…
Спирам се. Не само а да се огледам, но сякаш ми се ще да почувствам отново това. Хм! Едно - такова - хем тръпки те побиват - хем приятно усещане е…
А кръчмата - ей я там! Коминът на кюмбето, което е разположено почти по средата ù, пуши лулата си… Мирис ...

Ще ме обичаш ли, кажи ми, всеотдайно,
когато непрестанно вън вали,
когато сенки се промъкват тайно
и късат с пръсти спомените ти?
Когато във душата ти сломена ...

В прегръдките
на изгрева,
в които мракът
с доверие
и нежност ...

Дали ще мога да запаля огъня в твоята душа.
Дали ще мога да направя твоя живот весел и красив.
Дали ще мога да ти докарам любовта.
Попитах моето сърце и то ми отговори.
Намери я и я прегърни, и я целуни, ...

Пак четири стени. Позната клетка.
А розата във вазата - по-стара
от плетената бабина жилетка.
Или разплетената песен на китара.
Разплетено завесата пулсира ...

... И когато загубиме тези, които обичаме,
чак тогава разбираме колко е преходно всичко.
Самотата тежи... Осъзнаваме, че си приличаме
ние хората, щом тишината ни къса на срички...
Колко пъти ще трябва шамар да ни удря Съдбата? ...

НА МАМА
С МНОГО ЛЮБОВ
Една жена ни е дарила
с живот, с любов, с мечти,
една жена е посветила ...

Просто посветено
Отново вятърът те носи, ухажва парфюма ти.
Божествено ухаеш на най-красивата жена.
А усмивката, с която ме усмихваш не излиза от ума ми
и ме кара да създавам прекрасните неща. ...

Искам да знам
дали някога пътищата ни ще се пресекат,
ти си някъде там.
Аз съм тук. Колко километри ни делят?
Искам да видя ...

Един малък стих
Аз съм един малък стих
от рапсодията живот.
Ти ме написа с любов.
От сълза ме създаде. ...