Две колби с еликсир пред тебе има -
коя ще избереш ти ми кажи:
от едната, ако отпиеш - в мене ще се влюбиш,
от другата като замаяна ще бъдеш.
Твоята любов на мене ми е нужна, ...

6 месеца по–късно:
Анджела стоеше безучастно на фотьойла си, а погледът ù беше забит през тънкото стъкло на кухненския прозорец. Пред нея, на познатата ни масичка, стоеше Александър. Пред него имаше огромен тефтер с телефонни номера, а той непрекъснато набираше и набираше, последователно, всеки от т ...

9.09.2011, 12 плюс 3, Хоризонт, БНР
Лев Александрович Пономарьов е известен руски политически и обществен деец, изпълнителен директор на движението "За човешки права". Бил е доверено лице на адак. Андрей Сахаров.
Преди две години е нападнат и бит пред дома си от неизвестни и досега лица.
- Господин ...

САПУНЕНИЯТ МЕХУР
(басня)
На слънцето в тържествен тур
летеше гордо във ефира,
един блестящ, надут мехур, ...

С А М
И отново съм сам във нощта.
И отново луната ехидно се смее.
Казва, че тя също се чувства сама
и слънцето е самó, но за хората грее. ...

Сбърках!
Нарани ме!
Сърцето ми потъпка нечовешки...
Мечтите ми,
Очите ми, ...

Ще те милна простичко и чисто -
уморена, вечер, на дивана...
Ще раздухам въглени искристи...
Само ти, единствена, остана...
Срещах се с каваците, с чинарите, ...

Имам познат, който често си служи с поговорки. Понякога, когато си говорим и аз споделям някаква житейска пречка, отговорът му накрая към мен е стара и изтъркана поговорка. Не че съм търсила съвет, просто си говорим за нещата от живота, той кротко ме изслушва и накрая заключва всичко в едно или две ...

Умение ли е да нараняваш или липса на смелост, или увереност? Защо непрекъснато се нараняваме?
Напоследък все по-често чувам, че чувства вече не съществуват. Казват ми: „В този материален свят няма чувства, момичето ми. Всичко се свежда до интереси - време е да пораснеш, ти в кой свят живееш?”
Но аз ...

Самотата, или това как да намериш себе си
Петък вечер е. Отказал съм всякакви срещи само и само за да си почина от суматохата и да се отдам на душевно спокойствие. Релаксирам, излегнал съм се на дивана и ме обзема едно странно чувство на самота и празнота.
На какво се дължи това? Може би на факта, ч ...

Момичето от долината на прасковите
Беше толкова слънчево.
Беше сламено русо.
Вместо скули, с две праскови жълти.
С глас камбанено-звънчев ...

Колене, забити в пръстта груба.
Ръка, протегната напред,
търсеща друга.
Криле, прекършени на две.
Душа свита, ...

Не ми подарявай тази болка -
и без друго за хиляди неща затварям очи...
Не пожелавай да си гореща сълза
върху устните ми затрептяла.
От това ме пощади! ...

"Преден ляв, заден ляв,
слагам лапа подир лапа..." - вълчова маршова песничка.
------
------
- Хайде по-бързо! - подкани ги ефрейтор Верг. - Който последен стигне в Лагера, е развалено яйце. ...

Виждал ли си пясъка как бавно се изплъзва из между пръстите ти? Сърцето ми се рони така. На мънички песъчинки се измъква измежду ръцете ми и аз не мога да го спра. Не мога да го събера. Не мога да го съживя.
Не ме поглеждай така. Очите ми сълзят, защото вятърът студен ги брули. Не знаеш само как бол ...

- Артър, ще можеш ли да гледаш дъщеря ми за седмица? Тя е достатъчно голяма, да се гледа и сама, но все пак искам да има някой с нея, докато ме няма - Не се справях добре с малките деца, но Джо беше направил толкова много за мен, че се чувствах задължен да му помогна. А и едва ли му е лесно да я гле ...

Дъждът безутешно ридае
със хиляди капки - красиви сълзú.
Вятърът спира - нещо гадае.
Мъглата страхливо пълзи.
Лицето си мокро изтрива ...

Е С Е Н
Навън вали, листата капят
и вятърът протяжно пее.
И смях замира и се стапя,
и спомен за любов бледнее. ...

Какво да нарисувам вместо дъжд?
И как от него аз да те опазя?!
Нали тогава, неведнъж,
в дъжда със тебе бягахмe – в наслада.
Да нарисувам вместо дъжд очите ти – ...

На сцената
Ти си тази жена, във усмивка
уловила вселенския ритъм
на мечтите ми - спомени пивки,
из които душата залита... ...

Погледнах я - по ангелите да върви, Мария!
В косите - звън-мечти, очите - огън приютили...
И казах си - от нея сластно ако не отпия,
в греховен огън нека душата ми да изгори!
Че всяка втора, с дъх любовен, в страсти - е Мария! ...

Аз съм пчела хищник, влизам в теб,
ражда се медовина
с вкус на дете.

Това, което сътворихме с теб,
стихия бе и огнена безбрежност.
Сега сърцето си охлаждам с лед.
Линея днес без влюбеност и нежност.
Пресичахме морета от любов, ...

Буква еР я знам отдавна.
Разбрах, че е далеч от мен.
Днес научих, че е важна
и имала си собствен ген.
В името ми, знам, я няма. ...

От тук измъкване нямаше,
той е заточен в безкрая,
душата му сякаш се давеше -
в последните капчици вяра...
Недъгав беше от малък, ...

В топлия есенен следобед, шофирайки към вкъщи, видях, че горивото на автомобила ми е на привършване и реших да заредя на близката бензиностанция. Спрях до свободната бензино-колонка и отворих вратата, за да сляза. В този момент, в съседство до моята, пристигна кола, шофирана от млад, симпатичен мъж. ...

Не мога да разбера този живот,
а може би съм въвела грешния код.
Всичко около мен е толкова зле,
нищо не става така добре.
Всички ми казват, че съм добра, ...

В сивотата стоиш така сама.
Чудиш се - ще отмине ли твоята мъгла.
Лятото е хубаво и кратко, но - уви - падат и мъгли.
Може би дъждовните есенни листа
ще избистрят всяка капка тъга по света. ...

Сам
в свят,
изпълнен с хора,
сама и аз,
изтича ...

Никой никога не казва колко го боли.
Никой никога не споменава за броя си сълзи.
Никой никога за отсрещния не пита.
Всеки моли, иска; от друг желае да опита.
Никой никога не влага чувства. ...

Това, което сега
случи се в моята душа.
Искам аз да е лъжа,
но лъжа в твоята душа.
Не искам аз да страдам сама, ...

Едно заб(р)авено утре
в което Слънцето
бавно потича
по стъклата
и рисува… ...

Понякога е достатъчно толкова малко.
Понякога е достатъчно просто да не си вредим.
Понякога е достатъчно просто да приемем нещата, каквито са.
Понякога е достъчно да замълчим.
Понякога е достатъчно само да съхраним себе си, независимо какво се случва с нас, независимо какво се случва около нас, неза ...