Бързаш ли, когато времето се стопява,
когато мигът умира и се ражда друг,
в прохладата на кратка мисъл заснежена
по бяла писта да гониш препускащия бяг.
Искаш да се плъзнеш и отминеш без вина, ...

ЕСЕН
Ето, че отново пак
тихо ромони дъжда
и сега, незнайно как,
се прокрадва есента… ...

Остров насред океан
Радост за мен си мечтана,
муза за мен си в света,
като остров насред океана,
като буйна, кънтяща река. ...

на дъщеря ми
Мое свидно голямо момиче,
виж как времето бързо тече.
Вчера беше наболо кокиче -
неразлистено снежно дете. ...

Поредната обикновена рисунка.
Посветена е на Родопа и есента ù, която е прекрасна...
Б.

Мракът зловещ аз убих,
епично като войн се бих.
Чистота, красота
тук властват сега.
Агонията смъртно раних. ...

Тишината боли. Упорито нагарча
като вино пелин. И прокълнато зарче
дръзко хвърля към нас. Да изпита късмета
и нищожния шанс - любовта ни отнета
да се върне пак тук, носталгично да блесне ...

Със стъпки на газела "la bella"
пристъпвам към теб като пролет,
в тъмнината може би си хищник,
който дебне в маскировка
и се спирам. ...

Аз и моят стих
Задушавам те в стоманени прегръдки
от черен тон, роден във пустота.
Думите изгубват своите стъпки,
обгърнати в парчета тъмнина. ...

Утре е 16 октомври, денят на българските военновъздушни сили. По този повод пускам това ретростихотворение - написано през 1974 година.
Да бъде небето ти синьо,
спокоен и спорен - трудът,
военновъздушните сили
над тебе, Българийо, бдят! ...

Моята душа блести,
не виждаш ли,
добре ме погледни,
до мене ти се спри.
Усмивката си ми дари ...

Есента навън нашари
листи и тревички...
Мене пък у нас завари
с новички боички!
Мога също като нея ...

Отвори се, сърце неразбрано,
тази твоя мечта - неумора
да туптиш във крилете на птиче -
е катреч срещу истини голи...
Отвори се, сърце, и отвътре ...

Сега съм есен. Тъжна и дъждовна.
Валя на пресекулки, като... (хлъц).
Прехапах си съня, като инсомна,
а вятърът ме носи все на път.
По жълтите листа едва пристъпям. ...

Къде си, майчице любима,
защо забрави своите деца,
защо прогони ги в чужбина,
да се скитат гладни, без пара?
Защо накара ги да страдат, ...

Антилюбов
Да лея ли сълзи аз всяка вечер,
че ти отрече моята любов !
И моя клон като палач отсече...
Обърна гръб на моя нежен зов! ...

Те живеят в нашите сънища
и не лазят, а смело летят.
Без крила са на птици, но буря в тях
се завихря, когато решат.
Тези странни чудаци гостуват ни, ...

С Ъ Д
Дъждът грижливо измиваше следите от сълзите ми. Вървях вглъбена . Животът течеше покрай мен без да ме докосне - като че ли се намирах в друго измерение.
Изправена бях на съд пред себе си.
Прокурорът (разумът) започна обвинителна си реч с безпристрастен глас:
- Предполага се, че си поживяла дос ...

- Татко, как си? Харесала съм ти едни сини мокасини! Много са удобни, ще видиш!
(Това е Анито! От Амстердам чак! Сетило се милото, че миналия месец имах рожден ден!)
- Ани! Как си, миличко? Как е Константин?
- А! Константин е добре! На яхтата е с Арко!
(Той, Арко, не му е баща, ама е по-добър от нег ...

Очакване
Вятърът разпръсна и последната ми обич,
хукна през полето с нея надалеч.
Аз останах тиха, малка и самотна,
сякаш съм ненужна, непотребна вещ. ...

Бледо небе светлина
през прозорец над мене
процежда.
Утринно сънени, очите
се с обич едно друго ...

След време ще съм просто прах...
и шепа пръст, облечена във рими,
издайно ще подскаже и на вас
за страхове, раздели и любими...
Каква съм била ще ви стане ясно ...

Добре, че съществува амбивалентността, та така всяка глупост получава шанс да бъде оценена повторно... да бъде видяна по друг начин... Може би амбивалентността е „вторият шанс” на глупавите изказвания. Шанс да бъдат пречупени през нечия различна призма, да бъдат изкривени така, че да бъдат харесани! ...

АЗ НЕ ОБИЧАМ ТАКА
Ако аз силно съм влюбен,
защо трябва да има сълзи?
Любовта не е ли огънят буен,
който в сърцата гори? ...

Не се ли питаш кой те спасява,
когато сама се вкарваш в бели?
Когато проблемите не се решават
и съвестта ти те гадно вини?
На моето рамо ли, гледам идваш, ...

Старата Салфетка
Старата салфетка
мирно стои до моето легло.
Вечната съседка -
поканена на всяко мое опело. ...

По Касъм
В касъмски нощи тебе будувам.
Наточил съм вино. Нарязъл съм дюля.
Свъсено пиша, сякаш сънувам.
Мокро в душата ми... Спомен от юли... ...

Тъгуваш ме на глътки, боязливо
и сякаш с мен разреждаш сивотата.
От цветната ми лудост се опиваш...
Чаровно е да бъркаш правилата.
А в нощите ми кипваш като вино, ...

Отмина лятото и с него любовта,
замина всичко, остана само болка и тъга.
Есен... в сърцето, в душата,
а навън - студ и пустота.
След всяко лято идва зима, ...