Чудак-вълшебник
(посветено)
Със морска пяна поиска да изтриеш мрака
сред острите скали, застанали пред теб,
и малко семе от надеждата позната ...

Искаш да ти давам -
давам ти и взимаш,
но си ненаситна
още ти да имаш.
Тръгваш да ги търсиш, ...

Празен стон, празна стая.
Шепот. Но спри! Кой си ти?
Дали си ти, дето сърцето ми рани,
или този, дето разби детските ми мечти?
Не, не крещи. ...

Пета последна част на "За няколко интересни учени и изобретатели в областта на безжичните комуникации"
(Откъси)
Професорът по физика в няколко университета в Италия е известен със своите работи в различни области на тази наука. Може би най-голям е приносът му в областта на електромагнитните трептени ...

Когато си далеч от мен, разбирам що е болка.
Разбирам що са истински сълзи
и за какво наистина се плаче.
А щом се моля да те видя,
осъзнавам що е липса ...

И във онзи зимен ден
ти се сгуши нежно в мен,
сърцето ми се стопли
от погледа ти мил и драг
и исках само аз да бъда ...

"Ти имаш всичко. Дом и нови чехли..."
Ивайло Терзийски
на кварталния пияница
Ти имаш всичко нужно на човека -
храна, легло и даже топла къща, ...

Вълшебно измерение
Вълшебно измерение нежно ме обгръща,
разтваря в шепите си нежност и любов.
Истина и вяра в мене се завръщат
и искрят звездите, пропити с любов… ...

Красота, чудна, неустоима,
устни, сладки като малина,
лице по-нежно от коприна -
това е моята любима.
О, любов толкова страстна! ...

Самотна съм -
тъй както е самотен вятърът
и свири,
за да чуем воя.
Безпътна е ...

Момчешко лице се отрази в чашата с ароматния ърл грей, точно преди физическите закони да си кажат думата и да разплискат и нарушат иначе идеалната повърхност.
- Ади, ела да видиш какъв красив залез! – дойде гласът на момчето, което вече поставяше чашата на мястото ù върху малката чаена чинийка. Най- ...

Тази есен,
подобно две чайки,
свенливо изчакали
да си тръгнат пазачите на шезлонгите,
бавно крачим ...

През рая минахме,
дори понякога през ада.
И от себе си се отричахме
и се мразехме след края,
но тайно винаги се обичахме ...

сгушвам се в теб
в прегръдката ти
нежно топла
и съм малка
да помръдна не смея ...

Това е от първата ми стихосбирка "Затворническа поезия" Набутаха ме за 10 дена в следствения арест, а сега съм в домашен. Явно ще трябва да я довършвам. Ако някой знае смел издател да я издаде, моля да ми се обади. Музите може да ги намерите, ако на гугълчо потърсите Петър гоблена
Защо ни е такава к ...

След вечеря излязох на терасата да изпуша една цигара, казват - за по-добро храносмилане...
И всичко ми приседна...
Навън заваля дъжд...
Не знам на каква основа, Божа работа, тежки мисли ме връхлетяха - навън е кучи студ, може би ще завали сняг...
Има безброй много бездомни хора - гладни, навън, без ...

Границата на обидата
Когато си звезда, ти си високо. Светлината ти е ярка, заслепяваща, успяваш да прокараш пътека до най-тъмните кътчета на душевността. Там обаче са се свили на кълбо гнусни твари, които, обезпокоени от тази неочаквана светлина, сънено се раздвижват, за да изпълзят отново в тъмното ...

Не мога да мисля за друг,
искам само твоите ръце.
Искам те, дори да бъдеш груб,
не трябва, а към тебе ме влече.
Докосвай тялото ми жадно, ...

ВЯТЪРЪТ
Дълъг е пътят
от звезда към звезда.
Губим разни неща.
Вятърът ги отвява. ...

Огънят на
Прабългарските
страсти
гори и топли
векове. ...

Вината ми е лакома. Не знам
с какво признание да я нахраня.
Страхът изпадна в кома. Сам
гневът остана - зъл като пираня.
Заинати се гордостта ми. И ...

Автор и изпълнител: Владимир Недев - Светоглед
За информация:
В припева на песента всеки глас изпях и записах поотделно. Накрая смесих вокалите и се получи малък хор.

Здравейте, мили принце,
как е времето при Вас?
Валят ли още бури от
очите на принцесите,
които гледате в захлас? ...

Станах аз за втори път баща,
дойде новина, леко ангажираща.
Защо ли притеснение ме хвана,
уж съм улегнал, с нерви от стомана?
Скоро дома ще огласи едно мъниче, ...

Голи са сивите жици,
няма вече и пойни птици.
Сами бягат листата пъстри.
Отронени перца от вятъра.
Тъжно е сега късно през есента. ...

За мен времето спря,
мъртво е всичко, нали?
Сякаш светът замря,
останаха само сълзи.
С какво може да се сравни тя - ...

БЕЗСЪНИЦА
Безсъницата - птица полунощна,
разпери пак крилата си над мен.
И мисълта ми - блудница немощна,
покой не дава на духа смутен. ...

на Дядо Иван
МИЛИ ДЯДО!
Мили Дядо,
Нека да си здрав и жив
и да си щастлив! ...

Все по-трудно ми е завръщането от големия град към това село, захвърлено в другия край на България. Трийсет години вече минавам Троянския балкан, опитвайки се да съшия отново ризата на спомените. Селският корен на баща ми явно излезе по-як, щом присади и мама – родена гражданка - на стари години в р ...

Тази нощ Скрежко не спал,
по стъклата цветя е рисувал.
И разсипвал, разсипвал кристал,
в който зимното слънце палува.
Знам! Той е влюбен във мен ...

„...небе не бе небето...”
Веселин Ханчев
Не бе небето ни. Не бе
таванът синкав на очите.
Оттатък също бе небе, ...

Прерових всички кътчета на паметта си -
оказах се в екранно - бяла пещера...
На лентите въртяни във нюанси
бледнееше несбъдната мечта...
Във розово бе първата ни среща, ...

Забързани във ежедневието сиво,
притиснати от страх
за утрешния ден,
забравяме почти за съществото живо,
което крачи редом с тебе ...