Тя седеше и тихо мълчеше,
сълзите от него мракът крадеше.
В свят сама-самичка седеше,
болката своя в себе си таеше.
Момиче младо с душа ранима, ...

Когато в началото на 90-те години новото «демократично» правителство на България, в което мнозина не без основание вярваха, защото виждаха настъпване на положителна политическа и социална промяна, реши да разруши чрез взривяване мавзолея на Георги Димитров, много хора в България (както и българи изв ...

(пролог)
Изведнъж тя го хвърли на земята, започна да го рита, да го удря. Нещо вътре в нея я караше да му причинява болка. Това не се случваше за първи път – по цялото му пухкаво тeлце личаха белезите от безумието ú. “Козината” му беше изтърбушена, “очите” – напукани, “краката” и “ръцете” му бяха бе ...

Искам да викам. Да крещя на воля,
докато без глас остана.
Да изкрещя тази зверска болка,
човъркаща в дълбоката ми рана.
Да изкрещя за всички белези, ...

С пръсти ровя
Корена на спомени
От минало отронени
Да ги изровя
Заравях ги дълбоко ...

Не ме върти на малкия си пръст -
и без това света ми преобърна.
В очите ми навярно виждаш лъст -
не смея с друго твоите да зърна,
не смея да поискам, вместо страст, ...

Таз мечта някак невъзможна е,
щом сърце ми къса се,
но лицето усмихнато стои.
Видях някога изгрев един -
изгрев, който никога не ще забравя, ...

Юлска нощ необикновена,
гарван свири мелодия студена.
Душата празна бори се със злоба,
да успее да се запази все тъй горда.
Сърцето, във бръшлян увито, ...

Стопанинът замина за Америка...
Атанас Далчев
Стоеше надпис
на вратата ú:
" Стопанката замина за Германия"... ...

Какво ли тази дума означава -
веднъж ни пречупи до земята,
друг път като слънце жарко озарява,
ту силни ни прави,
ту отслабва ни и гневи - ...

Светла нощ, лепкава мъгла,
звезди в небето, огнена луна.
Криволичат хора с мисли от деня,
откриващи пътя към дома.
Разказват за моменти от минали неща, ...

Декември отвънка е слънчев,
но през декември във мене вали.
Навън светът се усмихва,
а в душата ми капят сълзи.
Моят декември е мрачен, ...

ВЕСЕЛ ДЪЖД
Играхме навън, когато изведнъж
със Ваня заваля ни силен дъжд.
С федербала се прибрахме.
Тъжни, как да продължим? ...

'''Един път изпиташ ли Рая,той завинаги остава в теб''
Всеки път щом затвори очи, миналото се завръща и боли.
Всеки път спомени още толкова живи, тя чува сърцето й да крещи..:
Музиката около нас, сякаш природата пее,
музиката е нежна, ръцете вплитат се в свещен звън. ...

Отвъд безкрая,
мойто минало... не може ли да бъде бъдеще? Не, че съм така значима...
ти ми даваш сила да мечтая.
Отвъд значимото,
във непонятното, ...

Бягам от болката жестока,
заблудена... мислейки, че съм се скрила.
Все повече затъвам в бездната дълбока,
ноктите - здраво във живота впила.
Времето ми бързо изтече, ...

ужаси, трилър +18
......................
Последният ден преди събитията беше ознаменуван с една странна поява, която ме срази и в същото време ме изненада приятно. На четвърти януари 2011 година аз и Симона се разхождахме бавно по парка и се радвахме на рядкото за тази част от годината топло време, ...

В крайпътни ханове не паля свещи,
но често там изплаквам си душата:
доброто и случайните си грешки...
Че тежко е да носиш сам вината.
И в полумрака на блуждаещ огън ...

Измълчи ме
Този дъжд от целувки с аромата на мъж,
грях разлива по твоето тяло.
Търсещ, искащ, очакващ, не веднъж, не веднъж,
той започваше пак отначало. ...

Стела някак изумено изучаваше собственото си отражение в огледалото – погледът, съмняващ се във всеки и във всичко, сенките под изморените очи, които сякаш проникваха дълбоко и виждаха във и зад предметите, но някак отнесено и замечтано, започналите отскоро да се появяват тънки бръчици, чувствените ...

2
- Готово, всеки капан, всяко защитно заклинание, всеки паяк по местата, където имаш работа, са махнати! Сега е моментът да използваш страхотните си умения и да прибереш плячката! Тъй като е време за „Лека нощ. Деца!”, ще ме извиниш.
- Ти откога се броиш за дете?
- Дай да попитаме някой страничен к ...

Пием виртуални кафенца и се черпим с тортички в нета.
Имам и повече френдс от тебе във фейса, и тагове в снимки с лове форевър и с някаква фолк-дива принцеса. (На живо съм грозен и с пъпки още от пубертета).
Но в нета съм с мускули, спортна кола... Абе кат* Аполон съм направо, но се пиша по-скромно: ...

Поредната капчица акварел... Рисунката е моя - компютърна. Надявам се да ви хареса, защото се опитах да погледна някак... По от Изток, да кажем...
Б.
Постлала си е
одеяло
с бавна утринна ...

Когато погледна нагоре към звездите
и една по-силно над мене заблести,
тогава аз ще разбера, че сбъдват се мечтите,
че станал си ангел вече ти.
Ще спрат сигурно сълзите мои, ...

Не вярвам, че всичко ще свърши просто така.
Не вярвам в предлаганата ми лесна награда.
Животът ми, уж протегнал щедра ръка,
безскрупулно граби, а лъже, че дава.
Не вярвам, че мракът може да угася мечти. ...

Пиша, ако съм влюбен,
а сега не съм.
Знам, че съм буден,
това не е сън.
Знам, че съм сам ...

Ловецът на усмивки днес е тъжен.
Лицето си подпира с длани.
На мислите си в тънката окръжност
улавя само свойте рани.
Макар да са зараснали отдавна, ...

СИРОМАХОВО ЛЯТО
Сиромахово лято брои на листата фенерите,
като стар гуляйджия, скрил в шепа последен петак.
Всяка слънчева капка познава страха от премереност
и очаква на строгата есен безмълвния знак. ...

Научи ме как да те деля със други.
С тез, които искат да си с тях.
Гледам тихо и безмълвно всички.
Но душата не търпи кат мен.
Искаш малки тайнички да имаш, ...

Недей да страдаш и да губиш взор!
Забрави ли, че всичко се повтаря?
Легло... сбогуването в ла-минор,
... сълзите зад димящата цигара...
Забрави ли за капещия мрак ...