Съвета ми послушай, напред сега тръгни.
Младостта използвай, да си умен се учи.
На везната на късмета, рядко случва се така.
Към късмета да ти сочи, нейната стрелка.
Трябва да изкачваш или да пропадаш. ...

Златната рибка и аз
Ако в рибарската ми мрежа
се хване рибка златна
и тя със глас човешки нежно
помоли ме обратно ...

Ако днес съм различна за теб,
то там нейде така е написано-
да разреждаш кафето със лед
да го пиеш без захар, замислено.
Да се чудиш защо е така ...

В пъзела на невежеството.
Памфлет.
... "Като заваля, та цяла неделя..." Имаше го някъде написано в съвременната българска литература. А в по-съвременната трябва да се напише: Като се разприказваха, та вече две години глаголствуват. За "диверТификацията" на доставките на енергоносители... Та да не см ...

Днес наричаш я Богиня...
Утре като сън,
забравил си това.
Илюзията, казват,
само миг е! ...

Това разхищение на чувства.
С него продължавам да живея.
Такъв ли Му е плана?
Да падна докрай, чакайки нея.
Нещастието е с разсейки навред. ...

Напразно не изричай ти името Господне,
ако го сториш, Господ ще те накаже строго –
захвърлена самичка в безлунна преизподня
да търсиш топлината в неразгорял се огън.
Но Бог любов е, значи поемаш риск огромен, ...

Влакът беше друг, жигосан,
перонът удивен и тъжен. Вкопчих се
в негостоприемна гара, намерих камък,
аметист, на дъното на Бруниен.
Блъснах се в сянка със име Случайност, ...

Тръгна си от мен...
На устните ми капчица дъжд
се е спряла.
Отпивам я и е солена
като сълза... ...

А ти си ми говорил за любов...
Не съм разбрала. Моля те, прости ми!
И думите от погледа ти строг
били са стихове. Ала без рими.
Приемам всичко, знаеш, на шега. ...

В един миг си тук, а в другия те няма. В един миг само си до мен и ме гледаш с прекрасните с очи, а в другия съм сама и крия сълзите си от пътниците в микробуса. В един миг съм цяла, в другия отново другата ми половина е при теб, а ти си далече... толкова далече. Казваме си „Силни сме, ще успеем“, а ...

Във един беззрачен сън
на своя гръб нарамил
тежките обувки.
Като бивш техен подчинен -
отдал се на пустинята, ...

Мечтая си да ти изневеря!
Не ме поглеждай полкова учудено,
споделям ти го, за да проверя
дали го има в теб момчето влюбено,
в което, преди много време, аз се влюбих... ...

Когато вечерта настъпва
и люлякът ухае;
когато вятърът с листата си играе
и тихо те шептят;
когато малко облаче ...

Бояна
Под морените е скрита
гороломната река,
дето пени се, връхлита
при Боянски водопад. ...

МЕЧТА
Една мечта – тъй искрена и свята,
и чиста като езерна вода
тупти във мен, лети със светло ято,
назад остава огнена следа. ...

Ако и ти си решил да си грабнеш чуковете,
както други преди теб са го правили,
ти оставям на масата връзката с ключовете;
онзи големият е за устата ми.
Онзи крайният малкият, със синджирчето - ...

Има те!
Най-важно е това!
Има те,защото в света около менне коленича,а съм винаги изправенана пръсти,с криле разперени,с поглед нагореи напред
... и мислите мивсе към тебе тичат.
Има те!

Тя е циганка малка - в косите със цвете,
тя сред табор танцува и омайва мъжете,
тя е волната птица, полетяла в безкрая...
Тя на друг не прилича - в очите с омая.
Тя шала си пъстър полека развързва, ...

Трудно е да кажа „сбогом”
и на хората, които мразя дори...
Трудно е да гледам лошо
след толкова много раздeли!
Тежко е да лея сълзи ...

Раздавах се на много преди тебе,
а на теб аз всичко трябваше да дам...
Много преди теб разбиваха сърцето в мене,
а ти все чакаше ме, все ти беше сам...
Един ден взех, че се събудих, ...

Изглеждаше зле в мръсните дрехи, които неизменно му подаряваха след някое квартално погребение. Имаше слабо, занемарено лице, почти наполовина скрито от вечните причудливи шапки върху главата. Всичко у него показваше самота, самота и немотия, но лицето му не бе тъжно, нито носеше белези от страдание ...

Душата си остави недолюбена,
във мрака скри забулени мечти
и вятърът пося целувката изгубена,
окъпана от капчици сълзи.
Сърцето си остави недокоснато, ...

Животът ми е паяжина, паяк е смъртта:
от него няма мърдане, а после идва тя.
От неговата мрежа, та до нейната уста:
животът ми е паяжина, паяк е смъртта.
И свилените нишки водят право към целта: ...

Нямат ли наследници депутатите?
На власт решихте да ги пратите!
Що се труди човек цял живот?
За да го третират като скот!?
Празен дом - пълен приют! ...

В прозореца наднича ден
и плисва утринна позлата.
Вали на сладки капки времето
и лепне с топъл вкус на лято.
Кипи зеленина, чертае ...

Отмъщение
Хей, Любов, замълчи. Аз сега ще говоря.
Твърде дълго лъжи бяха мойта опора.
Твърде дълго зад смях криех люта омраза.
И обичана бях, ала обич не пазя. ...