Хайде сега, с мен ела,
има свят, който трябва да видим.
Хвани ми ръката, затвори очи
и заедно с мен се помъчи
да полетим, без въобще да му мислим. ...

Миниатюри
Животът е загадка
и ако успеем да нарушим табуто
и се срещнем с Бог
лице в лице, ...

Сърфист умел едва ли станах -
за малко само хващах силната вълна.
Затуй пък цял живот дълбая
аз свойта Марианска падина...
Падах, падах, падах... Ставах! ...

Облак в небето
Ще летя и ще пиша,
а до мене небето
ще мълчи и ще слуша
всяка глътка поета, ...

Умря сиромахът и го опяха,
аверите сбраха се в местния бар,
смъртта му обилно с ракия поляха
и спомняха случки с тоз верен другар.
Умря от цироза, но мъжки живя, ...

Добра ли съм, о, Господи, кажи,
щом чуждите мечти все първо сбъдвам,
не искам благодарствени сълзи,
не чакам „жеста“ някой да ми върне.
Добра ли съм, щом свойта светлина ...

В махалата
В Драгойново съм, в Махалата,
в която се родих и бях.
Аз мойте спомени богати
във други стихове възпях. ...

ДНИТЕ МИ
Дните ми са
низа -
разпиляна
по земята. ...

Ведра тишина.
В мрачния простор
кристална белота.
Вяра във съня,
носи ме напред. ...

Кой казва, че сме нямали крале?
Един да е, Българийо, ти стига!
Ромеи да стоят на колене,
докато Лъв във титла го издига.
Кой казва, че забравихме кои сме? ...

Вятър с порив приластен
Преди да съмне… ей така духах си и си летях…
и в ранна здрачина
нещо в далекото сякаш че съзрях.
Хълм със параклис – насред поляна. ...

Беше си такъв откакто го помня. От край време около него кръжаха най-красивите и популярни момичета и от училище, и от квартала. Външността му не беше нищо особено, даже беше грозноват с възголемия си нос и хилавата си фигура, ама имаше страхотен чар и фантастично чувство за хумор. А момичетата труд ...

Обичам те…
(На Бети!!!)
Винаги съм те обичал.
Обичам те, дори когато ме ядосваш,
обичам те, когато спиш, ...

Ако можех
Развява вятърът косите ми.
Птицата бяла към мене лети.
Гласа на славея слушам,
като блясък в мене гори. ...

РАДИКАЛНИЯТ ИСЛЯМСКИ ТЕРОРИЗЪМ. ЗАЩО СЪЩЕСТВУВА И ОТ КОГО СЕ ПОДДЪРЖА?
Както споменах в предните си статии, доказах, че няма религия, която да учи на зло. Всички духовни учения, както християнството, мюсюлманството, будизмът, хиндуизмът и т.н. и т.н. са създадени да учат хората на добро. Те са ни да ...

Когато бях дърво и не ме прегръщаха,
само припикаваха и пияни повръщаха,
научих какво е за корените в студа -
топлина и самота в шепота на листа.
Когато бях куче и листата се смееха, ...

Някой някъде беше го казал отдавна –
към душата ми път или улица няма;
всеки път предпочита да крачи по равното,
а върхът и просторът напред са измама.
Пътят лази по стръмното мудно и плахо, ...

Черният ангел посърна и свлече крилата си…
Побелял в сребролуние, плачещ ò плащ се загърна.
Старец немощен под тъгата му се просмука
и завзе го със себе си, търсещ изхода броден.
През отекващи стъпки бяла невеста дочуваше тропоти… ...

Една такава празна сцена
събаря всичко, градено от хората.
Божествено-грозна, свято-сломена,
тя мълчи – мълчи и историята.
Сцената не е създадена за самота. ...

