(из цикъла "Вицове в рими")
Дотолкова живота, мили хора,
побърка ме, че вече - без майтап -
научих се с животни да говоря.
И знаете ли, за фураж и шап ...

Без корсет
Нали сте бил любовник най-заклет,
говори се из цялото ни Графство!?!
Ах, как напразно аз съм без корсет!
Нали сте бил любовник най-заклет ...

Капка
В очите ти капка ще бъда,
изваяна фино в планински кристал.
Светът ще се счупи и по ще е хубав,
и ти ще бъдеш едничкият крал. ...

Аз ще почукам на вратата на твоето сърце, но дали ще ми отвориш?
Познаваме се от Други Светове - нося ти послание:
- Светът болен е от неверие - да му намерим билка!
Ний - патиците, възпитани от кокошки.

Часовници не нося, не обичам -
с минути времето да ме притиска
Щом трябва пред стрелките ще изтичам
или ще спра мига, щом туй ми се прииска...
Но туй не значи, че и аз не мога ...

Пролет е, а падна сняг,
славеят изстина.
Гърлото го заболя,
разболя се от ангина.
Тъжно в храстите се свря, ...

Така е от най-древни времена -
похвали има ли, ще има свади...
върти се все във страстите света -
един е с тебе, друг пък нож ти вади...
Решил е някой, че е философ ...

Гладът на България
Не, гладът тук не е физически. Не става дума за мизерни заплати, корумпирани управници и изнемощяла икономика. Гладът е морален, ценностен и, най-вече, интелектуален. Немотията на едно поколение, което би трябвало да е бъдещето на България.
Причините за това – колкото хора, толков ...

Господи, какво ми става...
сърцето ми съвсем се е сковало?!
Не иска да тупти и ме предава,
а за любов уж беше зажадняло...
Решило е да спре, да си почине – ...

И аз винаги ще знам как се чувстваш, дори да се опитваш да го скриеш.
И аз винаги ще бъда този, който предпочита твоята усмивка пред тялото ти.
Този, на който му пука най-много и се опитва да те разсмее дори, когато ти се плаче.
И аз винаги ще се преструвам, че не знам нищо, но дълбоко в себе си зна ...

Когато ти заговориш,
аз чувствам във мене тъга,
защото не мога да ти кажа
какво изпитвам към теб сега.
И ако някога ти разбереш, ...

Децата ми пораснаха големи.
Туй ще рече, че аз съм вече стар...
За тях решавах всеки ден проблеми,
но във това намирах много чар...
Пренасях ги във ранното им детство. ...

ПОВИКАЙ МЪДРЕЦА
Дядо беше странен, потаен, но добър човек. Един от последните добри хора с чест и достойнство и човек, който държи на думата си и може да му се вярва.
Няколко часа преди да напусне нашия свят, той ми каза нещо, което промени живота ми. Отвори ми вратата към нечовешки сили и познания. ...

Отгоре ме облива тишината.
Отвсякъде засипва светлина.
Валс танцувам със Звездата.
Наслада пиеме от любовта.
Светлина, любов и смях, и йога ...

ДЪЖД
Назъбена светкавица разпуква мрака
и срива тъмносиния емайл небесен,
и вечерта притихва мокра сред листака.
Настръхнал дъжд. Поле. Октомври. Есен. ...

Мога много да бъда сама.
Мога дълго да търся утеха,
с яд захвърлила свойта съдба
като тясна, износена дреха.
И дори да реша изведнъж, ...

Да бъдеш жена е гордост
Да бъдеш жена е нежност
Да бъдеш жена е ласка
Да бъдеш жена е любов
Да бъдеш жена е готовност ...

... да угасим огъня
и да запалим нов...
да охладим страстите
и да пламнат нови,
да се обичаме ...

Жигосва ме липса.
Промъкнал се спомен
по крайчеца на миглите
се плъзва.
Ненужен е. ...

РОК
Китарата, ритъмът, силата.
Духът, свободата, призванието.
Градът, сцената, екстазът.
Животът. Рокът. Легендата. ...

