Реши да сложи край на живота си точно на Коледа. Не можеше да понася цялата тази еуфория около празника, дразнеха го милите усмивки и приповдигнатото настроение, а веселите коледни мелодии го караха да се мръщи като при силен зъбобол. Мразеше живота си и нямаше никакво намерение да продължава да го ...
На нашето дърво отсреща се видяхме,
на мястото на любовта за целувката последна,
любима моя, сладка моя, знам, че пак ще дойдеш там,
на уреченото място за един последен танц.
И виждам аз, така и става, ...
Безлунно
Нощта ме гали с черни, премръзнали длани
и вятърът ми целува нежно очите,
полетата край пътя са смълчани
и крият се зад облаци намръщени звездите. ...
Защо
Не знам защо е погледът ти тъй студен?!
Навярно не, че твоите очи са сини.
До днеска мислех, че със тях съм награден.
Но лошият късмет и мене не подмина… ...
- Съжалявам. Опитахме всички възможности, но... Успяхме да спасим само едното.
- Нееее...
Дните се нижеха. Очите ми бяха пресъхнали. Устните ми напукани, а сърцето наполовина празно. Исках да върна времето назад, за да променя нещата, но връщаше ли се време?...
Прекрасният ми син живееше в златна кл ...
Палми. Птици. От любов ли миражи
по очите на небето рисувам -
своите спомени с морски пейзажи
и на струйчици топли се стичам.
Нежна пяна с вълните прииждащи ...
Не всеки разбира поезията.
Не всеки може да чете сложни изречения, между чиито редове се крият непредвидимо обикновени и прости думи.
Поезията е най-чистата и преднамерена форма на изповед.
Тя прави човека това, което е.
Тя сваля всички маски и изобличава душата в нейната грозна, неприемлива голота. ...
Наречи ме егоист
Цял един ден си представях картини
плашещо скучни, докаран до бяс,
една подир друга изреждах причини
да вярваш безцелно, но истински в нас. ...
ДО ВЧЕРА
За помощ пак ли махаш с бяла кърпа,
заточена от самота на петия етаж.
Щастливото хвърчило живота ти издърпа.
Отново ли съм верният ти страж? ...
Питаш ли се често какво е самотата?
Питаш ли се често каква е тя самата?
Прибираш се вкъщи, отваряш вратата
и виждаш на стола седи тя - самотата.
Чувстваш вътре в теб празнината, ...
Дъщеря ми се прибра. Всяка събота става по обед или следобед, хапва набързо, после чай или кафе и:
- Тате, дай ми пари!
- За какво са ти?
- Ами да си купя нещо сладко.
Тази вечер слагам вечерята - боб яхния, печена скумрия, картофена салата и чувам дъщеря си: ...
Животът - гладно и хапливо куче
напада в гръб красивите илюзии,
а истините под лъжи заравя
и бяга все по-силно и по-бързо...
Съдбата - неопитомена черна котка ...