Френският философ Рене Декарт е привърженик на индивидуалистичната идея. Той е роден през 16-ти век. Неговата мисъл "Мисля, следователно съществувам" означава, че преди да пристъпим към извършване на определено действие, ние трябва да преценим дали то няма да навреди както на нас, така и на околните ...

Когато те сънувам неочаквано
и спрял дъхът ми - образа ти впие,
когато кожата ми - недокоснато,
към теб като лозница се извие,
когато разлюляваш сетивата ми, ...

“Студено е. Толкова студено, че усещам как по тялото ми се промъкват невидими, подли кристалчета, тръгват от пръстите на краката и ръцете и вървят към сърцето, безмилостно вкочанявайки плътта ми отвътре. Толкова студено, сякаш пустиня от бяла самота е заляла цялото ми съзнание и с безстрастен, хладе ...

Дянков отново нрава си показа,
за България злощастна проказа!
Парите от осигуровките здравни
в държавния резерв ще отидат!
Тези действия никак не са забавни, ...

На разсъмване през прозореца
влиза тихо вината.
И вкусът на спомена
вече горчи на устата.
На разсъмване задръжките ...

Аз опитах да се променя,
да живея заради теб,
но, уви, може би греша,
да разтопя ли сърцето си от лед?
Всичко бих направил аз ...

Ти промени целия ми свят, цялото ми същество.
Обикнах те от мига, в който тe видях.
Любов от пръв поглед ли?
Смея, смея да твърдя - има я, да.
Беше ми толкова трудно тогава, ...

Животът започва направо от припева
и свършва далеч преди края.
Така е устроен, така му е писано.
А пък на мен... не зная.
Знам само, че ако успея до седем ...

Скромен поздрав за всички, които носят това прекрасно име!
:)
Тя беше най - красивата Мария,
дори Дъгата всъщност го призна
и вярвайте и багрите си криеше, ...

Откривам те в светлината на деня,
откривам те и в сянката на нощта.
Шептиш ми с песента на вятъра,
усмихваш ми се в лицето на слънцето.
Звездите ми разказваха историите ти, ...

Винаги съм вярвал, че съществува магия на този свят. По-романтичните персони ще ви кажат, че тя съществува в малките неща – любовта, усмивките, прегръдките, изненадите, подаръците, спонтанните неща; нещата, които ни правят щастливи, а не плащаме и стотинка за тях... Да, така е, съгласен съм с това. ...

облак захвърлен
млечно небе разбито
тътен заглъхва
~ ~ ~
бистра прохлада ...

Чете души за без пари,
на несретниците тя е стряха,
бърка в болките и чуждите сълзи,
огънче във мрака за безпътицата плаха.
Знае тайните на знатните дори, ...

В пустинята самотна се лутам аз безкрай,
пустинята самотна - моят Ад и моят Рай...
В пустинята самотна родих се аз и зная,
в пустинята самотна ще си посрещна края.
Пустинята самотна е моят пръв приятел, ...

---
Заключи ме — подхвърли ми със смях
през клетката оскъдна милостиня.
Единствено в очите ти следях
небето и безкрайното му синьо. ...

Огънят от хорските стремежи
ме опърли като черен сняг.
Под тях заспаха синкавите ми копнежи
по един безкраен и лазурен бряг.
Но появи се ненадейно рекичка от безкрая ...

Твоето лятно име лежи под развълнуваните листа на ореха. Върху бирата ми каца водно конче. Искам да ти го покажа, а ти да му се възхитиш… Но с теб отдавна изгубихме способността си да говорим. Аз се научих да пиша, ти - да мълчиш. Стоиш на няколко маси разстояние от мен и ме гледаш: „Тя е онази, коя ...

Радиото спря да свири своите нежно-романтични мелодии...
Денят продължи да си говори с мен и с тихия ветрец в листата на младата липа;
с нежната песен на лястовиците, наредени по жицата;
с любовното гукане на гугутките в клоните на ябълката;
с радостния лай на куче, усетило връщането на стопанина си; ...

Точно днес не ми се умира.
И на двайсет и първи – не ща.
Имам още какво да събирам
по голямата кръгла Земя.
Имам мисли, които не мога ...

И се мъча, и се радвам
във живота си разкъсан.
Къшей хлебец си открадвам
всеки ден - от мен накъсан.
Че по кървава пътека ...

По изгрев желанието се пробужда,
бавно пропълзява с лъчите на юлското слънце -
ранобудно, хищно, нетърпеливо,
по голите отвити крайници,
преплетени, влажни, дишащи любов, ...

- Целуни ме!
Мъжът се сепна и се огледа. Едва я видя в сянката на кестена. Самата тя беше като сянка - невзрачна, слаба, с разпиляна лавина от къдрици, които почти скриваха лицето ù.
Той бръкна в джоба си и ù подаде шепа монети.
- Не искам пари - леко отблъсна тя ръката му - Искам да ме целунеш!
"Не ...

Окован съм... с железни съмнения
и душата ми тихо кърви,
ти захвърляш - за двама спасение
на бунище от хорски мълви...
Любовта си раздаваш на просяци, ...

Ти гледаш втренчено във своята "хлебарка"
и просто не поглеждаш настрани...
Наистина за мен е тя една цветарка,
която иска да се съхрани!
Изглежда тя с "любов"те е оплела ...

Разходка
си подарявам, стъпвайки
по зелени треви
след навалял дъжд, изчистил въздуха, замърсен от лошотия.
Наслаждавам се ...

Разлиствам се.
С всяко утро
нов листец
се разтваря
в новата мен. ...

ЗДРАЧ
“Обречен съм. Лазур! Лазур! Лазур! Лазур!”
Стефан МАЛАРМЕ, “Лазурът”
“О, тъмно, тъмно, тъмно...”
Томас Стърнз ЕЛИЪТ, “Четири квартета” ...

Есента палитрата извади,
четчицата топна в бои.
Листата с тях прошари,
в чудни краски оцвети.
Кафяви, жълти и червени, ...

Вълк-единак ме срещна самичка
в стара, вълшебна гора.
Нежно погледна ме, каза ми всичко
само с усмивка една.
Бях вдъхновена, зашеметена, ...

Ти -
долу в ниското
по склона;
гол,
сред избуялата зеленина ...

Дъждът е друго битие
и те залива като писък.
А под клепачите расте
вината за щурче убито.
И ставаш като враг смълчан, ...

Още мога любовни слова да изричам
със същата страст...
Тя на никоя друга до днес не прилича
и го казвам на глас.
И в очите ù с цвят на карибска лагуна ...

Връщайки се назад в миналото,
разбрах колко съм грешала.
Ти не ме обичаше,
на теб просто ти харесваше вниманието ми.
Ти отхвърляше прегръдките ми, ...

... Светът е за двама,
не се сърди на страстта,
която те дърпа към мен,
не проклинай мига,
който те кара ...

в мигове
от мимолетни отражения
си спомням някои неща.
залезът
едничък е, ...

На прага на 19-те години стоя и гледам отражението си в огледалото и започвам да пътувам назад към всичко изминало до момента, с всеки изминал момент въпросите в мен растат... Усещам, че сега повече от всякога всичко е в мои ръцe, понякога се плаша от суровата действителност на диаболистичния часовн ...