Пълна бутилка на пода се търкаля;
стихове без рими в главата кръжат;
тътен мрачната стая обикаля,
в нея затихнал избледнява Мъжът.
Прелива неусетно пламък в жарава; ...

Забравяш... Ветровете те следят.
Небето е мастилено, но синьо.
Пътуваш, без да имаш собствен път,
към някого - незнаен и без име.
Не мислиш и не е за първи път ...

Тя се беше молила от много години. За добро утро, за лека нощ и най-вече – за добруването на любимите ù хора. Отначало пожелаваше само „любов, здраве и щастие на...“ дълъг списък от любими същества. Изреждайки „списъка“ всяка вечер, тя изпитваше затруднения, когато някой от списъка умреше. Това спъв ...

Самота
Във самота потъват нощните ти листи,
във самота потъва твоята душа,
ала очите ти - бездънни писти,
чертаят във небето красота... ...

Обичах всички твои слабости
и всички твои неизказани слова,
обичах твоите нелепи недостатъци,
но не – не бе достатъчно това!
Не бе достатъчно, но беше истинско, ...

На лятото в крайпътните надежди
разлива се лениво есента,
полепва по ръждясалите мрежи
на чувствата презрели. А дъжда
извира като пушек в кухи вени, ...

Отново ще се върна на въпроса
как истината разнолико стъпва.
Не я чуваш как пристъпва боса,
но я виждаш, когато се отдръпва.
Ненавиждам в мене грешника, ...

Урок по богословие...
Добре, да речем: „Няма Бог!..” ... Но тогава?..
А колко е просто да имаше Бог,
че лесно за негова сметка минава
доброто случайно в светът ни жесток!.. ...

Не си мисли, че ще ме победиш,
аз мога да бъда по-силна в това,
което ти с години не успя да наредиш,
аз за секунда ще го наредя.
Прикриваш онази тъпа самота, ...

(посветено)
Във сенките
по прашните дъски.
Рисува
детството ми спомени. ...

Заслушах се в шума на сив рапан,
който морето бе отнесло на брега
и тъжна беше неговата песен,
започваща далеко във нощта.
Разказа ми как някога бил влюбен. ...

Орфически следи
Опрял глава на лакът съм от листа,
а ни разделят хиляди слова...
до бяло нажежена пропаст – липса,
която трябва в стих да извървя. ...

Не изпращай любовни писма,
украсени със стихове мили!
Своенравна е в мен любовта,
друг в сърцето ми корени впил е.
И макар да си тъй романтичен ...

Блажено залюляна, галеща душата,
закотвих се в люлеещия стол -
подарък от съпруга и децата,
а всъщност, аз съм здраво вкоренил се ствол.
От мен излизат клони разклонени, ...

Септември с Август се поведе
и прегоря от жега.
Той топла есента доведе -
от алфа до омега.
Душата топла се отлиства ...

В театралното представление, на име "живот",
се опитвам да убия същността си, слабостта си... съвестта си!
Носейки винаги маската на победител,
единствено на това се прекланя и ръкопляска публиката!
Една истина: ...

Не, не си бил само в съня
Искам да слушам гласа ти.
Говори ми! Не спирай!
Така да умирам и пак съживена да търся
топлия тембър на мъжката същност. ...

Ягодова страст беше полепнала по чаршафите с аромат на калинки и лятно миналогодишно вино. Прозорецът беше широко отворен и пропускаше лежерния есенен вятър до нас. А ти спеше. Очите ти – затворени, устните леко отворени… като за целувка. В стаята мракът се беше превърнал в топло пухено одеяло, покр ...

Яна беше задрямала под дебелата орехова сянка на двора и сънува странен сън. Яви се майка ù Славена, която вече не беше между живите. От ореха се спускаше цедилка, а в нея тя, Рада. Славена беше се надвесила над люлката и пееше приспивна песен: Нани ми нани, чедо! Да пораснеш ей толкоз силно и смело ...

Ти си лунна пътека.
Защо тръгнах по теб
с боси нозе...
Може би защото
всяка твоя дума е посока. ...