Косите си отрязах на разсъмване,
на теб нарекох и нощта, и делника.
А всички луди мисли пратих в пъкъла
и с изгрева във вярност ти се врекох…
Ти плитките ми не захвърляй в огъня, ...

Тя боли - Самота на разсъмване,
щом, смутена си тръгне - Нощта
и се впият... десетките скърцащи,
гладни Спомени - в крехка Душа!
И на орди се носят... Въпросите, ...

Отпреди няколко дни се чувствам като младо момче. Ще правя с един приятел малка книжарничка. Както е казал Джани Родари: ”Ако можех да имам едно магазинче с две полички, бих продавал познайте какво? Надежда, надежда за всички.”
Ще има книжки, ще има икони, малки и големи, ще има сребърни синджирчета ...

Сънят
На Знаците
Някога в бъдещето...
Силвия като хипнотизирана наблюдаваше ръсещата се пепел на догарящата клечица, а сълзите й просто капеха. Ароматът връщаше спомените и ги смесваше с живи копнежи и умиращи мечти. Рапсодия на Бочели дълбаеше в раната... От месеци разумът й се противеше и вадеше д ...

ДА ТЕ ОТКРИЯ
Виното червено
сравняват със жената,
че и тя опиянява
на мъжа душата. ...

ПЪТЯТ НА МЪЛЧАНИЕТО
Отдавна с теб мълчание ни свързва,
сърцата ни самотно днес туптят,
и носейки табелата „обвързан/а”
пристъпваме по общия си път... ...

Тез влажни кафеви очи,
тъй нежно потънали в други две - кехлибарени.
Сякаш за пръв път се поглеждат.
Сякаш за пръв път се усмихват.
Тъй страстно погълнати един от друг. ...

Фелисия бе красива. Буйната й грива се развяваше под нежния полъх на южния вятър. Опашката й придаваше неземна фееричност. Денят започваше, а Фелисия бе неспокойна, какво ли щеше да се случи днес? Тя вдигна глава и погледна към небето, сякаш го умоляваше да бъде все така синьо и галещо. Големите й в ...

Аз вече имам истинска надежда,
опирам се на Твоите Слова,
че колкото и тежък да изглежда,
животът ни е дар за вечността.
Ще вкусваме и сладко, и горчиво, ...

Посветен на всички съвременни гаврошовци, лутащи се между псевдоолимпийските ни герои и "безръките" ни владици
От половината ръкав надолу – празнина,
която с имагинерните си пръсти свири токата
и фуга пред търбуха на МОЛ-а.
Отново е война за преоценени шанелени шинели, ...

Слънчева прегръдка оставя
върху теб топли следи,
в ръцете си държиш малко
бяло камъче намерено,
захвърлено на дъното на ...

Дните, през които ме вълнуваха многото добавки в живота не бяха малко, но и се чудех какво ли ме караше да мисля по тези въпроси? Животът е монотонен по принцип, но различното в него бе, че хората си измисляха варианти за съществуването си. Може би това бе стимулът, който ме караше да си изобретявам ...

(из цикъла "Вицове в рими")
Пералнята на госпожа Петрова –
все още апетитна млада дама –
се развали. Уви, не беше нова,
и майсторът с усилие голямо ...

Насочвам мисълта си към Християнското милосърдие, което е проява на смирение и скромност. Кой всъщност е истински вярващ? Може би този, който подпомага нуждаещите се. Никога не си въобразява, че го превъзхождат, нито подценява милосърдието си, а още по-малко търси и очаква похвала, благодарност, или ...

Често пъти премисляме ситуации и стигаме до изводи, които ни карат да се замисляме: "Защо?". Често повтаряме грешки, не защото смятаме, че резултатът ще е различен, а защото свикваме с болката, която ни изпълва при поредния провал. И после плачем, страдаме, че отново ни се случва онова, което не вед ...

"In vino veritas, in aqua sanitas"
От всяко лозе грозде хубаво не става,
ако с мерак не го отглеждаш ти.
От всяко грозде вино хубаво не става,
докато не прекипи и отлежи. ...

Остана нещо скъсано във мен -
от тъмната горчилка на съдбата,
от битките, които не спечелих.
Пречупи се в мен нещо и изплака.
В душата ми задраска като куче, ...

Танцувай диво, храбри воине!
Под блясъка на щитовете по стените.
Танцувай чудно, свидни воине,
Пред Один ти достойно покажи се!
Това е твоят стих, мой древни войне! ...

* * *
Вълнà след вълнà
прилив прегръща скала...
Жажда и ласка...
* * * ...

Никой не може да ме свали от небето, в което летя,
няма нужда да го прави...
Аз сама ще падна ранена от "приятелски огън".
И никой не може да ми отнеме това,
което сама си отнех, ...

Amasic - Breaking Apart
It started with me,
And you when we used to be,
The friends that no-one could take,
Never thought that we could break apart... ...

Вечер
Огънят в камината загасва
и изстива бавно пепелта...
В нея със усмивка тъжно-ласкава
въгленче трепти, мъжди едва... ...