В една сцена от филма на Уди Алън "Вземи парите и бягай" героят на Алън - Върджил Старкуел - е застанал пред огледалото и подготвяйки се за среща с момиче, опитва да си придаде прелъстителен вид, като с маниерно движение сваля диоптричните си очила с дебела рамка и ги поставя нехайно в горния джоб н ...

Позираща мисъл.
Смугъл сън.
Боси ръце.
На повикване погледи.
Бал, ...

Плувам
в бездънието на Липсата,
срещу течението на вината.
Нямам котва-съвест.
Не ми тежи нищо, ...

Събуждай се полека се събуждай!
Да бързаш няма нужда.
Във утрото диханието пробуждай,
деня да дишаш и да бъдеш нужна.
Очите отваряй със желание, ...

Миг
Поточето кристално
между зелената гора лети.
Бърза, тича, бяга
чудни думи ми мълви. ...

ЩЕ ВИ ЧАКАМ
На онези, за които скърбя
И все по-сам след сенките ви крача,
вървя към никога,
към никъде поел ...

Аз не знам как се пише за щастие,
все го пазя и крия.
Тази болка, ей тука, в средата,
тя ще ме убие.
Не знам как се обича смело ...

Искам да бъда изгубен.
Искам да бъда намерен.
После цялата лудост
някого друг да обсеби.
Искам да бъда охулен, ...

За да оцелееш,
трябва да се научиш
да бягаш и да оставаш,
да искаш и да даваш,
да останеш, а всъщност ...

Усещаш ли полъх от скована нежност
и бясна страст, крещяща под страха?
Усещаш ли думи, заровени в ревност,
и тялото усещаш ли, зад фалшива студенина?
До теб съм, обърни се – потрепваш ли, ...

… Главата ми е празна,
сърцето пусто, очите тежки насълзени,
когато мракът в теб се е просмукал
в бездънна яма и водовъртеж.
И болката… ...

Полудях до втръсване
от минорни стихове.
Първо смях до пръсване,
после гневни викове.
Побелях от чакане ...

Залези...
Когато човек и тъжен, обича
да гледа слънчевите залези...
А. Дьо Сент-Екзюпери
Ах тия Залези в морето ...

Каквото и да ми припишeте:
предателство, несторен грях,
отгатнал мислите ви миши,
не хвърлям корен дълго в тях.
Като лекета ги отмивам ...

Аз не съм сам тук на тази беседа за мириса, поднасян от бриза и стоманената повърхност на морето. Повечето разказвачи са пристигнали преди виделината, заедно с обедната ленивост или в спокойствието на следобеда. Превзели са аудиторията си с неумела, но непринудена епизодичност. Разказите им започват ...

Понякога се ражда мъдростта
във пазвите на грешните постъпки.
Навива на кълбо наивността
и дълго оправданието търси...
С годините, докато порасте ...

носи торбичките
под очите му
по подобие
на дамската чанта
неизменен аксесоар ...

Ще млъкнеш ли! Недей ми говори
и не разваляй всичко с тези думи!
Почувствай ме, а после усмихни
деня ми само с поглед. Чу ли?!
Не ми изнасяй глупави беседи ...

В къщичката, сгушена сред тухлени квадрати,
самотата някак оцелява...
Оголяла от безбрежни бури,
синевата на простора тя не проумяла.
Имало е фигура една, носеща цвета на пъстротата - ...

Обичаш ли ме
днес, във този ден?
Събличаш ли ме
с поглед и във сън студен?
Целуваш ли ме ...

Не плачи, не трябва да си тъжна,
знай, че ти за мене си най-важна.
Това искам да ти помогне...
Тъгата си да превъзмогнеш!
Не плачи, не трябва да си тъжна, ...

Нахапан от комар и спомени,
не мога да заспя. Въртя се.
Напразно гоних леприконите.
Оставам беден. Друг да търси
митологичните създания ...

Пустее дворът.
И паяжина вие
на спомена душата във чемшира.
Стоя на прага.
И няма хора. ...

ВЯТЪР ВЗЕХ
В шепите си вятър взех.
От пролетния вятър.
В очите си го пръснах,
по лицето и косата. ...

Винаги си ми разпалвал кладата.
Винаги си бил в душата ми отрова.
Винаги си ми рушал блокадата,
за да можеш да я сътвориш отново.
Винаги съм ти носила раните, ...

Когато някога те срещна,
знам - ще се обърне света,
не мислú, не говорú,
а живей за мига.
Когато някога те срещна, ...

Разтвори си краката
широко,
още малко, ха, така!...
Вертикалните ти устни
не задават въпроси, ...

ГРАДИНАТА
В София има големи паркове, които въпреки хищническото настъпление на строителните предприемачи, са все още хубави и поддържат жива връзката между града и природата. В сърцето ми обаче завинаги ще остане една малка градина в централните градски части, в която отраснах, в която усетих първи ...

Повреда в системата,
краш на емоцията!
И пълен стенд-бай
на комуникацията...
Говоря – не слушаш, ...

На гости в село Червен
На гости във село пристигнах -
беше топъл, слънчев юнски ден.
Много хубави неща видях
в селото с история - Червен: ...

Паметникът на поета
(За паметника на П.Пенев
в Димитровград)
В тъмна рамка, мътносива,
рамка на печален некролог, ...

БОЛКА
Генка Богданова
Спомням си с болка и с тъга голяма
за нещо безценно – сандъка на мама.
За оня, белия, с рози изписан, ...