Contemporary authors work: literature, music, art etc.
393.3K results
* * *
🇧🇬
И пак останала сама се питам:
има ли те, ти ли си, или е сън?
Затварям притихнала очи и ето ме -
отново с теб съм в съня.
Отново ме доксва познатата ръка, ...
Обичаше да гледаш във очите ú
и в смях да ги превръщаш всяка нощ,
и с лятото да тичаш през косите ú,
повярвала в неземната си мощ.
Обичаше да скиташ във сърцето ми ...
Много народ тъпче земята безмислено,
много глупости просто се случват,
толкова гениални идеи звучат налудничаво,
толкова ограничени мозъци се побъркват.
Искам само няколко думи да кажа: ...
В пустиня необятна лазиш - обграден от бляскави миражи,
в главата тъжен спомен пак се връща - мъчи лекичко да те откаже.
Но ти си силен - жажда имаш, но не за чашка пълна със водичка,
копнееш НЕЯ да я зърнеш, за да чуеш силна дума или просто тиха сричка...
И в миг се стряскаш - сън било е всичко дос ...
И той, като сезон, по план ме изненада,
налягането ми внезапно понижи,
а вихърът му ме отнесе с листопада
и зъзна си сама, смразена от лъжи.
От сочни плодове надявах се да вкуся, ...
Прави всичко така, сякаш е твоята последна битка на Земята!
🇧🇬
Всяко нещо си има начало и край. Нищо не е вечно на този свят. Животът минава покрай нас и си отминава, а понякога не успяваме да го изживеем пълноценно и оставяме толкова недовършени неща зад гърба си. Миговете минават покрай нас и както не можем да задържим водата в ръцете си, така не можем да заб ...
Възрастна жена, със сандвич в ръка,
тича след невръстния внук запъхтяна…
Внезапно преплете крака,
строполи се, без да помръдне!...
Спуснах се да помогна… ...
Входната врата се тропна и Алекс подскочи като опарена. Това беше Виктория, която се провикна.
Входната врата се тропна и Алекс подскочи като опарена. Това беше Виктория, която се провикна.
- Любов моя, къде си???
Алекс скочи от леглото и слезе при приятелката си.
- Тук съм, мило! - каза момичето, к ...
Аз не помня войната. Баща ми е бил на фронта през есента на 1944 г. По време на
Втората световна война, която е отечествена за СССР, са създадени прекрасни песни за нея, за трудностите на фронтовото ежедневие. И в България стават популярни много от тях. Майка ми ме е приспивала, пеейки ми една от тя ...
АКО СЕ ВЪРНЕШ…
От години страдаше от множествена склероза. Вярно, че беше лечимо. Но в нейния случай поставиха диагнозата доста късно.
Още в началото, докато се луташе по болници, прегледи и изследвания, и докато още никой не беше наясно какво точно ù има, започна да посещава църква, търсейки изцеле ...
Чакай малко, аз съм любовницата ти, забрави ли?
Ние не си принадлежим, не сме се обричали на вярност и че ще бъдем заедно в добро и зло, докато смъртта ни раздели. Нямаме общо минало и спомени, нито хубави, нито лоши. Нямаме и бъдеще, затова не ми говори за утре. Утре за нас е само дума, изпълнена с ...
Изкаляният военен джип спря пред входа на „Свирката”. Беше малко след шест часа вечерта и всички, които идваха редовно в кръчмата, вече бяха вътре.
Табладжиите извърнаха глави към прозореца. От четиримата с картите само Ванко тенекеджията прояви интерес, но той се интересуваше от всичко на колела. П ...
Мълчиш... и всичко между нас е казано.
Изправяш се и ми обръщаш гръб.
Ще тръгнеш и вратата ще затвориш,
и ще те видя за последен път.
"Не тръгвай, всичко ти прощавам. ...
Времето пак умря и дори звук не издаде,
за да ме предупреди за кончината си.
Гледах го как умира и не бях сигурен
какво би трябвало да изпитвам,
виждайки го на земята окървавено. ...
Не съдете, а простете! Замълчете и поспрете!
Нека кротко притихнем в свята Коледна нощ,
нека цъфне в душите ни неочаквано цвете
и светът да е някак си по-малко лош.
Всяка тежка вина благослов да измие, ...
Той беше от онези мъже, които като видиш, ти омекват коленете. С мекия си глас умееше да всее нужното уважение в околните. Очите му – мътни и тъжни, често бяха толкова прозрачно тъжни и толкова мрачно мътни, че всъщност никой не забелязваше огромната пропаст, която се беше отворила там, а за някои т ...