Роури. Мишлето, което живее в улична кафемашина. Разбира се, нямаше как само да си я купи - остави му я в наследство любимата му леля Жозефина. "Ето, имаш си кафе, имаш си и дом!" - набързо изрече тя преди години, остави и колекцията си захарчета, махна по мишешки за чао и за Венеция замина. Ще си к ...

Ти виждаш ли във юнска нощ,
светулки да играят?
И виждаш ли в небето синьо –
слънчево сърце?
Ти виждаш ли над морска мощ ...

„С чего начинается Родина”
Съветска песен
Ех, господа бизнесмени, ще се роди ли след век друг Пеньо Пенев, за да извика гордо: „Кой казва, че мойта Родина е бедна?” Едва ли! Нима може Човекът обоначен от мизерия, немотия, притиснат от алчните корумпирани акули да вдигне глава към звездите, към тази ...

Соцът построи язовирите – да събират водата.
Демокрацията събраното пръсна
и натири из баирите, та обезодниха се
и градищата ни и селата.
И от тинята на „Студена“, като от длан ...

А среднощната
омая
аз неща
да зная.
Сам се ...

ВЪЗПИТАВАНЕ НА МЪЖ
Жените ме направиха добър.
То не, че и преди не бях добър, де! –
научих се да ходя под чадър
и да не съм разпасан и разгърден. ...

С релативизъм морален
става живот аморален.
Звяр неопитомен
е нехристов човек.
Тяло - цяла кула, ...

Ницше
Освободител, нарекъл бих
Го аз, Ницше - освободител,
Да, но от какво. От зависимост,
Но той не е за всички, ...

И като нокти впити в дланите болят
ръцете на съвремието празни
и нищо не го трогва, не го дразни
побърканият с технологиите свят.
И без сърце живее си така благат. ...

Позвъних й чак в петък вечерта.
- Албена, не исках да те притеснявам през седмицата, искаш ли утре след работа да се видим
- Да може, до 14 съм на работа, какво ще кажеш в 18 часа на Синтагма, изхода на метрото в градинката - решително отговори
- Добре, ще се чакаме там в 18 часа - съгласих се.
Е, н ...

Боли ме за трима!
Когато се късах от яд и от гняв!
И боли да съм зла и да викам,
да крещя и да удрям,
да вдигам във въздуха клетви и прах! ...

Някога до морето ходехме -
плувахме, гмуркахме се.
И скришом пушихме цигари.
Горещи пясъци краката изгаряха,
докато намерим джапанките. ...

Тя и той, двама неразделни.
Тя — свободна душа, той — отшелник.
Гледаха през различни очи
към едни и същи лъчи.
Тя обичаше спокойствието, което излъчва. ...

За какво ни е образование,
за какво са ни университети?-
влизат в тях полуобразовани,
излизат изцяло аналфабети.

Все по-рядко радват ни баджаци
и тъгува мъжкото око.
Търсим ги, тъй както ум, глупаци,
но къде ти в този студ, бедро?...
Няма нужда да говорят синоптиците, ...

ОБРАТНО
Автор: Любинка Донева, Р. С. Македония
просто
отбелязаното е неотбелязано, а
предвиденото е непредвидено, ...

- Чакай, чакай, чакай, а да ти разправям как Джоджо ми каза да си облека нещо по – по – секси и ме покани в най – скъпия ресторант … знаеш ли какво стана ..?
- Уффф, това готвене ме побърква … Представяш ли си – с най страхотния си маникюр да държиш миксер …
- Ти пък, готвиш – има си … поръчай си не ...

ВЪЛЧА МОЛИТВА
Цепят просторите чорлави мълнии.
Див – върху покрива дъжд громолѝ.
Зимата слиза по голите хълмове.
Вятърът тръска валма от бодли. ...

Корчмарь *
Село завеяно снегом, Вайсал спит, а февраль течение лютое. На исходе короткого месяца мороз стал крепчать, деревья после непродолжительной оттепели были обласканы льдом, стволы и кроны трещали, жевали пустоту улиц. Неуклюже ломались слабые ветви акации, падали на твёрдый снег заодно с гро ...

