Със шрифта на неона с мисли пиша
по необратимия листец на времето,
а в мен изхлипва тихата въздишка,
споила в стон стенанието на сърцето.
Не искам да останеш сянка. ...

Обичам те!
Толкова, че никоя вода не би могла
да потуши пожара на бурния огън
на любовта в сърцето ми!
Толкова, че когато гледам в очите ти, ...

2 Септември 1996, Йоханесбург, Джермистън
Исках да спя и да не мисля за нищо, но не се получаваше. Главата ми бучеше, не беше главоболие... Само усещах напрежение, някаква натрапчива мисъл... и бавно ми се проясни какво притеснява съзнанието ми - фактът, че не зная една английска дума, а утре е първ ...

Не след дълго стигнахме до един плаж извън града. Веднага щом слезе от мотора, Бекс се затича към океана и тичайки се събличаше. Ако чичо Фил умееше да се облича бързо, то това момиче се съблича адски бързо. Хвърли обувките си на страна, а после и панталона. Разкопка ципа на елечето, хвърли и него и ...

Небето бавно в пурпур догаря.
Мирише на есен
и мъртви листа.
Прегръща ме в мълчание
с безмерна нежност ...

Една усмивка тихичко напъпи
по устните и в ъгъла се спря.
До нежност се разлисти от гласа ти
и слънчево в очите се разля.
Изгубвам се във стръкче радост ...

Лодка и Русалка
Аз съм лодка малка,
на кея неподвижна.
Наоколо русалка -
играе си безгрижна. ...

Вие*, самонадеяни, глупави, арогантни,
принцове и бохеми, неоценени таланти,
мускулести, наперчени, квазиинтелигентни,
в тестостерон облечени, в чувствата си инертни,
развели гордо камшици от женски коси и нерви, ...

РИМНА БРЮКСЕЛСКА ДАНТЕЛА
/Едно на лице, две на опако/
И ляга бавен, мъхест сняг навън
над зъзнещия Дунав, над полето,
и моят свят е силует, неясен сън, ...

Никога преди не е било така.
Никога преди не е имало такава жажда.
Никога преди не е бил такъв упадък.
Никога преди, никога... до сега!
Да пожелавам чужда и да продължавам така. ...

Да беше детство като диня –
ядеш, ядеш, пилееш семки... –
със бузи в розови дизгини,
тропосани с плеяда бенки,
лунички, грейнали подочно, ...

Ще споделиш ли с мен своето утре? Ще ми дадеш ли кътче в мечтите си, някое малко островче в океана на чувствата ти? Ще приютиш ли моето плахо безвремие в прегръдките на твоята вечност? Ще разделиш ли с мен слънцето си, небето си, тъгата и безгрижието си? Ще дадеш ли смисъл на безсмислиците ми и живо ...

Сърдиш ли се за нещо ти,
или неволно те нараних.
Хиляди въпроси през мислите ми
преминават в този час.
Пиша ти, не отговаряш, ...

божии сълзи
в копитна ямка -
оседлан потоп

В дясно бе осветена друга огромна зала. В нея бяха поставени най-различни животни. Препарираните им тела бяха подредени прилежно.
- Динозаври! - Ванката се бе ококорил - Вижте, това е мамут! Огромен е! А и бивните му са невероятни!
- Ванка, а това тук е съблезъб тигър! - дръпна го Георги - Виж само ...

Аз вярвам в тихата любов,
онази дето трае със години,
без експресия от чувства
и излишни думи,
без чести срещи, ...

Я кажете кой обича
да е последна дупка на кавала?
След любимия да тича,
а той за други се раздава!
Обвързаности - пречат те, ...

Завръщане
Пребродих вчера старите места.
С товар от овехтели спомени,
прибирам се при днешния си ден.
Вече ме очакват моите нови гости - ...

Твърде бавно отива си зимата.
А от хората никак не мръдва.
Променихме света, даже климатът
пише всеки сезон за несбъднат.
И под преспи тежим. Рой кокичета, ...

Когато те няма
Птиците летят в небето,
слънцето щастливо грей,
вятър вее по полето,
всичко иска да живей. ...

Подари ми мечти. И не искай пред мен да умират
всички твои писма, недоспали в самотните нощи,
всички твои недели, в които очите ми спират
и не искат да тръгнат - без да знаят, че има и още...
Подари ми небе. Да рисувам с боите от облаци ...

МОРСКО ПРИКЛЮЧЕНИЕ
Били беше добро момченце. Ставаше винаги в осем и тичаше в банята си измие очичките и зъбките, за да блеснат като огледало. Закусваше дъхави мамини палачинки със сладко от вишни и никога не изцапваше любимата си пижамка на камиончета. После отиваше в стаята и си играеше тихичко до ...

Една калинка в пролетна премяна
се сгуши между цветовете нежни.
Една любов - непредвещана,
във клонките намерила убежище.

Тази сутрин беше първата от втората ù седмица като доброволец.
Днес отиваше да прекара с децата в Дома един делничен ден - сутринта ще сервират и закусват заедно, после с дежурните ще почистят, а следобед - домашните. Като миналата седмица. И не съвсем. Днес ще се разбере колко е изкарала Венито на ...

За кой ли път душата се покри.
Ами сега? Претърсват я до голо.
В зениците ми пламъче мъжди -
отчаян опит да я заговорят.
И току виж ми писне да мълча, ...

Мила моя, светът без
теб е пусто гробище.
С красиви надгробни
плочи, храсти с
благоуханна миризма. ...

Импресия № 3
По пладне облачни кълбета
натрупа Вятър изведнъж
и тъмно притъмня небето
преди да се превърне в дъжд... ...

НИЕ ПОМНИМ...
Беше пролет, а нийде цветя не цъфтяха.
Само ужас се сееше, смърт и потоп.
Във кервана душите осъдени бяха
във изгнание да гинат, без кръст и без гроб. ...

Събудих се и обърнах внимание
на суперсочните неща. Всичко е
на преден план. Мъфините преживяват
ад в печката, боровите иглички
мечтаят за престъпления и кислород, ...

Отговорът на въпроса или... въпросът на отговора - както ви харесва
За какво ли си мислят ръцете,
уморени след дългия ден?
За безбройните офис щафети
с документи предадени – взети, ...

За какво ли си мисли цветчето,
кротко свело главица за сън?
За това как бе синьо небето?...
За кълбото, да свети заето?...
За крилцата, със златния звън? ...

СНЯГ ПРЕЗ АПРИЛ
Навън е китна пролет. Месецът- зелен април,
а вредом сняг нечакан земята я покрива,
овошките цъфнали е вече осланил.
Кому показва той своята сила дива? ...

Хайде...
хайде навън
да полеем цветята
да нахраним гълъбите
дето кацат в душата ...

Какъв е този…
Какъв е този
Прогресивен строй,
във който е прегънал колене
Човека? ...