Contemporary authors work: literature, music, art etc.
393.3K results
***
🇧🇬
В Небивала земя, на остров, скрит от хорските очи,
там, где Питър Пан живя под слънчеви лъчи,
там, где изгубени деца споделят своите мечти,
би съзрял в небето синьо Бамка* да лети.
В Страна на чудеса, на 300 сънища от тук, ...
Не искам скъпо погребение,
нито жални писъци на гроба ми.
Не искам ничий умиление
и сладки приказки... отприщени.
Не искам ничий тежест на плещите си ...
Стоя и гледам те. И искам да повярвам,
че онзи вечен сблъсък помежду ни
утихнал е и бавно се потапя
във всяка следваща усмивка, в смеха ни.
Стоя и гледам те. Очите ти са мили. ...
От все сърце благодаря ти, Боже,
че пак съм най-самотен на света.
Кому е нужна връзка сложна,
щом може да живее в самота...?!
И още, Боже, искам да ти кажа, ...
Имам удоволствието да ви представя Ива Касабова - автор на разкази, с която работим от известно време заедно. Така и не можах да я накарам да се престраши и да се регистрира, но по-нататък - с нейно разрешение - ще качвам и някои нейни разкази. Настоящият разказ обаче е един от двата съвместни, коит ...
„Няма по-верен белег за лошото устройство на градовете
от изобилието в тях на юристи и лекари.”
Платон
„Добрите закони са родени от лоши нрави”
Тацит ...
Гледай облака - скитник!
Как бързо се променя, изплъзвайки се като дим!
Твоят образ е в него: пътуващ, променящ се, но невредим!
Погледни брега на реката!
Вчера зелен, днеска с оголени корени! ...
Лицемерието стана днес модерно.
Прекръстено е на дипломатичност.
Това абсурдно е, имагинерно!
И може ли да бъде идентичност?!
Човек в преценката си първа бърка - ...
Колко ти остана?
Мрачното в душите ни, облак в мечтите ни, десет цвята на сивото
И тази болка, в чуждите, в очите им, видях се като малка трапчинка
Пиеса с красив анонс, без аплауз
Свиди ми от себе си да дам, назаем, може би ...
Омразата не те прави велик... велик те прави да обичаш! Да подаряваш любов с усмивка, с жест, дори буквално - с душата и сърцето. Всички говорим, че светът не отива на никъде, стои на едно място и цикли, но защо? Защото всички казваме, че сме различни, а всъщност не е така. Различни сме по външност, ...
Ще минават години и време, и хора.
Някой ден ще сведа побеляла глава.
Ще налегне сърцето ми сива умора,
но пак ще осъмвам щастлив от това,
че съм бил на света, че съм любил и страдал, ...
Лесно ли е да накараш сърцето да спре?
Лесно ли е да накараш любовта да умре?
Лесно ли е да гледаш чуждото страдание?
Лесно ли е да имаш всичкото познание
по чувства силни нечии, дълбоко. ...