Оставих вратата отворена,
за да се върнеш, когато поискаш.
Живея, вкопчена в спомена,
и всеки ден безумно ми липсваш.
Времето няма значение, ...

ТАМ, НА ВХОДА
"Как можа да се случиш на друг!?" -
ме запита веднъж портиерът.
Онзи същият, при когото оставям покупките,
преди ключа да намеря. ...

С несигурна стъпка и плаха походка,
с босите крака и старите дрипи аз крача напред.
Аз тръгвам и газя, а срещу мене купища хора
по–идеални и от всеки портрет.
Мълча и гледам с глава, наведена в земята. ...

На един вампир
Студен като камък.
Красив като залез.
Смъртта отдавна не е пречка.
А причина за живот. ...

Часовникът на ръката на доктора тиктакаше сякаш наобратно. Параходът се прокашля и изпусна бели кълбета дим. Затоплени капки се посипаха по лицата на болните. Мъртвите вълнения ги бяха свили по столовете върху палубата. Слънчеви зайци пробягваха близост до трюма за третокласните. Там бе приседнал тр ...

Чувствам, че издигаш покрай мен стена -
стена, в която влагаш най-доброто.
Ще обясниш как липсват други правила
и луда съм, щом не завъртам колелото.
Тази съм, която съм, ...

Още ли се кефиш на закуска,
смаян от чаровна голота,
и догде езикът ми препуска
и споделя твоята уста.
Трябва да римувам въжделения – ...

Спомняте ли си кога последно имаше дъжд? Аз си спомням, стоях на прозореца и следях малките капки, които се стичаха по стъклото. Водата правеше своите контури, а аз мислено свързвах точките и виждах картините, които образуват. Капките бяха свободни - те сами очертаваха пътя си. Следващите водни зрън ...

СТИХОТВОРЕНИЕ СЪС ЗАГЛАВИЕ В СРЕДАТА
… аз толкова много искам
да се загнездя във тебе
очите ти искам да бъда
и ушите ти искам да бъда ...

Люлякова пролет
Каква Жена разкошна,
о боже мой, си ти!..
... С коса небрежно рошава,
с потръпващи гърди ...

HEINZ KALAU Trauer
Mich hat die Trauer
leicht gemacht
wie eine Feder.
Wird meine Tuer geoeffnet, ...

Нежно ще галиш ли с пръсти косите ми,
с устни ще вземеш ли болката моя,
дето дълбае отдавна душата ми
и ме оставя без дъх и без воля.
Ще ме обичаш ли толкова силно, ...

Стихотворението е отличено с Първа награда за Гражданска поезия на Второто издание на конкурса "Елате ни вижте" - Георги Дамяново, 2012
Мъртвило е площадът. Конски косми
като пленено знаме се развяват
над прогнили пармаклъци. Косове
до кучешка копанка вдигат врява. ...

Живуркане
Затворени в затвора на Града,
лежим присъдата си доживотна!
Трепериме за топлата храна
и за удобствата си във живота! ...

Двамата сме... в храма на гората,
под купола на едрите звезди.
Замръзнала е в унес тишината,
над огъня с горящите главни.
По устните ти пламъци играят, ...

Казват, че животът е несправедлив и че съдбата е кучка. Но дали това е истина? Ще ви оставя сами да се убедите в това. Така, както се убеди главният герой на настоящата история. Този път това не е Мишо, въпреки че и той е част от случката. В центъра на събитията този път се оказва едно от аверчетата ...

Вселена си, не знаеш ли?! Вселена -
безкраен и огромен необят,
създаден от могъщо вдъхновение.
За себе си дори си непознат.
Измамната вълна на битието ...

ЦИГАНИН
“Циганите, казват, че са лоши.
Зная! Но не ми е жал...”
Асан МЕРКОВ
Аз цял живот съм скитник в тоя свят ...

БУДНА КОМА
Ти забрави роден край –
нашия щастлив колай…
Ти забрави тоз завет –
бащиний добър съвет – ...

Ако искаш, попитай вятъра
Ако искаш, попитай вятъра
колко дълго с него летях.
Ако искаш, попитай слънцето
как с него изгорях. ...

Не е нужно да дойдеш на кон,
не е нужно да носиш доспехи,
не е нужно да стоиш под балкон
или да имаш много успехи.
Нужно е само едно добро сърце, ...