Ще пренапиша тази пустота
от интервали между остри клони.
Ще я запълня с мислени листа,
преди самата аз да се отроня.
Ако си пусна Here Comes the Sun, ...
Ти си толкова прозрачна, че не мога да те усетя.
Ти си толкова невзрачна, че не мога да те докосна.
Ти си толкова далечна, че не мога да те стигна.
Две морета ме делят от теб.
Мой копнеж си . ...
Нека любов в деня ни да грее,
нищо че зима на прага се смее.
Снежинки танцуват, светът се смълчава,
но в сърцето искра топлина озарява.
Вятърът носи хладни слова, ...
БЛАГОДАРЯ ТИ, БОЖЕ, ЧЕ ЖИВЕЯ
…защо ми е да имам всичко, щом и малкото на този свят ми стига? –
да приютя бедняка в своя дом, да прочета любимата си книга,
да милна в парка плачещо дете, да купя хляб на просяка пред храма
и кротко да живея до стоте – пък сетне вече може да ме няма, ...
Там дълбоко… в незнайни, притулени, тъмни места
на душите ни немощни, незащитени от злото,
коренища вкопават и раснат отровни цветя
на омраза и мъст… Задушават вика на живота!
Зад завесата някой умело изплита лъжи… ...
Ах ,жарка ,бурна ,подклаждаща огъни любов .
Изпей ми стих с думи опустошаващи и изблици нестихващи .
Докосни парещите ми длани ,жадни за поривния ти полъх .
Обладай всяко кътче от душата ми .
Разкрий ми колко си необятна и непонятна. ...
Светът е в активен дегенеративен стрес-
свят от миналото,който живеем пак днес!
Може миналият латентен мъртъв период
още да ни изненадва с подозрителен ход...
Сенките на Историята воюват сънно пак! ...
Once a peasant brought to the king
A tray with sweetest peaches:
He didn't have another thing
To please the monarch's wishes.
The peasant bowed and told he made ...
Макар и късно, разбрах магията на успеха,
това не е леко, но душевен балсам... утеха!
Мисли коренно различно от тях.., без съображения,
срещу вятъра ще да вървиш, макар и в недоумения?
Наричай нещата с истинското им име... недей мълча, ...
Да, с мириса неповторим, на младост спомените ми ухаят ... Обичах да ходя на училище, (там беше ми хвърлен пъпа) и не обичах ваканции. Почти на всички празници бях активна, както и в художествената самодейност на тържества в читалището - преди всичко като рецитатор, а бях и отличничка ... Може би, з ...
На надпревари като „Америка търси талант“ зрители и оценители се преструват на уплашени от преобразяване, разчленяване и изчезване на илюзионистки тела, постигнато с... компютърна патерица вместо обичайна сръчност.
Ако ме вземе неочаквано смъртта,
(че дойде ли, кога и как, не пита)
дали ще има в този свят следа,
която да остане неизмита
от дъждовете на неспиращото време? ...
Сълза прокрадна се в моя сън ,като неканен гостенин .
Омая ме тя със своята сила и остави в мен диря.
Наказа ме нощта да стоя в капана на тази сълза ,отронваща се като късче сняг над очите ми .
Водни капчици са сълзите.
Като капки перли в очите. ...
Габриела Николова в "Стани богат":Белчо и Сивушка са зайци!
🇧🇬
Образованието ни "гении" днес бълва,
на политиците явно така им отърва!
Системата ни малко развива децата,
свежда ги тя до нивото на овцата,
защото на лидерите роби са нужни, ...
Пътувахме и пътувахме. Аз и Димо. И магарето. Рекох по-нагоре – диво беше то. Все посягаше да хапе и да рита. И пази Боже да го пипне някой. Ала колкото и диво да е, започна някак с други очи да ме гледа. Такова едно... жално и умилно... И някак потрепваха дебелите му бърни, та откриваха снежнобели ...
Напрежението във въздуха беше осезаемо, плътно като пушек, полепващ в дробовете при всяко вдишване. В слабо-осветеното помещение с висок таван и полиран мраморен под се чуваше само тихото мърморене, докато гостите се размърдваха по местата си. Дълга маса се простираше от единия край на стаята до дру ...
Постепенно аранжирахме терасата й с кашпи петунии, мушката,латинки, малко дафиново дърво подкастрено като топка, някакво пълзящо растение с дребни цветчета. Засмях се на идеята си за фикус, но нали в градинката пред нея имаше огромно дърво, имаше и палми вашингтония. И на масичката и ратанови фотьой ...
Този свят крещи, но не чува,
думите се губят, като пясък в буря.
Всеки ден сме част от този бяг,
но кой ще чуе, кой ще усети страха?
Виждам хора, погълнати от лъжи, ...
Парчето желязо се впиваше в плътта му, остра пронизваща болка пъплеше по нервните му окончания. Сълзите напираха сами, глухи стонове раздираха гръдния му кош. Беше преследвал едно хитро зайче още от сутринта и тъкмо го беше приклещил до няколко скали, когато попадна в стар капан за вълци. Страшното ...