Пролет
С дъха на зелената пролет ще дойда,
на топлия вятър ще помахна с ръка.
На слънце ще седна, нека ме стопли,
ще се плисна с малко вода. ...

За най-малкия ми внук
Най-малкият не може да говори…
Не можем всичко да му разберем.
Но и той все с другите се бори
на неговата нива да орем. ...

Рушейки всичките основи, построени до сега,
попитах го какво не му достигна, за да ме обича,
дали дарила съм го със самота,
но той проблемите си не умее с истинските им имена да нарича.
Избягва разговорите си с мен ...

Празно поле!
Също като онова сърце!
Отритнатото!
Оставеното!
Забравеното, ...

Пингвинът Мадригал беше малък, но кротък делфин. Мадригал още от малък беше израснал в семейство на разбойници и политици. Това беше докарало у него чувства на вина и скромност. Майката на Мадригал, Калиопа Бушнакова, и неговият баща, Калейдоскоп Петров, били странно семейство. Те носели различни фа ...

Не я разбирам аз, не я...
Срещу ти мило се усмихва,
след миг заплаква. Ах, жена...
И удивлява, и стъписва.
И ако някой ми рече, ...

Ти ще ме чакаш, знам - ще мине време празно,
ще се изострят възприятия и стръвни рани.
Но купища въпроси ще измрат в зачатие,
щом бентове се срутят и изплуват дънни - тайните...

Това, което трябва да се случи,
това, което тъй силно желаеш -
няма как да се отклони
от битието на твоите мисли,
защото ти го сътворяваш, ...

Боята на живота
И нежна е нощта,
кръв капе от очите.
Мисли бясно се лутат,
кръв шурти от ушите. ...

Измечтах аз хиляди химери
за неизкачени върхове.
Какво исках, а какво намерих?
Станах тъжна птица без криле.
Изплаках аз хиляди химери. ...

Изборът
Всеки прави своя собствен избор,
всеки живее в своя собствен свят
и набучва сърцето си с мръсния прибор,
отдавна забравил се в животинския си глад. ...

Била съм безумно, безкрайно различна,
дори на моменти била съм обичана,
била съм и нужна, извисено успяла,
но никога сякаш не бях била цяла.
И бродех, претърсвах неуморно всемира, ...

Бягай, момиче, докогато можеш!
Не спирай!
Не се връщай повече тук.
Не се обръщай.
След теб е злото. ...

Не ме упреквай гневно, че не съм
човекът, в който някога се влюби.
Брезата се изправя подир гръм,
но дълго помни мълниите груби.
Да бе във друг се влюбила, поне ...

Падналите рицари се връщат
сред боя, преродени в коне.
Влизат в схватките намръщени,
без да падат те на колене.
Призрачен кораб броди в морето, ...

Когато видиш истинската страна на човек,
какъв е всъщност той, въпреки всичко,
което ти (или някой друг) мислиш за него,
виждаш лицето му, реално виждаш лицето на този човек.
Осъзнаваш колко си се заблуждавал, ...

Тези струни, тлеещи в душата,
като че ли тъжни са сега.
Нежност ли ни даде самотата,
или просто миг от вечността.
Защо, когато се обичаме със теб, ...

Живот
За мен и моя детски свят,
обсипан от сияние и вяра.
С мечтите голи се облякох.
И тръгнах щастие да диря. ...

Днес не говорихме, не се и погледнахме. Той има много работа, аз имам много работа. Видяхме се чак в осем. Аз влязох да си взема душ в моята баня, той влезе да си вземе душ в своята баня. Апартаментът му беше голям. Понякога оставах там, дори започнах да си зачислявам и една баня. Апартаментът му е ...

Плисна пролетен дъжд и отмина.
Всичко прашно навънка изми...
Слънце весело ни намига,
гъделичка ни с топли лъчи.
Въздух – пълен с прохлада и свежест. ...

кръгъл живот
като локва вселена балон
като нула
не са ти нужни
чадър скафандър и конец ...

Люляков залез
Бакърените облаци суетно
изпратиха слънцето
до хоризонта, в злато очертан,
сбогуваха се безответно... ...

Синият ти поглед ме препъна
и ожулих своята душа.
Празното пространство се прегъна.
Исках тишината да строша́.
Тя със тебе цяла беше пълна ...

Обичам те, а ти не ме обичаш!
Не знам защо и за какво,
но забрави да изричаш
нежни думи в нашето легло.
Протягам се да те прегърна - ...

БРЕГЪТ
Още плава на моето време черупката гнила,
но макар и да духат в платната ù вихри солени,
все по-често не стигат за пътя кураж, а и сила,
все по-често в душата е щил или мъртво вълнение. ...

Любовта беше непринудена, беше лудост,
скубеща чорлавите си коси в ъгъла на стаята.
Като преляла чаша кафе и оставила не капки,
а тъмни кръгове върху мръсно белите листи,
сега празни, а преди недостатъчни да ни съберат. ...

Дъждът навън вали,
по керемидите той ромоли,
а аз съм тук сама
със тъжни мисли в моята глава.
Ето, потичат отново сълзи ...

Не те четат, но няма да ти липсват –
единствен си... префинен сноб и бард,
уж любил и Венера, и Калипсо,
изящно мек, а пък в главата – хард!
Носленцето си вирваш горделиво – ...

Монополист
Зададох на Живота
жизнени въпроси:
Защо и той живурка
с далавери? ...

Страх ме е
На Бога се моля, дано не си лъжа!
Свикнах със тебе и на теб държа.
Какво ще стане, ако тръгнеш ти?
Повярвай, много ще боли. ...

Защо така тъжна
стана съдбата ми,
да можеше вятър да завее,
за да скрие сълэите с косата ми.
Сега от мъка ...

Безброй врати със заразени хора. Хора в инвалидни колички. Бременни жени с контракции. Кашляне. Държащи се за ръце семейства, приятели, роднини. Плачейки. Онзи специфичен мирис, който болниците притежават. Бели стени. Не виждам, не чувам, не усещам нищо от това. Но то е там. Знам, че е там.
Тихо е. ...

Фестивал - пресечна точка на енергии и креативност
11-15 АПРИЛ - 2012
Анталия - Турция
Пристигаме в Анталия (градът на портокалите) на 11 април рано сутринта. Разглеждаме с удивление улицата до морето. Симетрия и целесъобразност! Да, още древните гърци определят красивото като хармонична цялост - т. ...

Една-единствена си в сянката
на изморените от търсене очи.
Едва откъсната от влагата
на скорошно пресъхнали сълзи.
И отпечатъка ти още се усеща ...