ЗЛОБАТА
Аз много често виждам
как злобата от нищото се ражда.
Един за дребните трохи на друг завижда,
омраза ден из ден в сърцето си насажда. ...

Този път, който все по -стръмен
пред мене застава,
ме изчерпва до нула.
После чудото някак си
става и по скалата ...

Запея ли им за Любов,
като глухаря,
ме убиват.

Легло. Часовник. Звън. Кафе. Цигара. Мрак. Минути. Раница. Луна. Влак. Народ. Вятър. Дъжд и гара. Метро. Тунел. Изход. Свобода. Обект. Екип. Обличане. Начало. Почивка. Сандвич. Работа. Финал. Вода. Ръце. Прическа. Огледало. Списък. Подпис. Изход и портал. Метро. Тунел. Табло. Умора. Пот. План. Покуп ...

Home again
Home again
Home again
One day I know
I'll feel home again ...

Christina Aguilera - Hurt
Seems like it was yesterday when I saw your face
You told me how proud you were but I walked away
If only I knew what I know today
I would hold you in my arms ...

Cold
(feat. )
God and his priests and his kings
all were waiting
all will wait ...

Джузепе Унгарети - Химн на смъртта
Inno alla morte
Amore, mio giovine emblema,
Tornato a dorare la terra,
Diffuso entro il giorno rupestre, ...

Душата ти в агония се мъчи,
разбирам те, приятелю, повярвай!
Сега гърдите си нахално пъчи
навярно някой, който твойто
място днес не заслужава... ...

Двама обичам. Признавам си – факт.
Защо ли не искам с това да се боря...
А чувствата нямат ни край, ни антракт...
Идея си нямам какво трябва да сторя....
Претеглям на някакъв странен кантар ...

Нарисувах нещо зимно... И реших да напиша стих! Получи поредната "Капка акварел".
Б.
Под пухкав сняг
е скрила всичко
Зимата… ...

Не искай вече моята душа.
Във нея сякаш нищо не остана.
Там само вятър скита и с тъга
покрива с клонки старите ú рани.
Не искай вече... нямам стих за теб ...

искам да ме обичаш.
дори и наполовина.
дори и да е тихо и да е понякога.
дори да е скришно и без думи.
дори да е само през нощта или пред деня. ...

(кавърма от
„Сладкопойна чучулига”)
Мазногласна шушумига
на високо се издига
и с мутирали крила ...

вдъхновено от Христо от Лясковец
Споделената болка е миг за причастие.
Чудесата се случват сега,
когато усещаш, че в тебе живеят –
здравето, вярата и мира. ...

Свят
О, колко мъничък е моят свят!
И колко е голям светът без мене!
С две пръстчета от него късах цвят...
А дадох всичко да ми вземе!... ...

Отвори се, земьо, приеми ме,
не искам да си спомням твоето име!
Нека го забравя и сега
на друго място да се възнеса!
Да отида горе, в небето, ...

ДОМ ЗА СТАРИ ХОРА
Със много хора аз живея
във слънчев дом за стари хора.
Навън за кой и да милея,
тук си почивам от умора, ...

Години вече как не бях се връщал,
а Майка ми замина, затова
порутена е старата ни къща
и дворът е обрасъл със трева...
На прага спряло гущерче, което ...

Красива, красива
Като по вода ходи по тихия
Сняг
Как може да не си спомняш -
Преплетени пръсти ...

СТИХИЯ
Ръце протягаш и ме прегръщаш.
Спомен забравен в мене връщаш.
С поглед нежен ти ме галиш.
Угаснал огън в мене палиш. ...

Кой си ти? Кой съм аз? Две човешки същества. Но дали? Как може да си сигурен? Никак. Познаваме се. Всеки ден си говорим. Може би имаме подобни мисли. Може би дори подобни чувства. Но дали реално аз съм човек, дали си ти? Кой определя? Кой казва какви сме, кой ни слага етикета? И защо? Трябва ли да б ...

Ох, Василе банго, таз година мина.
Циганската Нова вече е дошла!
Старата изниза дните през комина –
Новата пристана с дългата метла.
Много е летяла, тук се приземи! – ...

Той ще се изправи, ще прониже живота с погледа си. Поглед, видял много, разбрал малко. Разбрал, че може да е нещо, танцувайки пред присмеха на люлката. Искаше, искаше да е там - горе - сред мечтите си, но не намери за какво да закачи въжената стълба. Като че ли само един поглед от сълза с необятна к ...

Новогодишна приказка
Дърветата в Борисовата градина бяха натежали от снега, който се беше изсипал през последната седмица. Боровете приличаха на коледни елхи от приказен детски филм. По девствения сняг тук и там личаха следи от пробягала катеричка. Небето над стогодишната гора на парка беше синьо ка ...

Червена следа
Червена следа от вино и страст за теб оставям,
не искам да те изоставям,
нека превърнем нежната капка в море от любов,
животът към нас няма да е суров, ...

Не си дошла, а вече си отиваш,
далечни, стъпчиците ти отекват
в слуха ми, болестно примиращ,
а болестта - мълчанието тежко.
Неказаните думи ме пронизват, ...

Рисувам лицето му с черната боя,
която той ми купи преди седмица-две
да боядисам вазата с цветя,
които окапаха и по масата застлаха се.
Събрах ги с двете си ръце, ...

Ако трябва нещо да оставя
в този свят, от други сътворен –
нека да се раждам всеки ден,
за да мога с вик новороден
да събуждам мъртвите край мен. ...