Потокът мисли съм в тебе лъкатушещ
и съм звукът от неизреченото „сбогом“.
Вкусът съм на избягалото утре
и дъхът съм на умиращите рози.
Мостът съм, рушащ се под нозете ...

СКУЛПТОР
Случваше се понякога мама, седнала пред стана, преплитайки една нишка с друга в основата на килима, да се обърне към мене и да ми каже:
– Хайде, Ангеле, попей ми, че като продам килима в някоя къща, хоро да играят хората върху него. Като стъпват, песни да се чуват.
– Не ми се пее, мамо...
– ...

Опитах нещо различно. Не съм писал нещо такова, затова съжалявам, ако не се е получило достатъчно добре :).
Последен ден.
И после край.
Страх, шепот, плач.
Слънце, поляна, ти с мен, ...

Беше грях... Бог затвори очи да не съди...
и увисна на нощната шия, разпънат на кръст,
в твойто „Не” страст заби упояващи зъби -
затрепери дъхът ти от чакан живот земетръс...
Беше грях... Исках цял аз във теб да изчезна, ...

Де да можех да ти кажа
как бие лудо сърцето ми за тебе.
Тялото не се подчинява на волята ми.
Краката се подкосяват
и устните не искат да изрекат и дума една! ...

Отиде си, без да кажеш сбогом,
България потъна в печал
и киното с десетките ти роли,
които приживе беше изиграл.
И театърът сякаш опустя ...

Гледам живота през замъглено стъкло.
Виждам само смътни фигури в мъглата.
И сякаш прашинка е попаднала в мойто око,
то да те види не може да дочака.
Красиво е да ми повярваш. ...

Ослепял от жегата, денят съблече прашната си риза
и се отпусна в хладното на залез окъснял.
Притихнал, ослепях без брод през нищото и аз.
От липсата ти. Да съм без тебе - посред лято!
Без очите ти... Без мънистата на твоя смях и любовта ти. ...

Бяхме още деца, слушахме Пинк Флойд,
приютени от стар, изоставен файтон,
старите кестени люшкаха клони
и приспиваха дивите гълъби в тях.
Ръцете ни – малки уплашени рибки, ...

Скъпи Откровенци! В навечерието на Коледните празници с Ме6 си позволихме да ви поздравим с една известна песeн. Автор на стиховете е великият шотландски поет Робърт Бърнс. Той ги пише около 1741 г., но текстът е бил публикуван едва след смъртта му през 1796 г.Всъщност Бърнс преработва само по-ранни ...

Семейна стара къща в селцето се белей,
лехички прави светят, а двора шареней.
Дръвчетата поклащат клончета пълни с цвят,
ветрецът ги подухва с пролетен нежен хлад.
Животните в обора притихнали стоят, ...

У Свракалиеви празнуват. Коледа е. На гости са дошли старите Свракалиеви от Голямо Кратунци. Тук е и приятелското им семейство от студентски години - Анелия и Никодим Болярски със синчето си Жан. Госпожа Бонита Свракалиева е перфектна домакиня. Масата е безупречно подредена. Като стара възпитаничка ...

Две дечица на живота - 12.01.2012
Сън ли е? Или реалност?
Да срещнеш сякаш душата си сродна!
Човекът е свикнал досега да не вярва,
живял той дълго оплетен в тревога. ...

- Добро утро, господин Мартин! Съобщенията и кафето ви, както винаги.
- Добро и на теб, Марта! Благодаря! Какво бих правил без теб? – усмихна се и влезе в кабинета.
Габриел Мартин беше преуспял млад мъж, собственик на спортен вестник. Преди повече от 6 год. посети нашето Черноморие и се влюби от пръ ...

Отново беше зима и студът бе сковал града. Празничните светлини бяха окачени и ледените пързалки бяха препълнени. Кристиян и приятелите му и тази година не изневериха на традицията си да посетят ледената пързалка на втората седмица след нейното сезонно откриване. Кристиян бе високо и добре сложено м ...

