Взирам се в мъгливата светлина на свещта,
дим от догаряща цигара облива четирите стени,
мисли изпълват съзнанието ми
и търся те около мен,
но няма те, няма те... ...

Поредната "Обикновена рисунка"...
Може би е заради календара на Маите... Не знам!
Б.

Тъга сърцето ми сковава -
животът не е, който исках...
А времето безмилостно минава -
защо Душата си тъй дълго стисках...?
Какво очаквам всъщност от Живота? ...

Сънувах странен сън нощес,
разхождах се по брега на океана,
а в пясъка до моите следи
вървяха други - бяхме двама.
До тука нищо интересно, ...

Луди хора навсякъде!
Не винаги знам къде съм. Но съм силно убеден, че това е нормално за един силно отегчен от живота човек. Смятам също, че когато хората искат от теб кисела краставичка, не е редно да ги пратиш на меден месец в Албания. Някак си неучтиво е. Понякога наистина се чувствам зле, заради ...

Вятър, вой в нощта,
болката отново е дошла.
Мрак и тишина,
това е то деня.
Таз килия тиха, ...

Сонет № 22
Отчаяно страхливи, оскърбени,
все още някаква любов таим.
Нападат ни отвред непросветени,
а ние упорито си мълчим. ...

Оглеждайки се в тъмен мрак,
аз виждам не това, което искам.
Оглеждайки се в огледало,
залъгвам себе си и вас.
Облак тъмен над мен виси, ...

По ръба
По ръба на живота често вървя,
изричам празни обещания.
Душата ми е хваната в капан
и често в мрака тихо плача. ...

И ето - умират вълните...
От безкрайното сякаш море
се разбиват в скалите...
Безучастно гледа светлото синьо небе...
Морският бриз тихо, на пръсти, ...

Текстът, музиката и изпълнението са мои. Птичките са от "Ковачевица се събужда", което изтеглих от замунда... не знам дали е законно. Акустични китари и Adobe Audition.
... закусвам
...със уиски, цигара, кафе...
отварям
прозореца - денят да донесе : ...

ПРАХОСНИК
Колко радости съм преживял...
и колко болка...
Колко мигове съм пропилял...
Надежди колко... ...

Замисли се какъв си
Във мен се заражда омраза,
щом те погледна в лицето.
Ти си дразнител, проказа…
И само ми късаш сърцето. ...

БАБИН ДЕН
На нивата до някой слог
родилката глава полага,
жената-баба с поглед строг
в усилията ù помага. ...

Беше зимен неделен ден - 26 декември 2010 година. Още от сутринта знаех, че животът на баща ми беше към своя край и че светлинката живина в него бавно угасваше. Дойде момент, в който това се случи и тате се предаде и издъхна. Тогава целият ми живот се срина. Започнах да плача и да викам:
- Защо тате ...

Подари ми нещо синьо
да ме топли за из път,
гривна от авантюрини
за компас при кръстопът.
Подари ми глътка нежност, ...

Изпращам те – отиваш надалече –
съдбата ни събра и разпиля.
Недей, дори да не обичаш вече,
не го изричай даже на шега.
Не е възможно да ти кажа сбогом ...

Обичам тази тъжна нежност,
която някога вали
от покрива на тъмна бездна
и люби двете ми очи,
когато се зарея в тъмното ...

Снежинките прехвърчат безразлични.
Как мълчалив е всеки следващ сняг.
Ведно със подранилото кокиче
прераждаш се и ти, смирен и благ.
На петдесет си остани бездомен. ...

Краят на една приказка
Лежаща мъртва,
с прелестно лице,
още отворени очи
със засъхващи сълзи. ...

Минало, настояще и бъдеще ще се сливат в едно винаги, когато затворя очи и красивите черти на твоето лице усмихнато озаряват мислите ми. Протягам ръце, в опит да докосна топлите и нежни твои длани, за да те почувствам отново жива и това, че си тук с мен. Миг... толкова несъизмеримо малък и същевреме ...

