Ти си остра, ненужна, прещипана,
прозаична до втръсване - жаба!
Как така се намери в леглото ми,
без звънец и без маска, без грим?
Но съзрях, че прозорец отворен ...

Влез в душата ми,
не оставай пред прага!
Боиш се малко, нали?
Аз също... Но ако си тръгнеш
и вратата затръшнеш - ...

Студ
Да не се чете от хора със слаби нерви! (Авторът)
Наскоро след празниците стана тя, каквато стана. Дали преядох, или препих, или ми бяха свършили дните, ама взех, че се гътнах. Както викат младите днес – тоя хвърли топа или гушна букета. Пък може и булката да ми е сторила нещо, знам ли! Дядо ми ...

Египет, 863 година преди Христа
Коридорът се спускаше надолу под храма на Амон и сякаш нямаше край. Светлината от факлите играеше по каменния под, а изгарящата мазнина напояваше с тежкия си мирис и без това застоялия въздух в сумрачния тунел. Само неколцина мъже знаеха до къде води. И само те имаха ...

Винораздел
Напиши по душата ми… със език
на колко зими сме разстояние?
Колко нощи със шеметен вик
те възкачвах… гола и праведна? ...

Слънце ли бе, огън ли бе
за мене ти,
болка ли бе, или още си?
Да те забравя не искам,
в ръце сърцето си стискам. ...

Образът на песента в поезията на Ботев
Ботевата поезия е един от най-ярките образци за българския интелект и борбеност. Тя е разглеждана десетилетия от изтъкнати критици и обикновени хора и пак е трудно да се каже какво всъщност е - гениална творба или просто излиянията на един българин в чужбина. З ...

Във везана кърпа, с възел пристегната,
скрита във скрина на баба, мълчи
златна паричка, самотна, низвергната,
златни спомени пази, но в тайна стои.
Златна паричка, получена даром, ...

Тъмносиня брокатена нощ.
Не заспивам... уви... не заспивам.
И люлея небесния кош,
а съм малка – власинка коприва.
А съм само очи и небе ...

върху дланите ми
пеперуди
пеят вълшебства и танцуват
следват пътечките топли
с пръсти които изрисува ...

Част от мен в нощта
А тъй близо бил си
част от мен в нощта,
сякаш да посегна и да грабна
животът като капка от мечта ...

А къщата още е там...
И на прозореца - мушкатото...
Къде ли сме ние?
В гърдите спомен напира,
сигурно лятото - ...

Тази всемогъща творба посвещавам на брат ми
Търся поета в черната стая.
Беше заминал, нищо не зная!
"Вечен ще бъда" - казал ми беше,
още гласът му в мене ехтеше. ...

Времето тече,
секунда след секунда,
минута след минута,
час след час,
ден след ден, ...

СЦЕНАРИЙ ЗА СЕРИАЛ
Оказва се, че винаги светът е против човека.
Думи излишни, коментари и проблеми.
Всичко това се случва вече двадесет и един века.
Във всяка държава, дори и в хареми... ...

- Мамо-о-о, да знаеш пък, как ми иска
подарък за Коледа - прелестна миска.
Искам да бъде разюздано гола.
С тръпчици кожата да е набола.
Позагоряла. С канеленов тен. ...

Пред нищо няма да се спра
и ще намеря път към тебе.
Та между нас това не е игра -
завистниците да треперят.
Не им харесва живото ни слово, ...

Рецепта
Цвете във косите. Роса в тревите.
Свежо ухание от лале.
В нежно зелено грее Слънцето,
в твоите очи пременено. ...

Седемте смъртни гряха
Похот. Чревоугодничество. Скъперничество. Леност. Гняв. Завист. Гордост. Седемте смъртни гряха.
В деня в който научих тяхната история валеше. Не ми се стоеше вкъщи и ми се искаше да изляза. Но никой от приятелите ми не беше свободен. Затова реших да си взема лаптопа и да седна ...

През прозореца виждам отсреща
в студ скования сив булевард.
Всяка лампа запалена свещ е!
А пък вятърът– леден гуслар –
с остър свисък на струни студени ...

Попитаха ме какво означава да обичаш себе си?! Преди време и аз самата не знаех как да отговоря на този въпрос. Какви думи да кажа, с какви доказателства да ги подкрепя. Просто защото не вярвах в себе си, не се обичах достатъчно и може би не се познавах добре.
Времето минаваше. Дните се изнизваха ка ...

“Мистерията на българските гласове”
(артистично-музикално шоу)
Преди около пет години в Монреал, провинция Квебек, Канада, в в “Театъра на Новия Свят” (Theatre du Nouveau Monde), бе представен този спектакъл-шоу, създаден, режисиран и воден от Петър Батаклиев. Целта беше да се представи България пре ...

Подай ми път, дордето свечери -
до късното на твоята забрава!
От злите, лабиринтни сивоти,
душата ми без слънце остарява!
Пианото дори не разпозна ...

Ветрове събарят клони -
остарели, тъжни, мокри -
да открият, че за стройност
обожавали ги локвите.

Запуши коминът цигара без филтър,
(игривият вятър си дръпна - аванта),
с немирната есен, току се разминал,
на зимата млада завърта главата...
С костюма модерен – на облаци сиви, ...

Минават дните и се чудя:
- Какво пречупи се в мен?
Дали страхът от болестта,
смъртта или живота,
сковава постоянно мисълта? ...

НАТО
В София се провежда среща на страните, членки на НАТО. 30 или 50. Не знам. Лек трус разтърсва столицата. За мен лично това означава:
Внимавайте, момчета! Опичайте си акълите. Само степен-две нагоре и ще идат по дяволите всичките ви бази, полигони и площадки. И коридори. И супер танкове, ракети. ...

Хризантеми чудни, нежни,
като мънички слънца -
пъстроцветни, белоснежни,
кичат градове, селца!
Във градините, самички - ...

Мария Вергова & Г.Ф.Стоилов
Някой убива всичко живо по пътя си! – тази мисъл прониза безмилостно ума му.
Като писател бе изчел достатъчно материали за животинския свят и знаеше, че има вълци-единаци, които понякога убиват не само за да се нахранят, а просто заради самия акт – такъв вълк навярно се е ...

(триптих)
Пред зимните бури Балканът почива
под бистрия въздух с одежда красива...
Октомври запалил огньове в недрата –
оранжево-жълта пламти планината. ...

Ах, защо отново плаче
Ежко, с щръкнало мустаче,
там, на острата муцунка -
чуди се една маймунка.
Дали в дупчица попадна, ...

Едно сърце, една душа,
това си ти, това съм аз,
едно сърце, една душа,
ни трябват тук и сега.
Ти си любовта безкрайна, ...

Красиви са русалките сутрин,
когато луна и слънце се разделят,
като петно с лице на жена
се разтича на капки любов,
сърцето ù синьо става на вода. ...

Без интернет
накъде, накъде?
Животът проклет
защо ми го взе?
Без интернет, ...