Където горяло бе преди помежду ни,
отново ще пламне. Аз знаех това.
И нужни ми бяха от теб две-три думи
да тръгна към Ада и пак да горя.
И тлеех в ръце ти... и в устните твои. ...

Беше ми трудно да повярвам,
че си това, което твърдеше, че си.
Защото с цялото си сърце знаех,
че си всичко друго.
Казвам "беше ми трудно", да. ...

Бие весело звънеца,
ясно слънце грее.
Вика ме звънеца,
влизам пак в час. Жалко, че ваканцията свърши, но с весели приятели съм пак. Весели игри ще има,
часовете ум ще ни дадат.

Тъй шеметна във жълто и червено -
запалила е огън есента,
в дърветата ѝ - есенни огньове,
се грее и изгаря любовта.
Изгаря зарад огнената есен - ...

Чрез Любов пламтя!
От твоята любов съм окрилена!
И жадна! И готова съм за теб!..
Дори когато бъда преродена -
ще нося Любовта във мен! ...

***
За да сте спокойни и винаги прави,
наричайте славеи гракналите врани!
***
Той днес е най-известен журналист – ...

Погребах се.
Не беше много зле.
Така успях да се издигна
над тленното си тяло.
Но небе ...

когато прекопира
зениците си
върху стъклото
чак тогава
разбра ...

Говорим с тебе пак по телефона...
Гласа ти чувам, сякаш си при мен!
Но чувам на сърцето ти и стона!
И моят глас от туй е вледенен...
Далече съм... във тежката Чужбина! ...

СПОМЕНИ
Аз следвам пътя – оня вечен път
на миналите преди мен през дните.
Не крача сам.
Наоколо вървят ...

Ти ли си тази звездичка,
която свети вечер над моята къща;
ти ли си този, който
и от небето с любов ме обгръща?
Ти ли бдиш като ангел над съня ми ...

Жени! И аз съм като всички вас,
и мене ме вълнува любовта!
Велика е като самите нас,
дори да е несбъдната мечта.
Такава е! И нека я приемем! ...

Един мъж
с една жена
омъжена.
Една любов
открадната и грешна. ...

Къде да те търся?
В лъчи недокоснали още зората,
във бряг нецелунат от морската шир,
във звездния полет на нощ непозната,
в чертите на някой забравен кумир? ...

Понякога аз искам да извикам,
да изкрещя и да политна
над болката, която ме научи да обичам,
над всичко познато и непознато досега.
Да се рея с крясък в небосвода, ...

О, наший Бойко, правий Бойко!
Ти, що бе на БОП агента.
Ти, що в сатирата, Бойко,
сам сряза си пъпната лента.
Ти, що души ни заковаваш ...

СИНЬО МОРЕ
Площадът пълен е с народ.
Синьо море многолико.
Сякаш е паднал небесния свод.
Времето отново е велико. ...

Дойде есента. Повлече дъгата.
И с яростни стъпки нов път реди.
Късните ласки се гушат в тревата.
Тръгна си лятото тъжно, почти...
Тръгва си лятото. Вятърът гони ...

За вярата ни няма измерения...
Тя съществува някъде в душата.
Тя отстоява всички изкушения.
И не очаква за това отплата...
За вярата – дали със свещ запалена, ...

Медна монета
Изпусна ме като монета медна
и на паважа нежно прозвъня
най-лунният ми образ на жена.
Нощта се спусна по ревера ти ...

Небето е тъй необятно и всяка тайна за тебе шепти…
Как в буря, далечна и снежна, ще изчезнат днес моите мечти.
Защото тук всичко е преходно - любов, щастие, тъга…
Защото само ти вечна оставаш и в шепи държиш вечността…
Дали в летописа на времето ще запишеш и моите мечти… ...

Строих я тази къща с две ръце
и всяка тухла мина през душата ми.
Зазидах в нея моето сърце,
градих я с радост... мислех за децата.
А вчера сякаш беше... бях по-млад, ...

Природата усмивката смени -
бе хладна и скърбеше,
остана мълчалива цели дни -
тъй безутешна беше.
Отслабваше любимото ѝ слънце - ...

Като улична котка живея.
Всеки ден е борба и надежда.
Предпазлива съм, плаха. Не смея
да рискувам. Ужасно изглеждам.
Все се свивам до мръсните кофи. ...

Защото те ранява.
Защото отдавна те боли.
Защото зимата е все така сурова.
Защото ухаеш само на сълзи.
Събуди се и тръгни, върви... ...

Тъжно е да сме сами,
мен попариха ме слани.
Без теб - празен ден,
дух е страден, угнетен.
Далеч от слънце и звезди, ...

Живели някога, отдавна,
Луна и братчето ѝ Слънчо.
Задружни били, нямали проблеми,
заспивали в едно креватче,
докосне ли ги... ...

В КЪСНАТА ЕСЕН
Аз сигурна съм, знам, че теб те има,
но колко дълго тук не идваш ти
да кажеш тази думичка- "любима"!
Жив образ ще съм аз на твоите мечти. ...

Хей, раче, ти очи отвори!
Виж как утрото гони нощта,
как надежда се ражда
за чувствени хубави дни.
Ти се опитай да станеш сега! ...

Когато силно ме ревнуват
изпитвам гняв, изпитвам бол!
И в брак, откакто съществувам,
„вината” срещам сам и гол.
Пред съвестта си съм причастен, ...

Нямам никой, море. Само спомени пазя,
от предишни животи - останали в мен.
Нося тонове лед. И ги слагам на плажа!
Разтопи ги – дано, пък потегля напред.
Изпрати ми вълни. Разбунтувай се, даже. ...

Самотата
има вкус на сол –
необходима,
но по малко,
защото пресоленото ...

Години наред намирах успокоение единствено в слушането на дъжда. Обичах да опирам чело в студения прозорец на стаята си и да се взирам в нощното небе, осветено от безбройните звезди, слушайки шепота на вятъра в листата на дърветата... сякаш очаквах от тях да отговорят на безбройния цикъл от въпроси, ...

Когато те погледна, ти си слънцето в моя ден,
сълзите пак капят от болка, че не си до мен.
Живея в мрак и самота,
живея в пълната заблуда,
чакайки да ми осветиш света, ...

Направих ти гнездо
от бряг и обич с керемида...
Извезох ти везмо
от бисера на морска мида.
Направих от зърна ...

Казах Му: ”Ти си моята обич!”, и кротко заспах.
Във съня ми дойде - как и кога - не разбрах.
Тъй строен, изящен, неизказано мил,
до мене се зарея волен и лекокрил.
Почти безплътно галеше лицето и косата. ...