Вижда я отдалеч. Гледа с воднистите си очи малката табелка отвън, на стъклото на офиса. Висока, слаба, недобре облечена. Русоляви коси, светло продълговато лице. Неопределена възраст, може би около четиридесетте.
”Отново ще си загубя един час в приказки” - веднага си казва той и учтиво я кани да вле ...

Умнотиите привършват се.
Глупостта е пак на мода.
Простотии куп извършват се.
Изоставаме с разплода.
Днес сред бедните най-гладни сме, ...

Когато си тръгна, изплакахме очите си.
За теб. За живота, който живя.
Вървя по пътя си с чисто сърце, и
усмивката ти не ще забравим никога.
В сърцето болка винаги ще има, ...

Не помниш вече моето лице,
чертите му стопиха се и в мрака,
изчезнаха от нощното небе,
в което като вятър аз те чаках.
Забрави, че във него всяка нощ ...

Следите от твоите ласки
тръпнат по моите пръсти.
Следите от нощите сластни
са моя Голгота и Кръст.
Следите от моята похот ...

"Безплатен" лаф.
Щом ти кажат, че ти дават
нещичко "безплатно",
не им вярвай! Ще се минеш!
Предварително си го платил! ...

В градините, където розите цъфтят
безумно раними, безумни жестоки,
както никъде,
ще прекрачиш ли с мен
в една полунощ без луна ...

Ние с теб сме като
противоположно заредени
същности, заключени
във паралелни измерения.
Вродено ни е да се търсим ...

Плажен сън
Сънувах, че сънувам приказен град. Старинната архитектура издаваше величието му. На тоя град му е вървяло по вода. И как няма да е така – направо река го пресичаше. Картината ухае на пролетен полъх след спокоен следобеден дъжд и мирише на мъртвило след стихия, а визуално: наоколо всичко в ...

*
Само огънят
от изсъхнали листа
ще те пречисти.

Как бих те стоплил със дъха си нощен,
а със целувка дневна - твоя свят студен
и знам,
жадуваща ще се завръщаш нощем -
пак търсеща живот... във нощен ден.

ПЛЕНЕНИ ОТ ЛЮБОВ
Стоим замислени под луната.
Прошепваме думи милостиви.
Виждаме лицата си в реката.
Мислим колко сме красиви!!! ...

Колко пъти ти се е случвало да кажеш: ''Добре съм'', когато усещаш, че едва се държиш на краката си. Усмихваш се, а таиш надежда в себе си някой, някак да види зад това лъчезарно лице онази мъка, побрала се в теб. Смееш се, а някъде в дълбините на душата ти всяко чувство плаче с горчиви сълзи. Смята ...

Къде изчезнаха сезоните
И малък Сечко вече не е същият
А есента и лятото преплитат се
И все е пролет все е пролет
От топлинка поникнаха кокичета ...

Аз "обичам те" иска да казвам
и всяка дума
парченце живот да ми взима,
защото любовта, когато е голяма,
тя любимите на смърт проклина. ...

Вървя по улиците на този непознат град и попивам от всичко, което се случва около мен. Разперила съм сетивата си като пипала и те жадно опипват света.
Различно е. Толкова е различно. Мислех си, че навсякъде е еднакво, но напротив. Обикалям сама улиците, без да усещам самота, тълпата около мен ми пра ...

Тичах ли, тичах.
Уви, закъснях.
Обичам - обичах,
едва не умрях.
Калъфката мокра е, ...

В безлюбовни квартири,
с безлюбовна любов,
безлюбовно се губим,
в безлюбовен живот.
Как заспиваме нощем... ...

Да дишаш или не, май в днешното време това е един от най-важните въпроси, които непосредствено вълнуват младите хора, но без да чувстват това вълнение. Дихание на любовта и неговата липса, в крайна сметка кое и къде е истината. Седиш срещу партньора си и чувстваш диханието му, то ти въздейства и пре ...