Бодеш като камък в обувка прокъсана -
ти го вадиш, а той се намъква обратно.
Идваш тук, поставяш маска навъсена
и се чудиш защо с мен не ти е приятно.
Затъмняваш стъклата на моето време, ...

Все това тщеславие проклето,
тая завист, алчност – клевета,
царстват все от времето – което
се – човекът пръкнал на света.
И за жалост с подлост и коварство ...

Сънувах те!
Но знаех, че те има.
Там някъде… където…
луната е огромна, синя,
небето изумрудено сияе, ...

Какъв е този делник – сив и мрачен?
Защо не виждам слънцето над мен?
Сух вятър някаква надежда влачи –
от нищото и той като че ли роден.
Какви са тези пусти коридори? ...

Пак ли ще живеем във мизерия?
На Европа пак сме периферия.
Управляват ни бандити грубовати.
Туй ли ни е елитът, егати?!
Заливат ни пак със помия. ...

Отказвам се,
до тук съм!
Забравих се...
човек съм!
Обиждашe, ...

Сън ли е, или действителност?
Сънувам непрекъснато един и същи чуден сън,
картини непонятни, странни нощем ме спохождат:
как разцъфтява изкорубен и изсъхнал горски пън,
а планинските скали пред мене как прохождат. ...

Пролетта
Тя изгря под облаци в небето -
лъч надежда в златния триптих.
С дъх на лято, слънце във сърцето,
изтръгна мрака в светлия си стих. ...

- Толкова съм гладен - изръмжа Но Щен Вълк, - че съм готов да си изям кецовете!
Всички като по команда сведоха поглед към лапите на вълка, които от своя страна, притеснени от толкова внимание към тях, неловко размърдаха ноктите си.
- Хъм - изхъмка Сянка. - Така, като гледам, вече си ги изял...
- И д ...

Възможно ли е, питам се, това:
сънувах Господ, че ми дава прошка
за всички сторени от мен дела!...
Какво ли чудо да очаквам още?!
Прекръстих се и преклоних глава, ...

Животът ни поднася различни изненади, когато и където най-малко сме очаквали. Те идват в живота ни във всякаква форма, но не винаги ги виждаме... Но дори и да ги видим понякога, пропускаме шанса си от страх, от това, че щастието ни е толкова чуждо, че мислим, че вече не ни е нужно... Но понякога зап ...

Ще се справя. И утре е ден.
Все си казвам това и накрая,
сякаш няма по-силна от мен,
продължавам, такава съм. Зная,
че обливам се честичко в кал, ...

На Р.К.
Oсобен вид коприна е това.
Окръжности от фибри оцветени прегръщат полукръглата дъга.
Лъчът пречупен всеки цвят променя в различните моменти на деня.
Нюансите преливат и се сменят... Вълшебни лупи теглят светлина - ...

САМОТЕН ТАНЦ
Бяхме ти и аз –
бяхме Ние…
Сега съм само аз,
сега си само ти. ...

Сам си ти!
Море от облаци.
Страховито ми звучи!
Къде си ти?
Прашинка в пространството! ...

Лудокосна година търкаля
дни и нощи във боулинг „Живот”,
кегли щастие, мъка - събаря
със ръка, вдъхновена от Бог...
И пресича с полата си къса ...

Болката…
боли и не спира,
сърцето ми…
на камък свива.
Вярата…. ...

Все към мене ти духаш, все към мене фучиш,
ураган си уплашен и гримиран горчиш...
А съм толкова влюбена и до глупост добра,
полетяла във бурята, преоткривам страстта
и изчезвам в теб есенно, губя дума и стих, ...

И ме имаш. И ме нямаш.
И те радвам. И боля.
И си тръгвам. И оставам.
И говоря. И мълча.
И те любя. И те мразя. ...

Принц - като луд! И в хормони облян
там, сред тълпата на бала.
Чудна красавица в бяло съзрял
и взел, че забравил морала.
В тъмната доба пресрещнал я той ...

С теб
когато погледна в твоите очи
зная гледам към звезди
когато нежен дъжд зазвъни
зная смехът ти звъни до мен ...

О, светлина!
Аз бях ли заслепен, или пулсът ми вървеше след блудстващата мисъл?
Съзрях ли празнотата, или възклихнах онемял?
Копнежът като мълния ме порази и лумна във пожар душата ми!
Същински ад! ...

За няколко интересни учени и изобретатели в областта на безжичните комуникации
(откъси)
Странният гений Никола Тесла, казват, има над 700 патента. Всъщност някои източници говорят за не повече от 420 - 430. Но и това е огромно число. Един автор дори пише – „той е най-великият изобретател след Архиме ...

06.11.11

Живота ми, ако не беше прекосил
със танц на облак - влюбен блус,
и дните ми, ако не бе понесъл
в криле на лебедова песен...
Аз щях да те открия в гънките ...

Моята борба
Обществени клещи духа ми притискат,
борбата за въздух е тъй безконечна!
Дали да се дам или рискът ми стиска -
това е дилема човечна и вечна?! ...

От чисто небе едри капки дъжд
видях как докосват земята.
Около мене хората мислеха,
„отново оптична измама,
още една поетична метафора.” ...

В царството на ,,Шубраците'' живял един магьосник. Дарбата му била различна. Владеел с магическата си пръчка танца на хвърчащото сърце. Магия, която само той можел да контролира. Не щеш ли пакостливият му брат, кралят на ,,Морските водорасли'', скрил вълшебната му пръчка, точно когато едно дете имал ...

Отиват си броените минути, ще тръгне всеки, своя път избрал.
Но ще се върнем някога смутени, пред спомена, внезапно оживял.
Ще се озърнем.
Всичко ще е тихо.
Чиновете празни ще мълчат. ...

Времето беше студено. Валеше есенен дъждец, а въздухът беше доста хладен за октомври месец. По тихата алея бавно вървяха момче и момиче, хванати за ръка. Бяха сами. Наоколо нямаше никого, но те имаха всичко, от което се нуждаеха до себе си. Любовта, която изпитваха помежду си, гореше и топлеше сърца ...

Жив съм, но вече умирам,
умирам, но още съм жив,
мога да стана, но май че не искам
пак да се боря и падна пребит.
Вече не знам какво да направя, ...

НЕПОДГОТВЕНИТЕ
Неподготвен пак е кмета
за снежната лавина и комета…
Неподготвена е и Европа
за Апокалипсиса и за Потопа… ...

Аз ли? Тук работя. Стопаджийка.
Никога не тръгвам. Но се връщам.
Казвам се Фелация Свирклийска.
Качват ме и карат. Само пъшкам.
Татко ми в затвора се спомина. ...

Когато няма никого отвъд
мъгливото усещане за есен
и нямам оправдание за дъжд,
за сторените в миналото грешки,
полека онемявам от вина, ...

По протежението на дерето, между ниските, като моминска гръд, хълмове, протичаше реката, заблатена на места. Отмалели край нея лежаха биволите на керванджиите. Току рогатите сдъвкваха млада, тъничка тревица и виреха глави към нацъфтелите черешови дръвчета, които сипеха върху гърбовете им цветец. Раз ...

В далечината всяка нощ се вият лешояди.
Кръжат над кървавите, лепнещи квартални спомени.
А словото ни мъртво е под форма на тирада,
изстискано от кръговрата на сезоните.
В нюансите на сивотата вграждаме душите си, ...