Носталгия...
...някога в Атлантика
Носталгия ли е това?.. Не зная!..
Но нещо тук за гърлото ме хвана
когато подивял и до Безкрая ...

Entwine - Nothing's Forever
There's no desire at all
All gone with your love
And I'm slowly fading away
I always thought you'd be mine ...

В дантела от бляскав атлаз
бе в нощта на бала облечена
и танцуваше в цветовете на валс
ти – моя любов неизречена.
В очите си носеше дързост, ...

Ти си безумица привличане,
изгубена във ореол
на истинското ми обичане,
блестящо в капка слъзна сол...
Ти си вретеното на огъня, ...

Изгрява тихо утро... Ще запаля
огнището на моето сърце...
Сънуваш ли?... Сега ще ти направя
отново чудно, влюбено кафе. -
Кафе с усмивка, с дъх на нежен вятър... ...

(триолет)
Недейте ме измъчва,
в своя плам
прехапала сте устните си сочни.
Ах, как бих бил на мястото им там! ...

Това ми беше доверено от близък приятел и ме закле да не споделям точното местоположение. Знаех само, че е много закътан, отдалечен, трудно достъпен, много малък плаж.
Казвам на любимия, че съм му подготвила тайнствена изненада и потеглихме. Първоначално достъпът до там бил само по море, но открили ...

Промъква се в душите ни студът.
Без време аз сама си го извиках.
Ръцете ми молитвено горят.
Издухвам плявата и... няма жито.
Остава само празна тишина. ...

МОНОЛОГ!?
Дай ми сили, мили мой Боже,
долу съм и повече не може!
Мразиш ли ме.. или обичаш,
дали от словото си се отричаш? ...

Обичам януари
Седя си в тихата стая,
подреждам спомени, мечтая,
вярвам в теб и зная,
с теб отивам и на край света. ...

Тревата не спори, не страда –
последна си тръгва оттук.
Ще бликне напролет по-млада –
под стъпки на весел капчук.
И аз, като стръкче зелено, ...

Закъснял копнеж
Искам пак на рамото ти да заспя,
в прегръдката на силните ръце
да отнемам твойта топлина,
да чувствам ритъма на твоето сърце ...

ТЯ беше усмихнато и жизнерадостно дете, с огнено-руси къдрици и големи черни очи, с които като те погледне, чувстваш, че ще заплаче. Умно дете - ходеше на уроци по английски и на народни танци, с които обиколи цяла България, че и цял свят. ТЯ беше малкa, когато родителите ù се разведоха - тъкмо запо ...

Виждам в тъмнината мига на нашата среща.
Чувам в тишината мелодията на твоя глас.
Докосвам във въздуха нежната ти кожа.
Рисувам в мъглата - двама ни хванати за ръце.
Пиша със сълзи върху морските вълни - песен за нашия танц. ...

Пак се влюбвам, господи,
а съм вече стар,
но не мога, бога, вярвай ми,
да устоя на тази хубост, чар.
Иска ми се пак, отново ...

КАТО ОГНЕНИ СТИХИИ
Като огнени стихии
бушуват страстите у мен.
С години трупани мълчания
напират като водопад студен. ...

Над стихнал свят, над беден и богат,
една звезда блести, пулсира
в неспирен бяг на своя кръговрат.
Разпръсква светлата си диря
и през светлинните години, в мрак ...

Какво разбрах и колко от света
за петдесет лета и подранили зими:
Човекът е зазидан в самота.
Не може всичката любов накуп да има.
Човекът е пчелица върху цвят. ...

*
Предстои ми учебна практика в рудник „Шаренка” – Мадан.
За първи път слизам под земята – това е подземното ми кръщене!
Майка коментира тревожно с баща ми за наскоро загинал миньор – притесняват се.
Накрая баща ми мъдро приключва разговора с поредния бисер: ...

Към приятелите
Малко рошав стихът ми е, тъжен дори –
чак не мога и аз да го гледам,
но какво да направя, когато боли
и си мисля: – Кому съм потребен?... ...

Тялото ми е като вашето -
сини вени, червена кръв.
Различните мен ме плашат
и добре, че не съм такъв.
И косите ми побеляват... ...

Знам, че някъде те има
и за мен на този свят живееш ти,
не ме познаваш, но ти липсвам
и са общи нашите мечти.
Може би си с някоя, но си самотен ...

Приличаме
на сгазен таралеж
върху шосето:
бодлите ни - разперени,
муцуните - озъбени, ...

Знаеш ли, най-ценното богатство, което крием, е вярата?! Вярвай, за да можеш да полетиш! Вярвай, за да дадеш живот на мечтите си! Вярвай в себе си, защото ти можеш да бъдеш и да го направиш, в силата, която движи света и го кара да се върти, в сърцето си - то никога не би те предало и никога няма да ...

*
* *
Аз може да съм малка клечка от кибрит –
безпомощна. И слабичко да светя.
Ала на факел се превръщам скрит, ...

Като крадец си тръгна тихо.
Нощта изстена в самота.
Подадох ти последната си дреха -
две топли от любов крила.
Да можеш да летиш от обич ...

Моята двуглава смела ламя
си пази своите принципни истини.
Не коленичи дори пред смъртта.
Но е самотна понякога, мисля си.
Иначе е дяволски нежна. ...

С най-глухите си уши
ще долавя
смеха ти в китари,
плача – в пиана.
В нежно-тръпчиви ...

Дядо Петко вторачи тъжните си очи в термометъра. Температурата в малкото таванско помещение, където живееше той, беше паднала до рекордните за тази зима минус 3 градуса, което не беше изненадващо, като се има предвид, че навън беше минус 15. Двата дрипави пуловера, които бе навлякъл един връз друг, ...

втори разказ
СЪНИЩАТА – ПРОЗОРЕЦ КЪМ ОТВЪДНОТО
25 ноември 2001 – 23 часа
Нареждане към подсъзнанието
Искам тази нощ да се срещна с представители на други светове, по-точно да сънувам фантастични сънища, но без страховити сцени. (записва се на хартия) ...

Когато ме споходят страховете,
че нещо лошо, много лошо ще се случи,
не моля вече никой за подкрепа
да се опазя – просто се научих...
Когато ме разстрелват със обиди, ...

---
Единствено когато съм сама,
не преча на сълзите да изтичат -
и тръгвам из солената тъма,
загубила посока в плитчините. ...

Една сутрин през 1956-та Пьотър Сергеевич Свабодкин слезе невнимателно от автобуса, стъпи накриво и изкуца веднъж. И реши да не спира да куца до края на живота си. Приятелите му се чудеха и го питаха какво му е, че така се е разкуцал, а той спокойно отвръщаше, че се намира в перфектна форма и нищо н ...