Skin - Нищо, освен
Моля те, повярвай ми.
Радвам се за теб.
Защо трябва да се преструвам?
Нямам какво да губя. ...

Меси, мачка ги в нощвите,
баба, сякаш за медал.
После втасват вътре скрити
бели питки под месал.
На оджака, в одаята, ...

Да съм себе си, толкова себе си,
колкото нямаш представа,
колкото зимата
лятото тича да хване,
колкото денем луната ...

Нежно
Нежно със всеки дъх усещах топлината,
нежно отначало си представях ранината.
Нежно слънцето ме галеше с лъчите
нежно аз обичах те, а ти рани ме ... ...

Шепотът на листата
разбира ли някой -
само аз ли успявам?!
Безмилостен вятър
разголи ...

През зимата
Плаче ми се, почти като в началото на зима.
Тогава нямах прегръдките ти за свои крила,
а днес не зная къде да ги дяна и как да летя.
Умърлушено ми е като стряха без гнезда. ...

Един петък, един сън и един единствен въпрос
Този следобед, след училище, се разхождах по плажа. Беше късна есен, но времето беше слънчево, а вятърът не ме пронизваше през тъмнозеленото ми палто. Вълните на морето се плъзваха с типичния си съскащ звук по пясъка, но не достигаха краката ми. Ходех с м ...

По устните ми бяла обич пари...
По устните ми бяла обич пари,
но нямам глас, за да я изрека -
извива в мене сладостни пожари
и ме разкъсва на парченца самота... ...

Научих, че човек рано или късно попада в капана на любовта.
Научих, че трябва постоянно да падам, за да се изправям по-силна от всякога.
Научих, че приятелите се броят на пръстите на едната ръка.
Научих, че болката е по-добър учител от приказките.
Научих, че не е важно от колко хора си заобиколен, ...

Помниш ли птицата? Помниш ли птицата - мен?
Помниш ли клона, връз който
бе кротко унила в очакване?
Помниш ли залеза, идния ден?
Помниш ли мене, с очи към небето в копнеж? ...

Кой може духа ми във клетка да върже
и словото да вкара във калъп.
Лесно с рими захаросани се лъже,
на истината щом обърнеш гръб.
С лирическия често си приличаме ...

Всички сме чували израза: "Юнак без рана не може'' . Особено често в детството ни, когато, ожулвайки коленете или ръцете си и удареното място прокърви и заболи, родителите ни са ни утешавали с тези думи. Когато сме малки, можем да заплачем за всяко нещо, без това да е израз на някаква слабост. Можем ...

* * *
Нарисувах три звезди в небето
и луната сложих най-отпред,
боядисах сребърно полето
и изпях за тях един куплет!

Как искам да видя нещо зелено;
да дойде по-бързо и моето лято,
да не е в очите ми тъй замъглено
от всичкото черно в сърцето излято.
Да мога да сложа жълтата рокля, ...

Скъпо Сърце,
Ужасно много съжалявам за това, което ти причиних. Подведох те, знам. Дълбоко си огорчен от постъпките ми, а също и от бездействието ми. Когато ти срещна Любовта, аз нямах достатъчно познания за Нея, дадох ти грешните съвети. Аз само анализирам, нямам лични преживявания, нямам личен опи ...

Нова весела година -
почна с ядрената зима.
Със тайфуни и вихрушки
ний ще светим като крушки.
Наводнения, комети, ...

с. Плаково, община Велико Търново
Подобно на пожарища далечни,
кръвта на залеза във огнени реки
течеше от небето настървено,
а то от мълнии безмълвни набраздено ...

Отмятам миналите дни като зърна на броеница.
Редувам лошо и добро – боли ме, щом отметна лошо.
Животът ми е колело – попадне ли крака ми в спиците,
тогава лош съм. Но в света, знам, дните се редуват с нощи.
Преди да догори свещта, преди камбана да удари, ...

Божествена Искра!
Капка от роса – божествена сълза
Полет - небеса... слънчев лъч – мечта
Радост и тъга
Вплетени в душа ...

БОЛКА
Боли, когато теб враг те удари,
но колкото и много да те боли,
по-тежко е, щом свой, без да те жали,
жестоко сърце доверчиво рани. ...

Оставили древните маи
наследство за нашия свят.
Разумни глави разгадали,
че хората чака ги край:
"Земята, светът ни и ние ...

Пазарът. Малкото градче.
Пасквил трагикомичен.
Животът – ето го, тече.
Тече, а не отича.
Без край, без смисъл, ще речеш. ...

Можеше да гледа жени дълги часове наред, без да помръдва. Гледаше ги търпеливо, унесен в лениви мисли, съсредоточено, като художник, който иска да запомни всичките им движения и черти, преди да ги е нарисувал. Гледаше ги с неподправен интерес, както плахо дете вижда мечтана играчка, както се разглеж ...

Нощта се разля върху кривия гръб на чемширите
и с воала си остър прегърна балконите чисти;
а в запустелия празен бетонен канал на комините
вятърът лаеше и изповядваше своята истина.
Със закърпен балтон и торба, пълна с печени круши, ...

Тялото ми нагло проси любов.
При полъха на мъж настръхва.
От аромата на парфюм потръпва.
При допира на кожа краката треперят.
Душата копнее за ласка. ...

Лятната ми почивка
Аз цяло лято пак ще съм на село,
грижовно ще събирам тишина...
В градинката ще бачкам неумело.
И ще изкупвам своята вина. ...

Сигурна съм, че повечето от вас знаят колко е полезно да се живее здравословно.Но много хора пренебрегват този факт и то най-вече от мързел. Аз лично съм се убедила, че най-доброто, което човек може да направи за себе си, е да се погрижи за добрата си физическа и психическа форма, именно водейки здр ...

Спокойствието лута се на воля, събирайки свежите цвтя,
навън на люляци ухае и на откосена от изгрева трева.
Пътувам с времето стремглаво, търся своя ден,
дъгата в мен събужда спомен в един прозорец и рефрен...
Песните се леят като вятър, душата ми рисува синева, ...

Имало едно време място, наречено Ад. То било създадено за тези, които не спазвали наложените закони и били грешни. Господар на Ада бил Дяволът, а негови подчинени – демоните. Тяхна задача била да намират неправедни хора и да ги довеждат в Ада, където те мирно и тихо трябвало да си понесат наказаниет ...

Кой си ти?
Мъж със сини очи
или...
Дявол с черни коси...
Тъй омаен си ми ти. ...

Понякога е толкова самотно
Понякога е толкова самотно,
че чувстваш се единствен на света.
Сякаш от вълните си изхвърлен,
но и от брега не си приет. ...

НЕГРИМИРАНИ С ЧЕРНО СНЕЖИНКИ - ІІ
Ти си тук! Ти си тук! Ти си тук!
Вън танцуват снежинки искрящи!
Нова радост в събуден капчук
пише песен със ноти от щастие. ...

Сбогуване
Когато тука пътят ми завърши,
когато леко се отправя към простора,
бих искал горе някъде да седна,
последната цигара да запаля. ...

Защо не се учим от грешките в езика и стила на произведенията си, коригирани от редактор или друг читател
Парадоксално! Толкова еднакви и елементарни грешки, за които е ставало дума много пъти в този сайт, а като че ли нищо не научаваме. Защо? Преди да изкажа моите предположения, отново ще цитирам н ...