На прага на поредната дилема,
объркана във свойта правота,
кого да питам, враг или роднина,
кога съм права и кога греша?
Кой истината смело ще ми каже ...
Благодаря ти, Господи, за новия ми ден!
За слънцето и въздуха, събудени у мен,
за радостта, че дишам, виждам и се движа,
за смелостта, с която срещам всяка грижа!
Благодаря ти, Господи, че ме предпазваш ...
Лица тъй ярки, избрали си сами затвора,
очи страхуват се от срещата с позора,
в цветове се багрят спомени налудни,
призраци кръстосват сънищата блудни.
Само там се гонят грейнали като деца, ...
Ти грешиш, но харесваш своите грешки.
И вървиш, все напред и напред.
Но не виждаш, че движиш се в кръг...
Очертал си си кръг!
А кръгът се превръща в утроба. ...
Любовта е моя спътница незрима,
огрява ме със светли, стоплящи лъчи,
прогонва всеки студ и всяка дълга зима,
що живеят в моите очи.
Прогонва всяко зло, коварно безпокойство, ...
Каква на щастието е цената?
Колко би платил да си щастлив?
Щом отдавна празна е душата
и не намираш живота за красив.
Усмивката измамно на лицето ти стои, ...
- Сянка, внимавай!
- Какво? Къде? - панически се огледа сянката.
- Още не, спокойно - махна с ръка Гар Ван. - Само внимавай, не искам да пострадаш... като пак си опърлиш веждите, например.
- Хъм! - замислено изсумтя Сянка. - Не съм си пърлил веждите!!!
- Ооо, вярно - щракна с пръсти сенчестата. - Он ...
Идваш, а после пак си тръваш
и ставаш друг, по-студен.
Тръгваш си, вратата след теб се затръшва
и нахлува въздухът студен.
Тръгваш си, не се обръщаш, ...
Сияние от влюбени ръце
Беше точно преди 10 години. Имаме колеги от Девин, които ни поканиха да им погостуваме за седмица. Не се двоумихме много. Яхнахме няколко коли и отпрашихме към Родопа. Наистина фантастично преживяване. Все едно бяхме в някаква виртуална програма извън реалността. Всичко наокол ...
ГРАФ МРАК
В зловещия замък беше тихо, само слугата Алфредо интензивно чешеше гърбицата си с учудващо малките си ръчички, създавайки натрапчиво шумолене. Главната порта внезапно се отвори с пискливо изскърцване, което стресна прислужника и доведе до лека драскотина по неприятно закръгления израстък н ...
Тази нощ изпих виното от спомени бели,
разтопи се ледът под ребрата.
Замезих с откраднатите недели,
но настроението ми пак остана сакато.
Опитах и стих да напиша, ...
Този град заприлича на мръсно бунище от рани и кал,
сред мъглите му бродят объркани глутници кучета.
Ние стигнахме с тебе дори до железния райски портал,
но – какво е оттатък – не беше ни писано да научим.
Грозде ядохме кисело и пихме от глухарчета вино, ...
Да кажа сбогом не мога.
Свикнала съм с присъствието ти като с дрога.
Викам, блъскам и чупя,
но нов живот няма как да купя.
Там, където е горяло, вечно ще боли. ...
Ден след ден оцелява сама,
като пясък животът изтича...
Без любов, без усмивки... така,
ден след ден преминават - безлични.
Тя събира троха по троха, ...