ЧУЖДИ ВРЕМЕНА
Не може всичко да е тъй жестоко
и времената – толкова сурови.
Навярно някой ден ще дойде срока
на този свят да се родя отново. ...

С много жени съм бил в живота си... Всичките: красиви, чувствени, с усет към любовта... Нито една не беше притеснителна и всяка смяташе, че друга като нея няма... С много жени съм бил... Прекалено много... Идваха, отиваха си, някои оставаха за малко повече, други за по-малко, трети изобщо не оставах ...

Крадена емоция, но на чужд гръб,
съжалявам, приятелко, исках да съм пръв.
Не живеех за мига, но мигът беше смисъл,
всеки ден, излизайки, с радост бях орисан,
всеки ден, излизайки, красотата намирах, ...

III
Джейн отвори с мъка лявото си око. С още по-големи усилия накара и дясното да се пробуди. Двете заедно примигнаха сънено пет-шест пъти и се огледаха наоколо. Това, което видяха обаче, се оказа доста неприятно за гледане. Джейн беше вързана здраво за едно дърво. От двете й страни бяха Бен и Мери, ...

Ще завържа тялото ти
със стъклени въжета,
прекалено дълго търпях
твоя кръговрат…
и ето я моята, голата, ...

Случайна среща
Случайна среща -
сюжет от сънищата ми.
Сърцето ми усеща,
че сънувал си я също ти. ...

Лъчите се гонят примамливо,
усмивката се прокрадва загадъчно,
колко дълго си очаквал,
колко дълго просто не си знаел,
а искал си нещо друго теб да разбере... ...

Замисляли ли сме се колко безполезни и празни думи изричаме всеки ден. Подмятаме и си играем с фразите, без да им придаваме голямо значение и стойност. Обезценяваме стойността им някак дори несъзнателно…
А думите, какво са те? Извор на живот и изказ, както са безбройните листа, носещи живителните со ...

Къде загубих строшеното огледало
парченцата на което в себе си забивах
бавно и тихо
и рисувах с кръвта?
Къде забравих шишенцето със отрова ...

По прозрачната ми кожа сякаш пише:
Ела,
ела и ме строши,
защото и ден няма да изкарам, без да си тук.
Под изгарящия дъжд аз едва дишам. ...

На мач
На стадиона пристигам с тълпата.
Потича върволицата ни през вратата
към сектор"Г" или сектор "А".
Няма значение, цената е една- ...

Участието в тази кампания е чисто на доброволческа основа, освен ако не ви се залепи някой луд по собствено желание. Като се замисля , то пак ще е доброволно, но само от негова страна!
Не е важно, че нямам все още навършени три десетилетия, но мога да се похваля с няколко stalkers. Не си е за хвалба ...

Когато вън се спусне мрак,
много ми е трудно да заспя,
под призрачния черен похлупак
нощта измъчва ме с една лъжа.
С настъпване на нулевия час, ...

По местата греховни и святи,
по пътеки от кози крака,
по билáта с преспи навети
аз си търся другарска ръка.
Аз я търся в горите дълбоки ...

Как да опишеш ангел
Живея аз във мрака на зората на нощта,
описвайки небето, огряно от лунна красота,
оформящо черти на паднали звезди,
каращи човека да се отдава на мечти, ...

Още
Още нощем ги сънувам,
красивите ти пламенни очи,
още топлия ти допир чувствам
върху нежните си две страни. ...

Сънуване с отворени очи
Още от малка сънувам странни неща. Огромни сгради, невероятно високи и красиви, пясъци и непознати дървета, хора в различни, непознати за мене облекла.... Отдавах го на невероятното си въображение.
Всичко започна, когато бях 20-годишна. Тогава нещата станаха истински. Гледах ...

От дебрите на своя ум не смятам себе си за гениален, макар много да ми се иска да съм. Аз съм някой, който обича да пише и на когото му се отдава понякога да мисли. И сега нещо ме подтикна да използвам тази моя дарба. Имам предвид писането, мисленето надявам се ще дойде от самосебе си.
Ще започна ма ...

Стандартно щастие.
Стандартни мисли.
Стандартно влюбване!
Стандартна самота...
Стандарти за скептици, ...

ТВОЕТО ПРИСЪСТВИЕ
Твоето присъствие ме уморява.
Въздиша плахо моята душа
по дъх на нарцис и тинтява.
Смирено гасне вечерта, ...

Ако си вятър, в торнадо се превърна,
обгърна ме с цялата си сладост,
към небето ме обърна
и сякаш на там тръгна,
понесе ме като перце в безкрая! ...

Вик проряза тишината. Вик за помощ или се раждаше нов живот. Не, той сякаш идваше дълбоко от недрата на земята. Някой наистина търсеше спасение! А наоколо беше безлюдно. Тук-таме се мяркаха червените отражения на неоновите лампи, по пустия булевард. В далечина се чу клаксон на кола. Въздухът наоколо ...

Когато ме разпътват ветрове
и нямам сили повече да дишам,
когато лед сърцето ми скове-
тогаз тъгата се прокрадва скришом.
Когато ме разлива самота ...

Картина една виждам сега...
Май на сън ми прилича...
На брега на морето... на камък... Жена...
А нещо във него... така я привлича.
Вода, пякък, небе – вълшебно и тихо. ...

Не прегръдка, а стих във нощта…
Нищо друго за даване нямам -
ровя с крак в пепелта от страстта,
пиша думи, редя монограми…
Миг от вечност и спомен за дъжд - ...

Остави живота ми в огъня да изгори!!!
Буря развилняла в душата ми!!!
Студът - сковал сърцето ми дори!!!
Това ли искаше, кажи ми???
Остави живота ми в океана. ...

Ще премахват Ботев от учебниците по литература!
Що за хора са и със каква култура?
А управлението на Бойко ще се изучава!
Каква скапана държава!
Геният, национален герой, се игнорира, ...

Здрач, звезди, луна,
вече се спуска нощта,
мога само да се чудя какво ми вещае
и да се надявам сребристата светлина пътя ми чертае.
Неизбежно времето от дните ми краде, ...

- Ще си купиш ли небе?!
Думите замериха съзнанието ù с неочакван, първичен ужас. Душата ù изпищя, наранена от въпроса на непознатия.
- Купи си.
Взря се в картината. Пейзаж – малко планини, в ниското река и много, ама много небе. Изглежда тъжно. Есенно е. Виждаше облаците вдясно.
„Крият копнежи по сл ...

Защо караш сърцето ми да се гърчи от болка?
Защо очите са пълни с сълзи?
Защо, въпреки че отдавна те няма,
защо още боли?
Защо ръцете ти още ме галят насън? ...

Странната групичка се придвижваше бавно по снежната пъртина, по която, въпреки засилващия се снеговалеж, все още се виждаха следите на вървящите по–напред хора.
Мъжът крачеше приведен, затиснат от огромната тежест на двата вързопа, които се поклащаха на гърба му, готови сякаш всеки момент да се стов ...

La Donna e mobile…
на Теб...
Една Жена със нежновея
танцува, свирейки с уста-
за първи път в нощта, до нея ...

Притъмня на гората пред буря.
Вейна хлад, по дола път поел.
А в небето под облак се гмурна
закъснял за гнездото орел.
Дали своите рожби ще стигне, ...