Към небесата днес търкалям аз
желание - кълбо от слънчев вятър,
Сизиф съм - роб на нежната ти власт
и път към теб изкачвам необятен...
В смеха ти аз съм звездният пастир, ...

Неотдавна, поне доколкото съм чувал, в покрайнините на Бургас живели двама млади влюбени, които се наричали Мишо и Радина. Искам да знаете какво им се случило, за да внимавате и да не повтаряте тяхната грешка.
Мишо и Радина били сравнително щастливи – Радина работела в голяма международна фирма, а М ...

Танцувам!
Душа и тяло шеметно се носят
в ритъма неравноделен.
Тъга, умора, скръб –
натрупани във тежко ежедневие, ...

Пухкава и малка Жужи,
аз съм изумена,
че от сладък сън ме будиш,
на юргана ми качена.
И опашчица от свила ...

Аз тука сякаш съм заточен...
О, по-самотен
до днес не съм бил.
И времето ми
така се проточи, ...

Забравила си
Забравила си мястото, където
изпях ти песен – много, много стара,
изтръгната направо от сърцето
и струните на моята китара. ...

Изплъзваш се... А каза -
бил си птица. Но питам се
къде са ти крилата?!
В зениците на моята зорница
и тази нощ сънуваш топло лято. ...

ПЪТУВАЩИ ГОДИНИ
Къде отиват изживените години?
Къде се трупа времето изтляло?
Когато този кратък ден отмине,
къде погребват мъртвото му тяло? ...

Правилно и грешно, вярно и невярно, истина и лъжа... Не съществуват, всяка от думите антоними в двойките е взаимозаменяема с другата, в зависимост гледната точка на всеки един. Призмата, през която се пречупват възприятията ни, е строго индивидуална и няма константен първообраз или точна величина. О ...

Розата ти все още стои във вазата ми,
сълзите все някой ден секват.
Оставащите след тях тишини
напомнят, омекват, отекват.
Пръстите ти все още докосват кожата ми, ...

Отново съм сам,
по тази пътека - лъкатушеща.
Наоколо - тръни и драки,
няма време да видя небето
и теб, да се усмихна - ...

Зя Добърско не спирам да копнея,
за тия рилски, необятни висини.
Оттук се чува как Балканът пее,
снегът когато се топи.
И песните неземни във сърцето пазя, ...

Секс. Пари. Те купуват и продават.
Власт, копнеж, те душата оковават.
В общество, в което да си скромен,
значи да си безмълвен и отронен.
Затова, ако искаш да оцелееш, ...

***
Погледът му се спря, сякаш видя нещо. Нещо, което го накара да спре да говори, да слуша, сякаш бе някъде другаде. И не желае да се връща дори за секунда. Но последва въпрос, който нямаше как да пренебрегне, обърна се и впери очи в моите, сякаш нещо ги направи тъжни и сиви, като че ли болка ги бе ...

Още помня деня, в който се запознахме. Беше зима. Валеше. Снегът падаше на парцали, беше студено и когато говореше, топлият ти дъх се виждаше във въздуха. Още тогава мечтаех да усетя топлите ти устни върху моите, месеци след това ги усетих.
Бяха точно както си ги представях - топли, сочни и винаги н ...

В палитрата на подредения ми свят
угасват цветовете постепенно.
Изгрява и залязва сивота,
променяща се в равномерно черно...
В постройката на подредения ми свят ...

Какво си мислиш?
Какво те натъжава сега,
какво те накара
да ме погледнеш,
какво те накара ...

Лъжата - това е лош кредит на доверие, даден при непосилна лихва...
Връзка между елементите в Природата: пред мен се откри ЗЛАТНА възможност да ми ОСРЕБРЯТ малко стари МЕДНИ монети.
Някои хора не оставят, а изоставят след себе си...
Дали съществува (без)смъртна опасност?
Не искайте от мен да ВИ дам ...

Като сняг, разтопен в калта -
чезнат сълзите в мократа кърпа.
Сякаш малки петна от тъга
от сърцето кръвта ми издърпват.
И очите те търсят отново, ...

С изгоряло от сълзи лице и тъга в сърцето
тя стисна зъби и си каза наум:
"тихо, тихо, утре няма да е като сега!"
ала знаеше, че няма да се случи.
Сърцето ù се сви от тъга, устната ù потрепери. ...

Добре сме, скъпи.
Нищо, че крещят
очите ти влудяващо към мене.
Научих се
да се усмихвам всеки път, ...

Синя светлина от дълбините на нощта,
светкавици блестят, гръмотевици трещят.
Виж - луната свети омайно, със сигурност и сияйно.
И обръщаш се назад,
за да видиш дали ще се върнеш пак. ...

Самотата, тъй безмилостна е тя!
Самотата кара те да страдаш, такава е тя!
Самотата понякога е тъй безкрайна.
Самотата е толкова коварна.
Понякога искаш само да повървиш! ...

Заспиваш с него, а сънуваш мен
и във съня си плачеш безутешно.
На него се усмихваш, щом е ден,
ала нощта със мен споделяш грешно.
За него ще приготвиш пак обяд, ...

Т И Х О Т О
Стоя си тиха и послушна.
Не ми прилича на годините
да бъда дръзка, шумна...
А вътре нещо все напира. ...

Няма я вече тук любовта,
отлетя,
като птица без гнездо се лута
и умря...
Изтрила спомена за мен ...

Знам, че вярваш в откровенията ми,
защото са съвсем искрени и точни.
Те са словото начално и вечно,
което беше преди всичко друго.
Моя си с тази поетична биография, ...

Дъждът валя немилостиво
и безнадеждно дни и нощи...
Прозорците сълзяха в сиво,
комините заспаха снощи...
Душата сви се и се сгуши – ...

Когато ревнуваш
Когато Вятърът по устните ми преминава,
в прегръдката си взел ме с нежна власт
и дръзко - като някой, който ме познава,
събужда с ласките си в мен неясна страст. ...

За вас събирах на слънцето лъчите
в един божествен стих на любовта
с призива: "Върнете си мечтите!"
За да забравите какво е бедността.
Защото тя в божествения свят не съществува, ...

грозна поезия...
колко много ранени войници...
колко думи безплодни извират...
колко нанизи от осмици...
колко вечности се простират... ...

И ето пак при тебе съм.
Харесва ми.
Защо, по дяволите, пак да съжалявам?!
Ще си отида - ти ще ме забравиш.
Защо тогава аз за теб да страдам?! ...

Направих си сърце,
което да не страда,
сълзите и тревогите
да среща със наслада.
Дори и острието ...

На непознатия
Хей, ти! Непознатият. В миг погледни ме.
Ни дума не казвай, със мен помълчи.
Не питай с усмивка за моето име,
а просто се вгледай в две сини очи. ...

Аз те обичам…
Ти ме обичаш…
До края на дните си,
в трудните моменти,
дори и да се скараме… ...

По перваза
дъждът
на ксилофон засвири.
Вятърът
сниши се зад улука, ...