Ще бъде друга нощ,
в която
с очи отворени
няма да те гледам,
но ще те виждам, ...

Ти за мен си като пустинен дъжд.
Топъл полъх през студена сутрин,
като светулка в нощта,
като искра в пепелта.
Тайно сандъче, изпълнено с красота, ...

О, горчиво разочарование, аз моля не идвай,
протегнало нокти над мойта мечта,
последния пламък надежда, аз моля, не взимай,
пристъпващо тихо на пръсти в нощта.
Ти заваля със снега, аз те помня, ...

Сред хора непознати
искрено плаках и се смях...
И тук - насред нищото,
себе си да видя аз успях...
Затворена между четири стени, ...

Късайки сините памуци на небето,
ме връщаш на земята!
Тъй жадно търсеща звездите!
И в опит да намеря изкуството,
се лутам сред люлки от лиани ...

Едно момиче в ъгъла отново Там седи,
плаче, вика, писка и от болката крещи.
Страхът във тялото ù малко пак се спотаи.
Като куче изоставено, самò, тя търси път да се спаси.
Ужасът в очите ù отдалече си личи. ...

С теб прекрасна е нощта
вълшебен всеки миг със теб е
опияняваш ме със сладостта
на твоите целувки
на нежните влудяващи милувки ...

На мен ли ми се струваше, или тялото ù бе като цигарен дим.
Прозрачно, леко, ефирно. Прозираше светлина през порите, през ръцете. Мислите не се задържаха, а падаха и се чупеха със страшен пукот. Времето спираше в ръцете ù. Не успяваше да съществува животът във вените, в очите ù умираше нищото. Тя се ...

Потропват в улуците запечатани спомени
и с нощните сенки смело политат.
В съня ми притихват звездици отронени,
белязани чувства смело политат.
Останаха само твоите стъпки - ...

Обичам те, която и да си!
( част 3)
Октомври се оказа дъждовен и смръщен.
Циганското лято така и не се появи.
Беше ми дотегнало от чадъри и уюта къщен, ...

Сутринта да чувам твоя глас.
Да се събуждаме подпухнали с усмивки
и погледи в захлас
по голи, красиви извивки.
Вечер в прегръдки, устните болят. ...

Ако в твоя поглед още има
една несбъдната мечта
и във твоята студена зима
аз ти нося пролетта;
ако в тъмна нощ съм твоят изгрев, ...

Звезди да свалям аз не искам.
Не искам за луна да знам.
На думи аз не се натискам,
а искам нещо да ти дам.
И празни думи не говоря. ...

"Нали в реката на забравата тогаз
удавихме любовните копнежи?...
Защо ли днес разяждаща тъга във нас
пробужда спомен със предишна нежност?.."
Николай (ringo2) ...

До всички! До всички! До всички !
Ч.Н. 2013 год.! Наздраве!
Светът ще оцелее
и ще продължава да се смее.
Сексуален нагон ...

О, няма цяр за старостта.
А мисля няма и да има.
Нетрайна ни е младостта,
макар че е неповторима.
Не само аз на този свят ...

ГРЕШКА
“Замълчи, език! Ще ти дам хляб”
Гай ПЕТРОНИЙ
Изглежда всичко съм разбрал погрешно...
Не като Крез живял, но не и беден, ...

Демиургът гледаше внимателно света, който беше създал. Този разкошен свят, роден от неговата мисъл и воля, изваян педантично до най-малките детайли с безкрайна любов и старание. Пред него се простираха обширните равнини, жълтеещите поля, тучните долини през които се плискаха пенливи потоци, тръгващи ...

Ще си дойда за Коледа
като първа снежинка.
Знам, че къщата празна е
като старата изба,
изоставена, прашна... ...

Магията на Любовта
Желания, Мечти, Копнежи....
Сърцето може ли със Думи да Рисува!
Вълшебни чувства и Стремежи...
Душата ни за тях Мечтае и Бленува! ...