_____________________
фоново изображение: bnr.bg

Снимка върху стария бюфет 2
Ина се обаждаше редовно, след всеки изпит и го канеше на купон. Ники отказваше, намирайки разни причини. Даже веднъж си уредиха среща, на която Ник не отиде, а след това се извини, че спешно го извикали в редакцията на вестника. През есента се извиняваше с поправителната ...

Тихите утрини са моите заливи
като цветни дъги в небосвода над мене,
като волния полет на морските гларуси,
като ясното слънце, греещо денем.
Тихите вечери са моите блянове. ...

Ти искаш мойте мисли... но не знаеш...
... без твоите очи - съм просяк сляп
и в огъня, в душата ми блуждаещ,
прозират сенки от безмислен свят.
Ти искаш нежността ми да усетиш ...

Топчето
Аз съм топчето. Дървено. От огърлица. Не съм най-голямото, но мога да чувам сърцето ù. Сега сме върху бездушен манекен.
Той влиза в ателието. Забелязва ни. Опипва ни. Помирисва ни. Казва, че търси подарък за Нея. Художничката отговаря, че е изработвано за красива и умна жена. Той се усмихва ...

ЕКРАНЕН СПАМ
В ранно утро, още на закуска,
като добро и примерно дете,
грабнах дистанционното
и кацнах ...

"То не беше любов.
Беше скърцане на несмазани мисли и пози..."
Емилия Николова
Не бе любов... Навярно беше опит
да полетим с гипсирани крила. ...

Златно лято локвите изпива.
Хвърчила заничат над поляни.
Сред нивя вий венци самодива
от цветята, в утрото набрани.
Ето там омара се навдига. ...

Разбира се, Джак не ме виждаше, но аз бях на една ръка разстояние от него - ако пожелаех, можех да го погъделичкам под мишниците или пък да го ръчна яката в ребрата, за да подскочи като уплашен заек. Не го направих. Гаджето му току-що го беше зарязало по телефона и той отиде в репетиционната, награб ...

Във всеки грам сърце
е твоят огън - тъй различен...
по кръвта ми той тече,
живот от цветове лиричен...
Във всеки грам сърце ...

Когато тя обича повече от всичко,
съвсем забравя да обича себе си,
сънува кратко, между два и нищото,
и после се живее като вещица.
С последната си кръв воюва някъде, ...

И само миг
е нужен
на земята,
за да си отново
чистият и святият. ...

Сива самота
протяга пръсти
през огледалото,
навярно спомени
от стари снимки ...

Дяволът откърши
късове от
неоткрити светове
и се разцепи
в знойни страсти. ...

Аз съм
една микроскопична прашинка.
Не знам точно от какво съм направена -
Дали от гълъбов корал,
който са изяли рибите от дъгата и са превърнали в морски пясък. ...

Сърце проклето,
послушай ме веднъж поне
и спри да чувстваш...
Той не заслужава
да биеш ускорено ...

.............
През една ранна ясна сутрин в началото на м. септември 1964 г един раздрънкан автобус ме носеше от село Златна Панега към гарата на Червен бряг. Във въздуха се носеше миризмата на нафта и похъркването на десетината работници, които се връщаха от нощна смяна от циментовия завод. Покрай ...

КОГАТО СЪМ ВЛЮБЕНА
Когато съм влюбена, нося лъчи.
От слънцето вземам назаем.
Изгарят ме двете любими очи.
Къде съм, коя съм – не зная... ...

Smiley - Dream girl
I’m sitting alone drinking alcohol
I’m Writing a song about you
I know it’s so sad, maybe even mad
But I know what you’re doing behind my back ...

Биаджо Антоначи - Нищо не става отведнага
------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Biagio Antonacci
------------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Биаджо Антоначи ...

На брега скитат влюбени гларуси.
Есента ли докосна земята?...
Колко тъжни са празните плажове.
Сякаш някой ги скри в тишината.
Под вълните на есенни приливи, ...

Когато нощем, от морето,
задуха топъл, нежен бриз
и по небето, до безкрая,
се ширне звездният керван,
отварям портите на Рая, ...

Отдавна със нея, с Тъгата, играем неспрестанно на жмичка,
стръвно се гоним, на живот и на смърт все се дебнем.
Тя ухае на нощ и на мраз, аз обичам деня с дъх на кокичета,
в моето утро тя първа е там, а аз пристигам последна.
Тя подшушва на вятъра да пилее косите ми тъй самотно, ...

Как ли минава един работен ден на Господ? Сигурно става още преди изгрев слънце, за да провери дали слънцето ще изгрее и този ден, защото може и да не изгрее. Подобно на автомеханик Той запретва ръкави и започва профилактика на цялата вселена. Преглежда на канала всички закони на математиката, физик ...

Данък „обществено мнение”
Изпитвали ли сте внезапно желание да направите нещо щуро просто ей така, защото ще ви направи щастливи? И колко пъти сте го потискали, защото ви е хрумвало, че отстрани ще изглежда смешно и околните ще ви се подиграват? Честно? Много, нали?
Трудно е да не се интересуваш от ...

Скалпелът в ръцете ми трепереше. За първи път не се чувствах сигурен. Животът ми протичаше около операционната маса и винаги се стремях да измъкна пациентите си от хватката им със смъртта.
Този път беше различен.
Жена, пострадала в катастрофа без видими травми. Лекият удар в главата ме навеждаше до ...

Трудно ми е да започна. Бих искала да ти кажа много неща, да направя много за теб. Само че единственото, което искам да сторя днес, е да избягам далеч. Искам да се махна от тук. Искам в сърцето си да имам машина, която да изключвам, когато ми дотежи. Аз, мили мой, стоя пред теб и се усмихвам, а зад ...

В безкрайността на самотата ми
се събуди огорчението,
за да каже на тъгата ми,
че дошло е времето...
... да изплувам на брега, ...

Раменете ми, приятел, са заети отдавна.
На едното ангел е кацнал, а на другото - дявол.
Съжителстват. Лукав - единият, другият - паднал,
преобръщат пейзажа ми в черно и бяло.
Не тежат, клетите. Наполовин на душата са. ...

Защо не вярвам вече на жените?
Защото срещнах няколко от тях!
Опитваш се да им свалиш звездите…
А те се влюбват – чак те хваща страх!
Защо не вярвам вече на жените? ...

Покой! Това ми трябва само -
душевен мир и музика за сън.
Тъй тиха, монотонна гама -
в душата да отеква като звън.
Пренасям се в страна на чудесата - ...

Казах ти как се казвам
и колко съм щастлив,
че шепотът на твоята носталгия
разбърква мозайката от имена.
Но моето е вече център на вселената, ...

* * *
Мислех си , че поне ти ми остана .
Мислех си и вярвах в това .
Но вярата ми оказа се измамна
потънах в болезнена, подтискаща самота ... ...

Отдясно пред олтара, до дверите във храма,
над малкото кандило изписан женски лик
от старата икона със погледа на мама
печално гледа в мене. Трептящият светлик
на пламъка огрява лицето на светица ...

Аз пак се връщам с пламнали ръце,
оставила назад в мечтите рая.
Бях тръгнала към него, но без теб
помръкна той, защо - сама не зная.
Аз исках да открия красота, ...

Пристъпи във мрака, с мигли натежали.
И да ти се плаче – кой ще те пожали?
Слабият сълзите трябва да прикрива,
че, като ги види, всеки се присмива.
И добър да има, настрана остава – ...

По столичните булеварди ври животът,
стопиран от тревожни светофари –
и в този ред на хаос, смях и вопъл,
най-обичното чувство нас ожари!
Сред столичния бързей необхватен, ...