ЗАЛОГ ЗА ЖИВОТА
ЗАЛОГ = ЖИВЕЦА
З . Ал О Г = ЖИ . ВЕ . Ц + А
4региона . 1304 кв.км = 31 квадрата . 42 кв.км . 4 региона + 8 кв.км – това е архитектурен план на екологичен град с календарен кадастър за 190 080 жители – виж чертежа.
З = 4 = С = Куатро – на италиански език ...

Ако ме гледаш някъде отгоре,
навярно знаеш, че съм като тебе.
Измислих си небе и го затворих,
със вход, единствено за... просветени.
Ако ме гледаш някъде отгоре, ...

Нещо
като песен
и като усмивка,
неуловимо като сън,
като цвете весело ...

Времето остави в мен следи,
плахи като стъпките на птиче.
Колко хубаво ми бе преди
чувството, че още ме обичаш.
После свикнах него изведнъж ...

Ти беше моят грях,
и моят стих недонаписан -
аз нежно утро бях
в очите ти, едва разлистено.
Ти беше сладък сън ...

Ще ви разкажа приказка една-
за титулярите в една гора.
Лестел изпратил важен SMS:
„На кастинг за Кумá или Кумец
елате с диплом и със интелект- ...

Когато те няма и съм сама,
чувствам се като тяло без душа,
времето е същински век,
и вечерта за мен е ад...
Не мога да намеря думи ...

Седем часа, сутринта е. Слънцето свенливо наднича през тесния прозорец. Усещам с цялото си същество нежната му ласка и с радост установявам, че светлината му вече изобщо не дразни очите ми. Как съм могъл да пропускам красотата на деня, без да се спирам, за да ú се насладя. Приемал съм я за даденост. ...

Ах, как ми втръсна от клишета,
от банални рими, от обич по навик.
Да ми казват, че така е прието,
че в бурно море най се дави.
Аз пък съм все във бурното, ...

(из цикъла "Вицове в рими")
Отива Нане в черквата и сяда
при поп Евстати да се изповяда.
„Кажи ми, синко, във какво сгреши,
и Бог тогава ще те утеши!” ...

Сърдита нощ
В сърдита нощ вилнее стръвна зима:
провлачва ледни, призрачни вълни.
Звездите, сгърчени – мъждукат, стинат,
проливат мрачни, облачни сълзи. ...

Макар че често плевя душата си,
там не растат цветя,
не пеят птици;
не търся извора на мойта самота,
а под килима си ...

Война на любовта
Душата ми – компютърна игра
със джойстик в немирните ми длани,
изгражда крепости от радост и тъга,
империя от мислите си брани... ...

Догаря бавно залезът зад хълма.
Небето мълчаливо червенее.
Рояк от хора вие се безмълвно
там, дето малко гробище пустее...
Разкъсват тишината ято птици, ...

Нощта на Нова година
Звънящи струни,
отвъдни погледи,
изпято утре,
влудени пориви, ...

Ще те търся аз, там, където нощта
в пречудливите си сенки
потулила е любовта.
Там, където жарава пропуква
вечер в снега, ...

Див танц.
Живот безценен.
Красив гланц.
Маскирано лице.
Втъкано сърце. ...

Тук времето е спряло
Тук сякаш времето е спряло.
Аз с времето единствено споря...
На двора птиче е запяло,
а аз съм седнал, нещо да творя... ...

Младост, прощавам ти всичко
Младост, прощавам ти всичко -
мръсните дънки и грешките.
Губиш, печелиш, обичаш
и все си горе на черешата. ...

Младостта е заем, не е дар,
трябва да я харчим смело,
всеки ден да харчим, хора, младостта.
Тя пристига девствена, красива,
тръпнеща за теб, човек. ...

Страсти бурни и искри любовни,
нощи кратки и лъжи многобройни.
Залезът настъпва, ресниците трептят.
Пазителят изпраща гарвана познат.
Дрехи се обличат, постелите изглаждат, ...

Ако можеше да видиш
Как тъмно синьо се слива
С кално жълто
Когато небето заспива
И силует на пушещ художник ...

Ръцете ù са месести, а лактите - заоблени като самуни. Ловко чевердисва огромния къс тесто. Подхвърля го нагоре, той пада върху ламаринения плот. „Пляс” изохква от болка, а тя като че ли иска да стрие и костите му - грабва го отново. Мачка, усуква, върти, закръгля, после разточва и разстила върху пл ...

Мъника 4
В Пловдив рядко валеше толкова много сняг. От два дена снежната покривка се увеличаваше за броени минути. Вече беше натрупало над 50 сантиметра. По улица "Иван Вазов" паркираните край тротоара коли имаха големи бели калпаци, а затрупаните коли трудно можеха да излязат от снежните прегръдки ...

Не мога да заспя, не мога.
Обричам се на тебе, нощ.
Под почернената тога
криеш ме със свойта мощ.
Вече месеци ти се отдавам - ...

Не, той не я обичаше, той просто имаше нужда да бъде обичан.
Всеки път идваше при нея, пристъпвайки недоловимо в мрака, чувствайки се изгубен и самотен. Тя беше единствената, която все още беше до него и го даряваше с любовта си, но той беше като смъртта. Изтръгваше последните ù капки живот, но вина ...

Facebook.com Поредната изпушена цигара и поредното изгубено време от деня, прекарано на терасата… Проклетият разговор, продължаващ два часа и половина на чаша топло кафе с моята хумористична и всеотдайна приятелка Блага, ме накара сериозно да се замисля върху данните, които интернет пространството и ...

Най-тъжната дума на света
„- Пак ли плачеш, мамо? – загрижено по детски попита босото момиче. Защо?
- Заради една дума, миличка. Тя е… Това е най-тъжната дума. - сподави тя.”
„17 Ноември. Четвърти ден без теб. Този ден прилича на вчерашния. Той на миналия, а миналият на предния. Но никой от тях не п ...

Денят започва като сън
Отново съм готов да дам
Тръгвам сам по улиците вън
Няма как и днес да се предам
Всичко идва за да си отиде само тя остава пак ...

Изхвърли ме от своя трон Небето
и прати ме на тъжната Земя…
И за да не ми е днес студено
перце от птица Феникс
постави в моята ръка~* ...

Зима е. Слънцето пече и се отразява в пухкавия сняг. Подухва ветрец. Сърцето лудо бие. Кръвта бушува в тялото ти. Предвижда очакващото го приключение. Милиони искрици блещукат по бялата повърхност. Емоцията е завладяла същността ти. Снежинки като кърфички щипят лицето ти. Ръцете са горещи. Краката п ...

Как решихте да се занимавате с творене на илюзии?
От малък усетих зависимост от създаване на образи, които само аз разбирам. В училище децата ми се подиграваха, че седя сам на чина, защото до мене винаги имало някой имагинерен съученик. Така беше, аз не давах на децата да ме занимават със своите еже ...

Принцеса бях... Сега съм Пепеляшка,
пера и чистя като полудяла...
Не се гримирам и не нося прашки -
съвсем със приказката съм се сляла.
И принцът си остана "грозна жаба" - ...

Навярно ще ме нарекат безбожник,
хулител, сквернословещ, еретик,
защото не мълча като заложник
пред догма, от която ще боли.
Така да бъде – нека ме отричат. ...