Не се настани щастието
в покоите, които му приготвих...
Не му харесаха?
Или не му бяха по мярка?!
Определи ми среща ...

Млада птичка във небето,
орел един и гледа към дупето.
Опашка уж като всяка друга,
ама тая е различна -
трепет образува! ...

По традиция пускам по нещо за Коледа. До сега поезия, днес - друго. Нещо ми бягат римите, а ме сърби езика. Виж, Стойчо е ударил десятката поетично! Отново, и от тук, респект!
Та .... Казвам на благоверния, че иде голям ден и трябва да украсим къщата. Не ще. Рано било. Не, че на мен много ми се крас ...

Случи ми се да видя в чужбина жена, която плачеше над данъчната си декларация. Като репресиран от НАП, веднага изразих съчувствие. И у нас социално слабите не са освободени от данъци!
Оказа се друго. " До къде стигнах- проплака жената- държавата да ми връща данъци"! Така се получило , след като оста ...

Някога тръгнах от най-крайната гара…
И птиците се учат да хвъркат сами.
Татко ми помаха, усмина се благо,
а после крайречната мъгла го смалѝ …
Виждах от влака как белият шлифер ...

Изумен съм - от родната преса:
от опорки под път и над път.
Много гонят на друг интереса,
ако много добре му платят!
Много псуват по НАТО вулгарно ...

Зимен полъх премина през града
Децата на площада спогледаха се
Изпариха се, като пара вода
Коледно настроение всички обзе
Лампички,елхи,играчки задрънчаха ...

Отнесе есента последният си кехлибар и злато,
а слънчицето плахо през мъгли и облаци замига.
Небето тъжно плаче за на юг отлитналото ято,
до него само вятърът във клоните сега достига.
Оставили две парещи следи в килима от листа, ...

Всички приказват червеното –
цвят на любовта, на пламъка.
Но в синьото, онова тъмното,
като очите ѝ кафяви, тъмно и дълбоко
Бледото ѝ, безцветно лице изпъкваше ...

КОЛКО МАЛКО ОСТАНА
Колко много се мина.
Колко малко остана.
Може би догодина
ще съм вятър в Балкана. ...

Падат есенни листа в тревата,
сякаш стелят шарени престилки.
Вятърът разнася по земята
пликове, хартии и бутилки.
Носят се по нашите шосета ...

Енергетични точки
Там, където ний щастливи
Сме били, вдъхновени, смисъл
Сме намерили, енергетична
Е била и е - тази "точка" и ...

Толкова много те исках,
слънцето беше във мойте мечти!
Толкова много те чаках,
чаках те в в топлите, летните дни.
Есен настъпи в душата, ...

Либерализъм
е разхищение
на свобода.
Социализъм
е похищение ...

Понякога мълчиш и гледаш
Понякога единствено мълчиш...
Понякога я търсиш и намираш
Понякога изгубваш всякаква следа...
Понякога прегръщаш тишината ...

Малко, мъничко мече,
чуй молбата на дете:
Малка съм, не съм голяма.
Нямам татко... нямам мама.
Баба си, не съм видяла. ...

- Цяла сутрин ли ще си мълчим? Кафето готово, закуската идва, децата са при баба им и дядо им, кое не е наред?
- Нещо да съм казала?
- И аз това питам, защо нищо не казваш?
- А цяла нощ като говоря, а ти мълчиш?
- Цяла нощ ли? Нищо не съм чул. Спал съм. ...

И всеки ден заставям да прогледне,
през пръсти, през ресници, през стъкло.
А любовта ми – тъжна и последна,
напомня: Всичко вече е било.
Не си едничка ти, не си и първа, ...

От тягостно очакване замлъкват
надвесените тази нощ звезди.
Проблясват кратко, тихо се промъкват,
над тъмни клони, листи на брези.
Разкошен шлейф нощта сега намята, ...

Уморих се! Толкова ми е дотегнало от всичко, че ми идва да се изпаря! Да забравя за неволите си и да се скрия в нищото, напук на цялата помия на битието. На онзи омразник, наречен живот, който граби и обич, и мечти, и време...
Даваш от себе си, разкъсва се от любов сърцето ти, вярваш като последния ...