Спокойствието, обичам го, и напоследък се нуждая от него повече от когато и да било. Затова пак съм тук, където е неговото царство. Сутрин, щом отворя очи, виждам някогашни мечти, а хладният сутрешен въздух напълно прояснява мисълта ми, слухът ми долавя само шума на развълнуваните листа, на големия ...

Ще тръгна, ще тръгна след тебе.
Още малко, докрай да се съмне...
Счупих прозорците, тъмните.
И си сплетох тъгите на стълба...
И ще тръгна. ...

Не поглеждай в тъмнината,
моят поглед ще те спаси
и в далечината ще видиш
саво това, което те пленява...
и времето ще заличи ...

– "Граматика" продават на пазара! –
осведоми ме нашият съсед.
И смигна закачливо през дувара:
– Братле, побързай, за да хванеш ред!
"Граматика ли ?!" – мисля с изненада. ...

Знам, способен си на всичко,
което може да ме подлуди,
ръцете ми да връзваш искам,
за да не мога да ти кажа "спри".
Очаквам леки грубости в леглото, ...

в подробностите на деня
все по-лесно те измислям
прекрасно-цял
в достатъчности.
в потребностите на съня ...

Пак за нищо не мисля. Просто гледам Дървото,
дето сутрин ми маха с листа.
По кората му тъмна изписан Живота –
дълги зими и кратки лета.
И една самота. Със какво примирение ...

Суетата -
красива и горда,
е със теб и в най-тежкия ден.
И когато се смееш доволно,
и когато заплачеш смутен. ...

При Твоите приятели намерих
утехата,
надеждата,
мира...
При тях се спрях ужасно уморена! ...

Когато през най-дългата нощ
умирах за последен път,
а усещах, че живея,
продът прокле мига на шемета,
изсипал своето безплодие ...

Полунощ... Полуреално...
Видение...
Полусън... Полусакрално...
Спасение...
Цветна дъга... ...

Бях дете. Ти сякаш го забрави,
не прочете в очите ми страха,
да порасна грубо ме застави,
от дете да се превърна в жена.
Аз не бях жената на мечтите ти, ...

АВТОРЕКВИЕМ
Ще си ходя.
Не от благоприличие.
Не защото не ме обичате,
не заради злобата ви, ...

Един човек живееше край нас,
невидим за невиждащите хора.
Говореше с дъжда с пресипнал глас,
прегърбен от безкрая на умората.
Един човек събираше мечти ...

Пролог
Когато се влюбиш, светът ти се променя. Намираш човека, който с едно докосване те кара да изгубиш контрол, чиято усмивка лишава слънцето от каквото и да било предназначение. Той те вижда такъв, какъвто си и изкарва на повърхността емоции, които си се страхувал да опознаеш. Но той ти помага и ...

И сняг затрупа моя склон.
Душата ми сега е стон.
Сърцето ми повръща кръв.
Къде да търся аз подслон?
О, Боже! Пак ли ще съм пръв ...

Колко ли хора са минали тук,
по старите стълби, от камък редени?
Времето злобно ги ръфа, напук
те си стоят, макар и ранени.
Бучки от пръст се ронят встрани, ...

Къде отива Любовта, когато ни напусне?
Дали подвежда ни без срам като измамница изкусна...?
Дали заплита ни сърцето сляпо в капан от прежда...?
Или тихо, кротко, без да ни щади, към пропаст ни отвежда...
... ...

НУЖДАЯ СЕ ОТ ПОЛЪХ НОВ!
Нуждая се от полъх нов!
Нуждая се от лъч небесен!
Как страшно тътне моят зов
да свърши вече тази есен! ...

Аз съм трънчето в окото,
бръчката ти на челото,
камъчето във сърцето,
алкохолът в питието...
Аз съм лошото пиянство, ...

Бавно... извън време
Поне част от теб да ми се усмихне някога...
Най-хубавото нещо в живота...
Другите изчезват... целият съм тук и сега.
Събирам се за теб.., предния път бях ли с теб. ...