По Магистрали нови
народът ни върви,
а жегата го гони
и свисти,
закоравяла от лъжи ...

В планината пак пълзят мъгли
като през оня май.
Дъждът не престава да вали,
като че ли няма край.
Долу в полите, ...

Събуждам се сутрин,
синевата е толкова жива.
Усещам деня толкова фин,
а не като ината тетива.
Толкова грижи имам, ...

Мина времето да ме спираш,
да ме убиваш и да ме гнетиш.
Може ти дори да ме презираш,
но не и устрема на волността да разрушиш.
На нея дадох рамо на приятел - ...

За здравенцето ни сам Бойко се бои,
та затова от юни в бара
за престъпление решил да се брои
запалването на цигара.
Пушачите от туй напушвало ги смях: ...

СТРАСТ
Първа част:
ИЗЛЮПВАНЕТО НА ГЪЛЪБИЦАТА
І
Тя се роди тогава, когато птиците отдавна бяха изоставили гнездата си и бяха заминали на юг; а земята и всичко, от което се ражда истината спеше и зъзнеше от студ, като в същото време очакваше поредното рождение на Христос в поредната година измежду без ...

Случват се неща, които не се забравят...
Ще ти разправя нещо, ама не се смей.
И да не се измамиш да го кажеш на жената!
Ще ме разсипе от подигравки.
Та… ...

Любовта ни ръцете си скръсти
Отдавна вече не стъпвам на пръсти
в тишината бяла на твоите сънища.
И сякаш любовта ни ръцете си скръсти
и седна да чака да стане пак бликаща. ...

Умен съм, а не разбирам
как да се ориентирам
кой приятел, кой е враг,
със кого да се сдружавам,
а с кого – да се сражавам. ...

Обичам живота, дори и мрачен,
обичам звездите и черната нощ,
обичам, дори когато спомен ужасен
нахлуе неканен, глух и бос.
Обичам, дори когато притихнал, ...

Чака жадната земя,
преживяла толкова неща,
пролетния топъл дъжд.
Между смях на птици
и небесни сълзи ...

Намерих те, любов,
до мене тихо си заспала.
Намерих те, недей
да казваш, че си вече закъсняла.
Недей да искаш ...

Опазих те, дяволче малко. Вълшебна кутийка
от просто дърво днес е твоят най-сигурен дом.
Света ти побира - уханния дъх на кайсии,
две кукли парцалени, плитка, люлеещ се кон...
Напук на живот и години все още те пазя - ...

Да ви събудя исках отчаяно аз,
но вие заспахте още в онзи час
и затуй повтаряте все същите грешки.
А аз просто искам без злоба, човешки
да ви посоча най-подир правилния път. ...

Нечисти помисли. Малко дим и цигари.
Еротични разкази. Размазани мисли.
Бели стихове и малко романтика.
Вани, пълни с вино, и чаши, пълни с пяна.
Непокрити възвишения и срамни приказки. ...

Очите си затворих аз за миг
и във вълшебни светове потънах,
от грозно пате ей така... без вик,
в прекрасен лебед се превърнах.
Принцовете кланяха се доземи, ...

НАРОДНА
Сипе Дядо Господ дъжд с ведро отгоре, от небòто.
Сипе Чичо Ачо вѝно със стакана доле у гърлòто.
Дядо се задъха, свърши сили и бактиса.
Чичо не миряса, още лочи, не напи са. ...

Няма ги, няма ги - бях ги оставила
на етажерката, до „Буратино”?
Спешно ми трябват, а как да направя
на Росинант превръзка без бинтове?
Значи ще взема от чекмеджето - ...

С една целувка скрита - дай ми всичко,
и всичко до последно ми вземи -
на устните си топли ме обричай,
дори жарта им да ме изгори...
С една целувка ме убивай нежно ...

Бялата жигула спря пред каменната селска къща. Старият ù мотор издаваше такъв глас, че се чуваше, още когато влизаше от главния път към малката улица. Беше средата на юли месец, привечер се чуваха веселите гласове на децата и пронизващите свирки на овчарите, които сякаш се надпяваха.
Ясемин седеше н ...

Там на дъгата...
Къде съм, ли питаш?
Там, на дъгата...
Просто там си живея.
През деня прескачам по цветовете... ...

тази нощ учредих нова партия "Български тютюно-анархисти" (БТА) и понеже повечето пишещи са и пушещи, с тези редове ги каня да станат членове на групата ми във Фейсбук
Гневът на пушещите мравки
е свит във филтъра сега.
Тютюна няма да сменим със незабравки,
а ще креснем: " Не така! ...

ОТКРОВЕНИЯ ОТНОВО
Не съм поркач...
И няма да ме бъде.
И кръчмата за мене
не е храм. ...

Епи-тафи-грами
I.
Взе душата му, о, Боже,
но помилуй и прости.
На света без зло не може, ...

Без сила - да съм слаб.
Без слух - глух да съм.
Без очи - да съм сляп.
Без дъх - дух да съм.
На Нищо да приличам. ...

Слънцето пече,
а слънчогледите сведоха глава.
Дъждът вали,
но не напоява сухата земя.
Вятърът духа, ...

Празник на децата
Поседнали децата на асфалта,
рисуват с тебешири цветни по земята.
Днес е първи юни,
празник на децата. ...

ДУНАВСКО НОКТЮРНО
По небето струи светлината далечна
и потъва дълбоко сред речното синьо,
и галактики звездни,
и пътища млечни ...

Искам те!
Без да знам коя си.
Притискам те!
В обятия страстта се гаси.
Не съм отчаян, ...

Отново насаме с нощта...
На размисъл... с листа пред мен...
... Твърдят, че имало съдба... Животът - вече нареден,
записан от незван творец, бил запечатан с вечността...
Защо да носим днес венец от тръни? С длани във пръстта ...

В Кралството на четвъртия етаж отново се случваха странни неща. Райко, слънцето с бананов цвят, което всяка сутрин се показваше усмихнато от изток, дълго време не се беше издигало над хълмовете, долините и замъците, сред които се разхождаше принц Симон Мартин. Вместо него, небето беше покрито с обла ...

Силен усет,
картина пред мен.
Вибрация нежна,
дланта ми, докосваща теб.
РАЗпъната маса, ...

До читателите: Здравейте, това, което ще ви представя, не е приказка за деца. В него няма нищо фантастично или хумористично. Няма романтика. Няма дори нотка смях. То е по-скоро "разказ за едно писмо". Не е никак бляскав. Не е и много скъп. Но не се продава. Но пък е първият, който публикувам. Та... ...