Намираш причина да продължиш, край теб отново е светът, в който си себе си. Живееш, за да не нараниш най-вече сърцето си. Безиходицата, в която беше потънал, вече е далеч от теб. Ти беше паднал, а аз ти помогнах да видиш през мен. Гледайки слънцето, светлината отразяваща се в очите ти и сърцето ти, ...

ОЛТАРИ
“...аз паля свещи на свети Бедняк...”
РЮТБЬОФ /1225 – 1285/
Навярно в гъстата мъгла край мен
съм сбъркал пътя, оня път към храма, ...

Недейте вярва на мъжете!
Правят се пред вас на луди!
Стегне ли врата въжето,
търсят волни пеперуди!
Недейте вярва на мъжете! ...

Старецът с треперещи ръце погали жълтата ябълка и я сложи на масата, по лицето му нямаше и следа от яд или злоба. Както винаги, когато влезеше в дома си, смъкна сивия си каскет и го закачи встрани на облегалката на стола.
- Значи си решил вече, синко? - каза старецът, оправяйки с пръсти разпиляната ...

Сърцата наши са скачени съдове,
налееш в мойто мъка – ти тъжиш.
Каквото отдадеш, ти е присъда.
По моя мярка своето кроиш.
Във този свят законите физични ...

Птица иска ми се да бъда сега...
Птица, която да прелита над небосвода, свободна от сивото ежедневие на деня...
Птица, лутаща се из света, търсеща утеха във своята свобода...
Птица, търсеща приключение без лицемерието на света...

Не ти трябвам!
Недей ми пиши!
(Самота ще е твоето име,
тишина и разруха -
крещи ...

Щом напълни мама
ваната голяма,
скачаме с патока.
Ех, че е дълбоко,
но не се страхувам, ...

"Шистов газ е туй, бъди успокоен,
българино, ти си брат за мен!
Милея аз за хората, за народа -
грижа се за вашата природа!
Дипломатът в мен се активизира - ...

Евтина си! Даже на безценица
те продават и разменят, истино!
Зачервени, с разширени зеници,
уморени, тъжни са очите ти!
Тръгваш си!... По-нужна е лъжата– ...

Лаптопа ти ще метна през балкона
От далече още виждам как се е задал
нашият пореден разрушителен скандал.
Изпълнена с надежда, в кабинета те съзрях,
деколтето пооправих, тъй гореща бях! ...

Щастлив човек е този, който си поставя високи цели и има волята да ги осъществи! А когато те са свързани с изкуството, надхвърлят мащабите на обикновеното постижение и остават във Вечността.
Много са примерите за талантливи българи, посветили се изцяло на магията да сътворяват красота в живота ни. Щ ...

Подарък за децата по случай 1 юни
Слънчо облаците цапва
в жълто и ги хруска.
Колко сладко той ги хапва,
вместо пухкава закуска. ...

Никога не съм и подозирал, че няма да мога да спра да обичам онази жена, която се държеше с мен ужасно: обиждаше ме, но не знаеше, че и аз плачех, и продължава да не знае, че за нея бих дал всичко! И заради нея ходих и в полицията, заради нея исках да се самоубия, но страха от смъртта ме спираше...П ...

Животът ни е писана страница,
само духът ни е вечен,
търсим нежност без граница,
следваме пътя далечен...
и се храним от чувствата, ...

Направо си "завиждам"
Прогоних самотата,
използвайки камшици
от изсушени зли езици
на безбожни еретици! ...

ПРИЗНАНИЕ
Сигурно много неверници стан са подирили тук.
Уж да си пийнат по шепа водица под твоята сенчеста приказка.
А всъщност, за да те вземат. Аз съм различен и друг.
Дойдох да остана при теб. И да си не ида никога.

ПУРКУА, БЕ ДЖАНЪМ?
ИЛИ „ЧОВЕК И ДОБРЕ ДА ЖИВЕЕ, АБИТУРИЕНТИ МУ ЗРЕЯТ В ДЪРЖАВАТА!”
Писмо до българските абитуриенти и майките им
Не знам дали има чалга песен с такова заглавие, но силно се надявам да няма. Искам да бъда разбрана от тези, които могат. Останалите … да са живи и здрави!
Заглавието е ко ...

Понякога се вглеждам във очите ти,
където се изгубвам неусетно.
Със блясъка си тайнствен ме отвличат
в пространството си синьо, едноцветно.
"Понякога" е доста относително - ...

Падам аз надолу, в черна празна яма,
вече с дни, със месеци, с години,
гонейки тайна от мене по-голяма,
вая маска със детайли фини.
Падам аз надолу, в черна празна яма, ...

Луда, такава ме наричай, ако щеш.
(Все тая ми е! Всичко ми отива …)
Докосвам те, целувам те с копнеж,
на глътки като вино те отпивам.
А ти горчиш… Нестихващо горчиш. ...

Игра си с мен една игра,
печелиш или губиш - питай другите сега.
В бездната потъвам в(ъв) нощта,
радвай се на свойта свобода.
Прониза ми сърцето на мига, ...

Кръстосвах саби, все из кръстопът,
и влизах смело във дуел с живота - болка.
Надвивах стон, умора, скръб.
Ако не вярваш, виж ме, моля...
Ръцете - някога издигнати крила, ...

Въздишка
Някога обичах залеза над Люлин
и тайно другарувах с отритнати поети.
Някога говорех силно, с ясни думи,
а не арестувах мислите в куплети. ...

Дас сюрпризе
Цузамен със магариту шпацийрен
у тоя топъл, слънчеф нахмиттаг.
Цу тринкен бир, ши гу паркирам,
на центрум штрасе ф пътния ни знак. ...

Лъч и Мъгла
Спуска се Мъгла във здрача
с нежна пелерина от сатен,
тайничко тя всекиго закача
и зове орисници с рефрен! ...

Заглавието е от стих на Андрей Германов
При мене няма джаста-праста
и вътрешна борба със словото.
Оставям молива на масата
и гледам сутринта – готово. ...

Жълтото виме небесно
пръскаше слънчево мляко.
И в прегорялата есен
понесе се мирис на хляб.
Завъртя се под гнилата стряха ...

Душата ти е като зимен ден,
безслънчева, навъсена и мрачна!
Там сякаш със закон е забранен
проблясъкът на всяка радост брачна...
Защо не пуснеш вътре радостта ...

Когато си притиснат от нощта
и мигат ти звездите по приятелски;
погълнат от хиляда и едно неща
(кое от кое са по-писателски),
по кожата ти се разлиства самота ...

Избяга от мен през девет планини
в десета, но мислите ми
тръгнаха след теб
и още дълго ще те следват...
Как можеш да забравиш някого, ...

Това е щастието във живота,
да се протегнеш, когато си унил,
да се разтегнеш и със охота
да изпратиш спрялото изгнило.
С въздишка да почистиш път, ...

3
Тъй се мина много време,
в къщи – дявол да го вземе -
не донасях ни стотинка,
обосях като калинка. ...

Мисъл
Мисъл тегне над мене позната,
но някак чужда ме гледа сега.
С мен сякаш е слята
като невидима плътна стена. ...

Почти забравих тези времена...
Сърцето ми е вече от стомана -
очукана, покрита със ръжда,
грижливо скрила всяка стара рана....
Пътувах много... Стигнах надалеч, ...