ПРОДАВАЧЪТ НА ГОДИШНИ ВРЕМЕНА
Продавам времена.
Годишни.
Има
такава длъжност в този глупав свят. ...

Благодаря!
Благодаря, че те има!
Благодаря, че изпълваш душата ми!
Благодаря, че даваш живот на тялото ми!
Благодаря, че облагородяваш чувствата ми! ...

ТРЪНЧЕ В НАДЕЖДАТА
боса пета,
болка с пулсации в бяло.
Някой руши
всеки мит за света. ...

И любовта
проклинай,
с нея и мен,
и любовта убивай,
с нея и мен, ...

Да ви представя госпожица Любов Пандурска. Четиридесет и шест годишна девственица. Ръст – сто седемдесет и пет сантиметра,тегло – седемдесет и два килограма. Видът ù е на деликатната граница между зрялост и презрялост, но удивително е съумяла да съхрани все още тук-там от невинната детска свежест.
Л ...

Тя е на 13, мисли се за модел,
20 кила (с прани гащи), а казва, че „гъзът ù е дебел”.
Диета пази - не яде какво да е,
от мама и тати кинти иска да отиде на кафе.
Всеки петък е в МОЛ-а, парцалки пазарува, ...

Беше късна есенна вечер. Луната беше пълна и току-що бе изгряла. Осветяваше нощта и със сенки бе изпъстрила хиляди декари гори и стоеше така величествено там горе на небосвода. За някои луната бе символ на мистичното и злото, а за други бе муза. Но всички знаеха, че в нея има нещо вълшебно, макар и ...

ПЪСТРОЦВЕТНА ЕСЕН
Какво очарование си, пъстроцветна есен!
След лятото напрегнато, горещо,
освежаваш дните ми по начин лесен
и търсиш в мене още нещо. ...

Есен броди, жълти листи рони.
Вятърът ги грабва и отнася.
Хукват подир него голи клони -
(как ли тази болка се понася?)
Есен мъдра, спри за миг до мене - ...

В тишината избуява чувство властно,
в което с теб сме пулс и още нещо –
толкова голямо и така прекрасно,
че душите ни стават все по-горещи.
Изпращам ти светли ласки по звездите. ...

Ще дойдеш ти, когато си отида,
отвеяна от този свят жесток -
забравената перличка от мида,
бодяща те през новия чертог.
Но другата едва ли ще замести ...

Буря,
стенейки, небето се разтваря.
Гръм.
След него втори.
Черни облаци, ...

Ние двамата се обичахме лудо,
затова изстинахме днес.
Мислехме си, че любовта е някакво чудо,
което не увяхва от стрес.
Но лъгахме се и даже взаимно ...

Дочух в тъмнината
Дочух в тъмнината
да пеят песен.
Заслушах се, потрепнах
с нея като есен. ...

Среща в Есента...
на Еми...
Във есенната нощ опожарена
от огъня на падащите листи,
ще дойда аз със бяла хризантема, ...

Тя, самотата!
Тя в чашата ми тъга налива,
запълзява в душата крадливо.
Тя - самотата - сива,
e плашило в мене криво. ...

Виж ме на какво приличам,
виж ме как се лутам уморена.
Ала от теб, любов, не се отричам
и ще те търся, даже и ранена.
Към тебе ще вървя със сетни сили, ...

Аз мислех, че съм куражлия...
За кожата не бе ме страх.
Но днеска вече аз не крия,
страхувам се, че остарях!
Сега навсякъде заничам, ...

Липсваш ми
Липсваш ми ужасно много,
ти завинаги оставаш в мен.
Сърцето ми остава твое,
а мислите ми в твоя плен. ...

ако ще живея в харема
да знаеш че ще се сближа
с другите ти жени
ще ги питам
доволни ли са от теб ...

МЪГЛА
Мъглата гъста и студена
захлупва ни със похлупак.
Седя си тъжна и смирена -
със спомените си съм пак. ...

Скрит зад маска и декори,
на собствената си заблуда марионетка.
Кръг - обикаляш в него като в клетка.
Да разбереш реалността
се оказа трудна задача, ...

Пиеса за влюбени
Не ни отиват дори и клишета
в свят, посивял до бездумие,
бяхме с тебе Ромео и Жулиета
от тъжна пиеса за влюбени. ...

6:29, 03.07.2011– “I'm feeling sexy and free. Like glitter's raining on me…..”
Дани отвори очи и се усмихна. Обожаваше да се буди с тази песен и никога не спираше будилника на телефона си веднага. Слънцето току що се бе показало над Витоша и топлите му лъчи нежно галеха лицето ù. Тя скочи от леглото ...

Аз съм "народен избраник".
На българите съм измамник.
Младите избягаха от тоя ад.
Зарад политиката ми популярността ми е в спад.
Аз съм кърлеж, който кръвта ви смуче. ...

Постой така на лунна светлина
за последен път да те погледам
и с очи от кадифена топлина
да те запомня и да те сънувам.
Ще тръгнеш бавно, необятен е света, ...

В среднощен шепот, в мрак орисан
бленуван сън в тревите спи.
Единствен вятърът залисан
в косите на върби шуми.
В среднощна доба, в тайно време ...

Ден като ден, месец, година. Същите физиономии, същите думи, сякаш някой
е пуснал кратко клипче на рипийт и си е тръгнал. Единственото, което се
променяше, беше тъмнината там, вътре - нарастваше, унищожавайки последните
капчици надежда, разкъсвайки всяко късче светлина, оставяйки след себе си
само б ...